Все повече германски пенсионери работят по своя воля или по принуда

Все повече германски пенсионери работят по собствена воля или по принуда, съобщава Франс прес в репортажен материал, цитиран от БТА.

"Знаете ли, нямам свободно време. Все още работя, за да си плащам частната здравна застраховка", обяснява Вернер Нойман, пазач на паркинг в Берлин, който подобно на един милион пенсионери в Германия работи, за да допълни доходите си в края на месеца.

Този 74-годишен мъж, все още здрав на вид, въпреки че брадата и късата му коса са напълно побелели, се е пенсионирал преди 11 години, след като цял живот е работил като независим занаятчия.

Половината от пенсията му "от няколкостотин евро" (той предпочита да не уточнява) отива за частна здравна застраховка. От 2002 г. работи на временни договори (т.нар. "миниджобс"), доходите от които имат таван от 450 евро на месец и най-често отиват за социални осигуровки.

От пет години той паркира коли недалеч от "Потсдамер плац" в сърцето на германската столица и събира двете евро на час, които трябва да плащат за паркинга собствениците на автомобилите. За 24 работни часа седмично, в рамките на два дни от седмицата, той получава чисти 400 евро, сиреч малко под 4 евро на час.

"Освен това така си запълвам времето. Работя доброволно, харесва ми идеята, че два дни от седмицата имам нещо за вършене", отбелязва той.

Вернер Нойман съвсем не е изключение. По последни данни повече от един милион пенсионирани германци продължават да работят, което представлява 5 процента от 20-те милиона пенсионери в страната. Броят им се е увеличил с 30 процента от 2003 година.

Около 800 000 от тях са наети на т. нар."миниджобс" (на временен договор), а други 170 000 работят на договор от по-класически тип, половината от които на пълен работен ден. При това официалната статистика не отчита онези, които работят за своя сметка (самонаети).

И като прибавим 430-те хиляди пенсионери, които ползват социална помощ, за да достигнат минималната пенсия, можем да пресметнем броя на лицата, които не живеят от пенсията си.

Все пак тези, които работят, не го правят само по финансови причини. Продължителността на живота се увеличава и мнозина възрастни искат да останат активни, като Ханс-Юрген Хайнце, масажист от Северен Берлин.

Сега на 67 години, той е успял да се пенсионира преди две години. Със 700 евро пенсия на месец по общия режим, плюс спестяванията му, би имал с какво да живее, признава той.

"Аз обаче исках да запазя определен начин на живот. Обичам да пътувам, така че предпочетох да запазя и кабинета, и свободното си време. Лекувам някои от пациентите си от години и връзката с тях щеше да ми липсва", обяснява той.

Възнамерява да продължи, докато стане на 70, а може би и повече - "докато здравето ми позволява".

Въпреки всичко, поредицата последователни реформи в Германия, които повишиха възрастта за пенсиониране (до 67 години в близко бъдеще), имаха осезаем отрицателен ефект върху

жизненото равнище на пенсионерите.

Германската пенсионна каса миналата седмица обяви, че 48 процента от тях получават под 700 евро. Този дял нараства до 53 процента при тези, които са се пенсионирали миналата година.

Това явление засяга преди всичко жените от бивша Западна Германия (73 на сто от общия брой на засегнатите), живели в общество, в което съпругата не работи или ако работи, най-често е на непълен работен ден.

Това равнище на доходи бързо може да се окаже недостатъчно, особено при положение, че само 44 процента от германците са собственици на жилището си, срещу 57 процента във Франция и 62 процента средно в Европейския съюз.

А най-лошото несъмнено предстои. При 6 милиона активно заети на "миниджобс", които следователно не внасят пенсионни осигуровки, и 3 милиона, които не правят вноски за допълнителна пенсия поради липса на средства, популярният в. "Билд" миналата

седмица пресметна, че Германия е заплашена от "цунами" от бедност сред пенсионерите.