Все пак военен ще бъде шеф на военното разузнаване

Новият шеф на военното разузнаване най-вероятно ще бъде с пагони, въпреки че управляващите по-рано трасираха възможността постът да бъде зает и от цивилен. Военният министър Красимир Каракачанов съобщи, че е предложил за директор на службата да бъде назначен сегашният изпълняващ длъжността полковник Велко Атанасов.

Длъжността е генералска и Атанасов ще бъде повишен, когато изтекат годините, в които трябва да престои в звание на полковник.

"Категорични сме, че начело на военното разузнаване трябва да бъде човек с военно училище и военна кариера. Не сме мислили за друг вариант", каза Каракачанов.

Той уточни, че ще съгласува предложението си с президента Румен Радев, който трябва да назначи с указ новия шеф, преди да го предложи официално.

Още преди месец и половина Меdiapool съобщи, че Велко Атанасов е фаворитът на Каракачанов, но процедурата още не е е завършила.

Президентът Румен Радев също ясно заяви, че държи службата да бъде оглавена от военнослужещ. 

До кадровите рокади във военното разузнаване се стигна, след като вече бившият директор Пламен Ангелов бе обвинен заедно с предшественика му Светослав Даскалов, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона, и той напусна.

След това управляващите, в това число ВМРО, прокараха спешни промени в Закона за военното разузнаване, които разрешават службата да се оглавява и от цивилен. Според неофициална информация, която бе официализирана от БСП, основната идея на промените е била да се осигури възможност на поста да бъде назначен един от зам.-директорите, който не е военнослужещ.

Сега обаче Каракачанов потвърди, че държи на военен кандидат. Той "прибра" в министерството и вече бившия директор на службата Пламен Ангелов и според неофициална информация се обсъжда възможността той да продължи кариерата си зад граница.

Военното разузнаване се смята за един от най-сериозните източници на информация в държавата, тъй като разполага с широки правомощия да действа извън страната, но при определени условия - и в нея. В това число да прилага и специални разузнавателни средства.

За тези дейности няма никаква публична информация, каквато обикновено е практиката на всички служби по света. Ето защо малцина имат представа какво и кого точно разузнава българското военно разузнаване.

Гражданският контрол върху спецслужбите в България практически не съществува - единствената му форма е ресорната парламентарна комисия, която заседава при закрити врата и според присъствали на заседанията, в повечето случаи те са формални.

Липсата на информация логично отваря врата за разнообразни спекулации. Депутати от ГЕРБ обясниха рокадите с клишето, че военното разузнаване е "държава в държавата" и има защо да бъде сменено ръководството му.