Времето на илюзиите изтече в 10.30 вчера

Г-н Илчев, вчера България получи покана за членство в НАТО, какво следва оттук нататък?

Това, което непосредствено се очаква е да се сформира българският екип по преговорите, който трябва да осигури подписите под присъединителния протокол на представителите на страните -членки. Смята се, че това може да отнеме около три месеца. В по-добрия случай и по-малко. В по-лошия не повече от четири. След подписването на протокола започва ратифицирането във всеки национален парламент. Тогава усилията ни трябва да бъдат удвоени, диференцирани и изнесени на парламентарно равнище. Преди няколко дни в Турция, на 48-та сесия на Парламентарната асамблея на НАТО във финалната декларация бе записан призив към националните парламенти на страните - членки на НАТО да създадат условия за плавна и безпроблемна ратификация. Вижте, във функционирането на парламентарните системи на различните страни има специфики. Твърди се, че в Канада например това е формален акт, който не отнема много време. Но Сенатът на САЩ действа по-различно. Оттук нататък е важно не само усилията на отделния кандидат да бъдат целенасочени и активни, а да са и в синхрон с тези на останалите шест. Може да се говори за своеобразно пакетиране на страните, по принципа на едновременното и еднозначно отправяне на поканата в Прага. И по никакъв повод то не трябва да придобива вид на депакетиране.

Защо?

Защото ще създаде колебания у тези сенатори, които не са били сред горещите привърженици на голямото разширяване преди една или половин година. Ако основанията им са се опирали частично и до синхронизация на действията на кандидатите, сега ние ще им създадем затруднение да продължат да вярват в тази синхронизация на усилията. Трудно ще обясним защо примерно защо в една държава е възможно ратификацията да се провежда по-бързо и лесно, а в друга да се прави референдум. Ето защо пакетирането чрез поканата и нарастващата синхронизация, е изключително важна. Ние трябва да лобираме по посока на парламентите на страните - членки, както и на законодателните органи на поканените.

В този смисъл референдумът в Словения може ли да застраши, да забави във времето евентуалното ратифициране на поканата на България в Сената например?

Не ми се вярва, но трябва да работим по варианта и да сме напълно мобилизирани, за да не допуснем нито вътрешен, нито външен фактор да застраши процеса. Никой не може да прогнозира крайния резултат на референдума и вероятно биха сгрешили тези, които заради по-ниското одобрение за членство в НАТО, биха приели механично, че такъв ще бъде и резултатът от референдума. Защото е много важно в развитието на какво точно световно събитие ще се проведе той.

Какви промени, свързани с НАТО, предстоят в законодателството?

За промените в Конституцията вече трябва да се говори в актуализиран календарен план. Защото времето до ратификацията ще изтече сравнително бързо. Не бива тогава да се окажем в положението на страна, която е пълноправен член на НАТО, а чужди войски не могат да пребивават на нейната територия. Сложно е и изпращането на собствени войски в мисии, създаването евентуално на бази и т.н.

Трябва да се акцентира и върху изготвянето на закон за управлението на кризите, закон за националната сигурност, закон против дискриминацията. В законодателната програма на правителството има проект за мерки срещу изпирането на пари. Разбира се, трябва да се отдели необходимото внимание върху подготовката на нов закон за отбраната и въоръжените сили. Само да свърши срещата на върха, и ще се свържем с МО и МВнР, защото съм сигурен, че те ще получат достатъчно ясни инструкции още сега. Трябва да се сравни и с други страни. В Чехия например практически са се отказали от военновременния си резерв. Нямат и нито нашите сегашни 100 000, нито някогашните ни 200 000 души запасняци, защото са възприели принципа, че военното обучение и подготовка е право, но не и задължение. В някои държави има и институт на доброволното деградиране. Механизъм, който дава възможност на съкратения офицер, ако желае да продължи да работи като военнослужещ, да постъпи отново на работа, но на по-ниска длъжност.

Какви са измеренията за обикновения човек от тази покана?Много пъти и опозицията, и коалиционния ви партньор ДПС предупреждаваше НДСВ, че след Прага може да настъпи разочарование, защото се натрупвали свръхочаквания от поканата.

