Време за пренастройване: Гъвкава модерна енергетика вместо скъпи мегапроекти

Предизборните платформи на партиите за предсрочния парламентарен вот бегло засягат процесите в енергетиката и необходимите реформи, БСП отново залага на вампирясващи от години скъпи мегапроекти, но като цяло бъдещето на отрасъла не е поставено в контекста на бързоразвиващите се технологии и иновации, които променят инвестиционния и ценовия пейзаж в сектора. Около това становище се обединиха енергийни експерти и икономисти в сряда по време на конференция, организирана от "Риск монитор", посветена на енергийните политики на България след изборите.

Те препоръчаха на бъдещите управляващи да преразгледат сериозно досега провежданите политики в енергетиката и да заложат на децентрализирана, гъвкава и бързо управляема енергетика с множество малки мощности, да работят за свързаност с европейския пазар и навлизане на новите технологии в производството, съхранението и преноса на енергия.

Според специалистите е крайно време да се затворят окончателно политическите мегаломански проекти като АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и петролопровода "Бургас-Александруполис". Те от години гълтат пари, но нямат никакъв шанс да се реализират, не само защото са икономически необосновани, но и не отговарят на съвременния пазар.

Политики чрез редовни анализи и прогнози

Другото становище, около което се обединиха експертите, е че България няма нужда от дългосрочна енергийна стратегия. По-разумно е да се развиват краткосрочни политики на базата на редовни анализи и прогнози на потреблението и нуждите на пазара, отчитащи тенденциите на индустриалното развитие в страната и Европа като възможност за привличане на чужди инвестиции.

Според Юлиян Попов, председател на Института за енергийна ефективност на ЕС, България енергийната сигурност на страната въобще не означава изграждането на все повече нови мощности. "Това вампирясване на проекти не може да продължава", заяви по време на дискусията той и припомни, че ядреният строеж върви от 35 години, а "така, както продължават нещата, може още 35 години да го строим". Според Попов разговорът на АЕЦ "Белене" трябва да се прекрати веднъж завинаги, защото стратегически затъмнява развитието на българската енергетиката в модерна посока.

Делът на ядрената енергия в света намалява

Бившият председател на ядрения регулатор и настоящ експерт от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Георги Касчиев посочи, че ядреният ренесанс, за който говорят политиците от БСП, е само в техните глави. Той изнесе данни, според които в края на ХХ век делът на ядрената енергетика в световен мащаб е била 18 на сто, в момента е под 12 процента, а според прогнози на МААЕ до 2030 г. ще падне до 4-7 процента заради бурното развитие на новите енергийни технологии. Касчиев коментира, че САЩ в момента затварят ядрени централи заради шистовата революция, позволила осигуряването на евтино гориво за гъвкави като управление мощности за производство на ток, вместо тежки базови централи, за чиято работа трябва подсигуряване с резервни мощности в случая на авария.

Защо всички, искащи втора АЕЦ, пропускат въпроса с ядрените отпадъци

Касчиев посочи също така, че говорейки за АЕЦ "Белене" всички политици пропускат един от най-важните аспекти на проекта – управление на ядрените отпадъци. " В България не се събират пари за строеж на хранилище за радиоактивни отпадъци, което по днешни оценки би струвало около 3 млрд. евро. В момента тези средства не се обезпечават с отчисления от цената на тока от АЕЦ "Козлодуй". Отделно липсват 2 млрд. евро за извеждането на блоковете от действащата атомна централа", посочи ядреният експерт. Според него, за да се осигури сумата от тези 10 млрд. лв., трябва рязко увеличение на цената на "ядрения" ток и АЕЦ "Козлодуй" да работи още поне 25 години. Той заяви, че площадката за АЕЦ "Белене" е идеална за развитие на икономическа зона, тъй като има изградената необходима инфраструктура и може да привлече инвеститори, а това да даде тласък за развитие на региона, които е сред бедните у нас.

АЕЦ "Белене" не може да бъде реализирана при никакви обстоятелства

Че АЕЦ "Белене" не може да бъде реализиран при никакви обстоятелства, смятат председателят на Българския енергиен и минен холдинг Иван Хиновски, Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" и Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Богданов посочи, че проектът не може да получи частно финансиране и вместо да продължава с него, следващото правителство трябва да предприеме реформи, най-важната от които е либерализацията на пазара и възможност за различни ценови тарифи според консумацията.

