Всеки българин дава по 4579 лв. на държавата догодина

Заради липса на реформи дълговете ни се увеличават с по 1000 лева на човек, смятат от Института за пазарна икономика

Всеки българин дава по 4579 лв. на държавата догодина

От всеки българин ще бъдат взети по 4579 лв. от държавата през 2015 г., а дълговете му ще се увеличат с близо хиляда лева до 3418 лв. в края на 2015 г. Това показват разчетите на Института за пазарна икономика (ИПИ), който представи във вторник алтернативен на правителствения държавен бюджет.

За 12-та поредна година ИПИ прави такъв. Целта на експертите е да покажат, че е възможна различна фискална политика, която залага на стабилни публични финанси, реформи и растеж. До момента по тяхно предложение, което е взето под внимание от управляващите, е въвеждането на плоския данък през 2008 г.

Липса на прозрачност за какво ще се харчат парите през 2015 г., нарушени фискални правила и липса на реформи. Така изглежда през погледа на ИПИ държавният бюджет за 2015 г., който беше одобрен от парламента на първо четене.

Техният алтернативен бюджет залага на по-ниски данъци и приходи, които се компенсират с реформи в администрацията, здравеопазването и социалната сфера. Така дефицитът се свива двойно още през следващата година, а през 2017 г. бюджетът излиза на нула. ИПИ предлага още преотстъпване на 2% от подоходния данък на общините. Това беше залегнало в програмата на ГЕРБ, но не бе приложено за следващата година.

Въпреки че ядрото на сегашното правителство е от подготвени и знаещи хора, които имат опит във властта, те не проявиха смелост да започнат реформите още през 2015 г., заяви Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ. Според нея аргументът, че е нямало време е неприемлив. Това е бюджет на стагнацията, който не променя нищо, смята икономистът Петър Ганев.

През следващата година предстоят местни избори и обикновено управляващите, независимо кои са те, се страхуват да правят реформи в изборна година.

Нарушенията

Бюджетът за 2015 г. нарушава Закона за публичните финанси, посочи Десислава Николова. Според нея това се прави, защото в него няма санкции за нарушения.

Законът за публичните финанси беше приет от ГЕРБ през февруари 2013 г., но влезе в сила от началото на тази година.

Погазени са основни фискални правила за дефицита – структурен и консолидиран, посочи Николова. Според закона салдото по консолидирания бюджет на касова основа трябва да е балансирано, положително или с дефицит не повече от 2%, но в Бюджет 2015 е заложен 3% дефицит.

Съгласно правилата през 2015 г. дефицитът трябва да е под 2%, а през 2017 г. да е нула. В същото време управляващите залагат за 2016 – 2.5% дефицит и 2% за 2017 г.

ИПИ предлага спазването на закона, като за 2015 г. залага на свиване на дефицита до 1.8%, за 2016 г. - 1%, а за 2017 г. - 0%.

Алтернативен бюджет 2015

Според икономистите в института някои данъчни промени трябва да стартират още през 2015 г. Сред тях са премахване на данък "дивидент", който в момента е 5%, както и данък "лихва", който след първото четене на законопроекта за бюджета е 8% при поискано увеличение от правителството на 10%.

Премахване на данъка върху наследствата, намаляване на данъка за едноличните търговци от сегашните 15% на 10%, както и ограничаване на данъчните преференции – например облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма, предлага още ИПИ.

Постепенно покачване на акциза върху цигарите още от 2015 г., а не както планират управляващите от 2016 г., плюс акцизен календар за периода до 2018 г., е друга идея на института.

Продажба на закъсали държавни компании като БДЖ и "Български пощи" и по-добро управлението на държавната собственост са други мерки за увеличаване на приходите.

Така постъпленията в бюджета на ИПИ възлизат на 29.981 млрд. лв. за сметка на предвидените 30.335 млрд. лв. в бюджета на правителството.

В същото време чрез реформи може да се свият повече разходите. Най-чувствителното спестяване идва от свиване с 10% на разходите за заплати и текуща издръжка на администрацията – 740 млн. лв. по-малко. ИПИ не пипа разходите за образование за сметка на тези в силовите ведомства и съкращаването на ненужни структури.

Кабинетът също е заложил 10% свиване на разходите на администрацията, като планираното намаление възлиза на около 400 млн. лв.

ИПИ предлага още ограничаване на субсидиите – премахване на националните доплащания, държавните помощи и "пазарните мерки" за земеделците. Така ще бъдат спестени още 300 млн. лв., които са заложени в правителствения бюджет.

Още 500 млн. лв. ще бъдат спестени в бюджета от разбиването на монопола на НЗОК и пренасочването на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд, смятат от ИПИ.

Прехвърляне на една пета от приходите от подоходния данък към общините, като преотстъпените средства да са само за капиталови разходи или изплащане на стари дългове, предлагат още от ИПИ.

Така разходите в алтернативния бюджет се свиват на 30.474 млрд. лв. при 31.844 млрд. лв. в този на правителството.

Според ИПИ разкриването на нови работни места ще бъде постигнато чрез премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. Икономистите не залагат на промяна на максималния осигурителен доход и максималната пенсия.

"Ако не се захванем с това да имаме стабилни финанси, да отключим пазара на труда и не отключим осигурителната система, няма да станем по-богати", коментира Петър Ганев.

ИПИ предлага пенсионната реформа да бъде отложена с още година и да започне от 2016 г. Правителството на Пламен Орешарски замрази пенсионната реформа, докато Еврокомисията настоява за увеличаване на възрастта за пенсиониране и стажа, както и изравняване на възрастта между мъжете и жените. Финансовият министър заложи за следващата година да има увеличаване с 4 месеца на възрастта за пенсиониране, докато социалният министър настоява за по-плавен преход от по 2 месеца. Последната дума ще има парламентът.

Бюджетът за гражданите отсъства

Притеснително е, че отсъства "бюджетът за гражданите", който присъства в повечето страни, каза Светла Костадинова.

Бюджетът на гражданите е обяснителна бележка в края на проектозакона, която е написана на разбираем език. Тази практика, която присъства в другите европейски страни, у нас беше въведена преди две години, но сега отново изчезна. Изчезнала е и разбивката по функции и сега например няма яснота колко пари се харчат за отбрана и колко за сигурност, посочи Ганев.

Иначе без реформи през 2015 г. една трета от парите на всеки българин ще отиват за социални помощи, пенсии и обезщетения (1577 лв.), сочи "разходната бележка" на ИПИ.

Другото голямо перо е за селско стопанство, транспорт и съобщения (649 лв.) - сектори щедро подпомагани от държавата. Топ три по разходи се затваря от здравеопазването с (542 лв.).

Тъжното в "разходната сметка", по думите на Ганев, е трупането на дългове. Ако в края на тази година задълженията на всеки един българин са около 2500 лв., то догодина те ще бъдат 3418 лв. посочи той.

Непрекъснатите дефицити от 2009 г. насам водят до трупане на дълг и невъзможност той да бъде намален, допълни Десислава Николова. За четири години дългът на страната на практика ще нарасне близо два пъти от 18 млрд. лв. през 2013 г. на 30 млрд. евро през 2016 г.  Николова напомни, че трупането на дълг не е безопасно и страни като Румъния и Латвия са фалирали при по-нисък дълг от нашия спрямо БВП.


 
Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?