Винаги съм се стремял да се измъкна от кръга на хората, които са се изкушавали да създават свръхочаквания. Но е трудно да спреш инерционния процес на стихийното им възникване. Бих искал вече да засилим говоренето в тази посока и не да го казваме като оправдание, а като едно дължимо на обществото разяснение, че, разбира се, поканата има огромно значение, събитието е историческо, но то не е от този тип събития, които се осребряват в рамките на един месец и дори не в рамките на година. Това, което стана е промяна в международния статут на страната ни. От днес нататък, когато отварят файла на България, там ще четат не за една държава някъде там на Балканите, която преди 12 години съборила комунизма, а че работи за пълноправно членство в Алианса след броени месеци. Това има огромно значение за деловия свят, за финансовите източници, за нашите съседи, за всичко. Да не говорим, че когато една държава влиза в система за колективна сигурност, след известно време тя по много елегантен начин, ще може да пренасочва средства към социални и икономически пакети или модели, защото нейната сигурност вече няма да е функция единствено на нейната самостоятелност. Но това са неща, които за съжаление, не можем да планираме, че ще видим на 30 март или на 24 май догодина. Те ще дойдат постепенно и вероятно няма да бъдат забелязани, защото ще дойдат постепенно.

Какви са невоенните предизвикателсва пред България по време на ратификационния период? Защо посланик Пардю толкова акцентира на реформата в съдебната система, на икономиката?

Защото доста отдавна критериите на НАТО надхвърлиха, а и никога не са били изчерпвани само с военните критерии. Това е военна организация, но на страни с относително унифицирани характеристики. И когато казваме, че навлизаме в семейството на модерните демокрации, ние влизаме в семейството на държавите със солидно изградени и ефективно функциониращи институции. С непрекъснато провеждана от държавата и обществото борба за неутрализиране на корупцията. За овладяване и снижаване на престъпността, за пресичане на нелегалните трафици. Оттук нататък стабилността на обществото, институциите и положителните резултати от преборването на престъпността и нелегалните трафици ще бъде атестацията, от която се нуждаем точно толкова, колко лесно измеримите резултати в областта на сигурността и въоръжените сили.В рамките на План 2004 остават немаловажни и не за подценяване стъпки да се извършат, но механизмът за това ни е познат. Не е така обаче в борбата с организираната престъпност, в областта на продължаващата интеграция на малцинствата, в областта на реформите, най-сериозната и болезнена, от които се оказва тази в съдебната система. И тези въпроси сега започват да излизат на първи план, като изтикват традиционни въпроси, които досега свързвахме с отбраната, с военната техника, с базите, модернизацията, професионализацията и ресурсното осигуряване на въоръжените сили. И когато се казва, че трябва да удвоим усилията, това идва именно от двойното увеличаване на направленията, по които ще се разгръща дейността. Още през пролетта в Междуведомствения съвет за интергация с НАТО начертахме таблица, която структурно представлява подреждането на тези теми - организирана престъпност, граничен контрол, интеграция на малцинствата, рефорома във въоръжените сили. В една от графите записахме срок, в забележките винаги отбелязвахме има ли закъснение и на какво се дължи това. Започнахме да следим с колко броя се увеличават представителите на ромското малцинство в полицията например, какъв е броят на трансформираните бази, на закритите гарнизони. Тези неща имат ясен механизъм и ще вървят с устойчив темп. Как обаче да направим същата матрица за реформите в съдебната система, или за борбата с организираната престъпност?. Няма такава методика, която да използваме от развитите държави. Неприложим е и опитът на съседните държави. Очевидно тук трябва да хвърлим доста енергия и ресурс.

Президентът предупреди, че втори случай като този с "Терем" ще е фатален за НАТО. Как ще предотвратите това?

То вече се прави. Броени дни след скандала беше приет и влезе в действие правилникът към закона. По вътрешни канали са отправени инструкции към ръководствата на всички военни заводи, обърнато е внимание на митниците, тъй като нарушението се поема от митническо бюро "Търговище". Естествено, че ще продължат усилията за абсолютно затягане на режима. Ако има някакъв инцидент, никой според мен не може сега да допусне доколко фатален би бил той. Във всички случаи мисленето трябва да бъде да се предотвратяват от корен такива опити. И тук вече стигаме до темата за ефективност за работата на службите. Чудесно е, че бе пресечена сделката и е правилно да се поощрят хората от ВКР, но вероятно при по-сложни случаи това няма да е по силите на една служба. В конкретния случай службите си свършиха работата, но това не е гаранция за подобен успех в бъдеще. Необходима е синхронизация на службите, нужна е по-голяма активност. В състоянието на вече поканена държава трябва да приключим с всякакви форми на безгрижие. Аз дори намирам за нормално регулярни работни срещи между хората от службите и хора от митниците. С хора от Военнопромишления комплекс също. И разговорите там непрекъснато трябва да започват и приключват с това, че националният интерес е свързан дори и с опит да се изнесе едно копче, ако някой докаже, че има двойна употреба. Просто времето но илюзиите изтече вчера сутринта 10.30 българско време.