Красен Станчев обясни, че проектът вече не отговаря на изискванията на европейската ядрена организация Евратом, че е изтекла валидността на оценката за въздействие на околната среда и технико-икономическата обосновка за стартирането му. Той препоръча те да се обжалват пред съда, за да се започне слагането на край на сагата с АЕЦ "Белене".

Разговорите за "Белене" са винаги около разходите и никога около приходите

"Хубавата новина е, че НЕК и БЕХ нямат пари да строят АЕЦ "Белене", а дълговете на двете компании вече са толкова големи, че никой няма да ги финансира", пошегува се Георги Ангелов от Институт "Отворено общество". По думите му напълно освободеният електроенергиен пазар ще изтрие НЕК.

Илиян Василев от Центъра за Балкански и Черноморски изследвания и бивш посланик на България в Русия обърна внимание на факта, че разговорите за АЕЦ "Белене" винаги са около разходите и никога около приходите, което всъщност е най-важното, за да има икономическа логика от даден проект. Според него е драматично отсъствието на съдържание в енергийните политики на българските партии. Той отбеляза, че през 2009 г. "Българският енергиен холдинг" е разполагал с активи за 13-14 млрд. лв., а днес те са едва около 5 млрд. лв., като компанията има дългове за над 2 млрд. лв.. Василев разкритикува политиците, че не обвързват пазара на горивата с електроенергетиката, което изкривява тежко сектора.

Либерализация, диверсификация, свързаност

"Дълго изключвахме проучванията и добива на нефт и газ с упованието, че Русия ще се погрижи за доставките", отбеляза Илиян Василев и обясни, че енергетиката трябва просто да е подчинена на пазарните правила, да има диверсификация на доставките и свързаност на мрежите. Именно такива са приоритетите на енергийната политика на Европейския съюз, от които обаче България драматично изостава.

"Прогнозирането на икономическото развитие става все по-трудно и прогнозите все по-рядко се сбъдват заради динамиката при новите технологии. Единственото сигурно е, че трябва гъвкавост на енергетиката – производството на ток трябва да се децентрализира с малки единици. Когато имаш 108 малки мощност, когато пет не работят не е проблем. Тогава няма нужда от огромни резервни мощности", посочи Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии. "Тенденцията е за скъсяване на преноса на електроенергия и намаляване на загубите при транспортирането на електроенергия", допълни той.

Върху развитието на електропреносната и електроразпределителната мрежи акцентира Калоян Стайков от ИПИ. По думите му в момента енергийният регулатор тенденциозно спира инвестициите в мрежата, която е технически и времево остаряла, а когато тя гръмне, ще трябва ударно да се влага за подновяването ѝ и тогава цената на тока все пак ще поскъпне, но с много повече, отколкото ако плавно се вкарват инвестициите в тарифите.

Раздържававене на енергетиката

Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум смята, че държавата няма никакво място в управлението на енергийни активи и в инвестициите в отрасъла.

Евгений Кънев, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис", препоръча на следващото правителство да привлече стратегически инвеститори в държавните енергийни дружества. Според него обаче не трябва да се продадат акции от БЕХ, а от дъщерните му дружества, защото така стойността им ще се повиши и правителството може да очаква повече приходи и различни чужди партньори, всеки от които със своя опит.

Експертите и икономистите се обединиха и около мнението, че след като в страната вече възобновяемите енергийни източници имат съществен дял, тези зелени политики трябва да продължат, тъй като цените на технологиите например при слънчевите панели са много по-ниски отколкото през 2009 г, когато у нас бе бумът на ВЕИ и това утежни цената на тока и настрои потребителите срещу тази чиста енергия.

На финала участниците в конференцията излязоха със заключителна позиция, според която преценката за бъдещи енергийни политики трябва да се прави не само на национално, но и на регионално и общоевропейско ниво. "Иначе има сериозен риск от възприемане на неадекватна енергийна стратегия, изграждане на обезценени енергийни активи и отслабена енергийна сигурност", посочват експертите.

В позицията им се допълва, че принципът “ефективността на първо място” трябва да се приложи към всеки енергиен проект, който би разчитал на публични средства за изграждането си. Стратегическото развитие включва и решаване на проблемите на закърнялата пазарна реформа в България, киберсигурността на енергийната система, регионалното планиране на развитието и изграждането на интегрирани пазари, компенсиране на енергийната бедност с подходящи механизми, гаранциите за потребление и целите, свързани с климата и околната среда, смятат още участниците в конференцията.