Всеки десети българин не знае какво да прави при земетресение

Всеки десети българин не е наясно какво да предприеме в случай на земетресение, нито знае откъде да се информира за развитието на ситуацията, сочи представено във вторник проучване на НЦИОМ. То е направено сред хиляда души в периода 23-30 май след труса с магнитуд 5.8, разлюлял Перник, София и региона на 22 май.

Петдесет и осем процента от запитаните са обяснили, че при земетресение първото, което ще направят, е да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея. 40 процента биха избрали безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът. Адекватни реакции са проявили най-вече образованите и по-имотните българи, докато неуките и бедните са тези, които не знаят какво да правят при земетресение и как да следят следващите събития.

 

Независимо от това дали ще останат вкъщи или ще излязат на улицата, 7 процента от интервюираните твърдят, че ще предприемат допълнителни действия: ще помогнат на близките си, ще вземат неща от първа необходимост, ще изключат електрозахранването и

др.

 

Проучването сочи още, че хората често не знаят и към кого да се обръщат за помощ при подобни природни бедствия. 26 на сто признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 22 на сто първо се сещат за помощ от общините.

 

На единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19 на сто, а 17 процента биха потърсили Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР. Други 11 процента твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството. Седем процента пък заявяват, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.

 

Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение са телевизиите - посочени от 46 на сто, радиостанциите - от 26 процента и Интернет - от 14 процента. От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите.

 

Радиото е основен източник на информация предимно за хората на възраст между 50 и 59 години, както и за жителите на големите градове.

 

Интернет е предпочитан от хората на възраст под 50 години, от високообразованите и от заможните.

 

За 7 на сто основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати. Има и хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението, констатират социолозите.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?