Преди няколко дни Димо Гяуров каза, че трябва да се прочистят спецслужбите от хора, свързани с ДС, ваши колеги твърдят, че такава чистка задължително трябва да има преди ратификацията в Сената. Да очакваме ли това и как ще стане? И в този контекст - ще бъде ли приета идеята за създаване на една обща агенция за спецслужбите?

В момента не мога да коментирам темата. Въпросът за сигурността на информацията обаче е изключително сложен. Нарочно не казвам важен или актуален. Той е сложен. Преди три седмици в Чешката република, се заинтересувахме дали са имали проблеми и чехите те за удивление на някои от нас казаха "да". И обясниха, че в началото са били много сериозни. Попитахме какви. Казаха ни: "проверявахме сто пъти, бяхме сигурни, че сме си свършили работата както трябва. От Брюксел след известно време върнаха обратно няколко души".

Как ще се предпази България от такива случаи и дава ли достатъчно гаранции законът за класифицираната информация?

Няма рецепти в това отношение. Западните партньори ти нямат, защото не са имали 40 или 50 години социализъм, не са имали за съюзник Москва и не са били във Варшавския договор. В източноевропейските страни за съжаление опит имат само три от тях - Чехия, Унгария и Полша. Но опитът първо не е изчерпателен и второ е национално оцветен. Тази национална оцветеност в България е бъде в по-висока степен, защото тук нещата стояха по различен начин преди 1989, а в някаква степен протече по-различно и нашият преходен период. Във всички случаи аз се надявам да няма отклонение от нормите и изискванията за пригодност на отделния служител. И в същото време не бих искал, ако има някои пропуски и проблеми в бъдеще, те да се драматизират и да се хвърлят върху всичко направено досега, защото направеното не е малко. Във вътрешнонационален план може да не сме напълно доволни от закона за класифицираната информация. Хора от опозицията, особено от ОДС може да имат свое основание да оспорват цели текстове, но наистина се убедихме, че западните представители се интересуват как няма да изтича информация по чужди централи, как няма да има условия да се саботират общи действия на Алианса, а не кой каква кариера е имал през последните 30 години от живота си. При чехите например кадрите от разузнавателното управление на съответното ведомство, не са били включени в съответния закон за лустрация. У нас бяха. Ето една разновидност, около която много може да се спори. С какво е по-малко или е по - благороден военният шпионин от цивилния? Кое прави по-благонадежден човекът от първо главно от човека от Генщаба. Но пъй като мина много време и това не беше интерпретирано и не се изясни, да се връщаме към него ще е загуба на време. Сега трябва да се концентрираме върху подбор на хора, които според съвкупност от критерии ще са благонадеждни. И върху прилагането на механизмите на закона така, че да няма условия за възникване на неблагополучия.

Няма ли да има вътрешна съпротива от службите? След като те правят проверката, няма ли да се създаде начин за покриване на хора, които не отговарят на критериите?

И когато проверяващият си позволи недобре проверен човек да изпрати, няма ли да го отнесат и двамата след това? Мисля, че нещата са доста по-опосредствани и не трябва да се смята, че Иванов делегира доверие на Петров, въпреки че и двамата си се знаят на кой Господ служат и после комфортно десет години предават тайните на НАТО. Трябва просто да започне практическото действие на тази система и ще станат ясни нейните преимущества, както и нейни недостатъци, които биха могли да се коригират в движение.

По време на скандала с "Терем" казахте, че има сили, които са го инспирирали.Очаквате ли тези сили да продължат да действат и по време на ратификационния процес?

Нямам представа, най-малкото, защото не съм началник на НСС или на подобна служба.Но една инспирация може да бъде направена толкова перфидно, че да се спори дали изобщо може да я е имало. Това може да е бездействие, мълбаливо насърчение, подвеждане. Аз съм сигурен, че в страната имаше хора, които се надяваха тази развръзка в Прага да не настъпи или поне да се отдалечи от времето.Това са хората на старото статукво, които или съхраниха позиции, или ги трансформираха в чисто икономически, но оттам впоследствие пак в политически чрез тези неизбистрени условия на началния преход, когато като страна нечленка на НАТО и на ЕС, беше създадена хранителна среда за полузаконни формирования, за противоембаргови действия, обогатяване по незаконен път. Този комфорт намаля и е на път да отзвучи, естествено, че тези, които са свикнали с него, няма как да не изпитват носталгия. Носталгията с днешна дата не е носталгията по времето отпреди 1989. Доминиращият тип носталгия по миналото, е носталгия по близкото минало - от 1990 до 1995, 1997, когато можеше спокойно някой да стане много богат за удивително кратък период и да отхранва свои представители в различни кьошенца на държавния апарат и на парламента.