Всеки пети е офицер. За какво говорят потвърдените загуби на Русия във войната

В Русия всеки ден погребват военнослужещи, загинали в Украйна. По изчисления на Би Би Си, 20% от загиналите, за които съобщават руските региони, са офицери. Какво говорят тези данни за състоянието на руската армия, воюваща в Украйна?

Руското министерство на отбраната за последен път отчете загубите на 25 март, съобщавайки за гибелта на 1351 военнослужещи. Властите на Украйна съобщават далеч по-голямо число – 18 300 загинали.

Към 5 април руски официални източници са публикували имената на поне 1083 руски военни. Най-често за загиналите съобщават ръководителите на региони и райони, а също и местните медии.

От всички 1083 официално признати за загинали, 217 са офицери – от младши лейтенант до генерал. Това са 20% от всички военнослужещи в списъка на потвърдените загуби на руската армия, които Би Би Си отчита от началото на войната.

Сходна бе тенденцията и хода на първото проучване на Би Би Си за загубите на руската армия – тогава 109 от 557 официално признати за загинали бяха офицери, тоест 19.6%.

Този висок процент не означава, че всеки пети загинал в Украйна руснак е бил офицер. По традиция стремежът е телата на загиналите командири от руската армия да бъдат изпращани у дома приоритетно, а освен това за тяхната смърт се съобщава публично, отбелязва Самуел Крени-Ейвънс от британския Кралски институт за изследвания в областта на сигурността и отбраната.

"При предишни конфликти руските военни отделяха повече внимание за евакуирането на телата на загиналите офицери. Към по-ниските по звание военни се проявяваше по-малко внимание след смъртта им. Но в същото време офицерите наистина са гръбнакът на руските въоръжени сили", коментира експертът.

Сега в списъка на загиналите има 10 полковника (сред които един капитан първи ранг), 20 подполковници, 31 майори, 155 младши офицери (от младши лейтенант до капитан).

Подполковник Виталий Николаевич Слабцов, роден през 1978 г., бе погребан с военни почести в Рязан на 1 април. Съобщава се, че е загинал трагично в специалната военна операция в Украйна и е награден посмъртно с Орден за мъжество. Снимка: "Комсомолская правда".

Украйна твърди, че вече са загинали седем руски генерали, но Русия е потвърдила само смъртта на генерал-майор Андрей Суховецкий.

В армиите на страните от НАТО упълномощени да решават задачи на бойното поле са сержанти, ефрейтори и други младши чинове. В руската армия решения на аналогично ниво е разрешено да се вземат само от офицери със звание не по-ниско от лейтенант.

"Руските офицери обезпечават тактическото ръководство и подготовка на своите взводове, роти или батальони. Сержантите в руската армия най-често управляват само техниката или изпълняват заповеди, тоест, не ръководят никого. Това означава, че на офицерите се налага да поемат повече функции по ръководството на бойните действия на предната линия. Следователно, възможността руски офицер да загине в бой е по-висока, отколкото офицерите от много други армии", обяснява Крени-Ейвънс.

Десантчици без поддръжка

При проучването на списъка на потвърдените от Русия загуби е забележителна още една тенденция: около 15% от всички загинали са служили във въздушно-десантните войски.

Експерти отбелязват пред Би Би Си, че руските десантни войски се използват широко за решаване на различни задачи, за които на теория може да бъде изпратена обикновена пехота. Но руските военни началници предпочитат да използват въздушно-десантните войски, доколкото тези подразделения по правило са много по-добре подготвени както физически, така и морално.

Относително високото равнище на загуби сред десантчиците не е изненада, отбелязва Роб Лий, старши сътрудник в Изследователския институт по външна политика на САЩ.

"Подразделенията на въздушно-десантните войски взеха участие в операциите на най-сложните сектори на фронта – при щурма на Гостомел, боевете край Киев и в южната част на Украйна", допълва той.

Още в първия ден на войната руската армия предприе десант на летище "Антонов" край Гостомел. Десантчиците очакваха, че идващите от Беларус руски военни ще могат да установят връзка с тях и да им докарат снабдяване. Това обаче не беше изцяло постигано и на 31 март, след месец тежки боеве, украинската армия си върна контрола над летището.

Керни -Ейвънс смята, че Русия е провела относително бавно общовойсковите операции и подразделенията на десантните части на фронтовата линия са останали без подкрепата на редовни войски и авиация.

Има данни и за загинали в други елитни подразделения на руската армия. Сред загубите, които Би Би Си не успява да потвърди, са 15 представители от специалните сили на военно разузнаване (включително петима офицери) и 10 души от специалните сили на Руската гвардия.

Сред загиналите има поне трима, които са "кестеняви барети" (Руслан Галямов и Олег Кирилов от Татарстан, Вячеслав Актяшев от Пермския край) – това е елитът на руските специалните части. Изпитът, при който се придобива правото да се носи кафява барета, се смята за един от най-сложните военни тестове в света.

В списъка с потвърдените от Би Би Си загуби има и хора с неочаквани специалности. Така например на 28 март брянските журналисти съобщиха за смъртта в Украйна на старши сержанта от военния оркестър Александър Карпеев. Уточнява се, че той е свирил на тромпет. Какви задачи е изпълнявал в Украйна, в публикациите не се уточнява.

Летище "Антонов" край Гостомел след оттеглянето на руската армия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дългият път към дома

В повечето случаи, които са публично известни, телата на загиналите се доставят у дома две -три седмици след смъртта им. Например Руслан Галямов от спецчастите на Руската гвардия, според публикуваните данни, е загинал на 11 март, а е погребан на 26 март.

В някои случаи погребението е месец след смъртта. Например тялото на 20-годишния Михаил Баканов, който според официални данни е бил убит във втория ден на войната -25 февруари, е предадено на близките му в Русия в края на март.

Такива срокове са като цяло типични за съвременните крупни конфликти, отбелязват от британския Кралски институт за изследвания в областта на сигурността и отбраната.

"В такива ситуации като в Украйна, живите винаги ще имат приоритет над мъртвите. И усилията винаги ще бъдат фокусирани да бъдат запазени и обезпечени онези, които са живи. Изпращането в родината на телата на онези, на които вече с нищо не може да се помогне, остава на втори план. Ситуацията се усложнява от непрекъснато променящата се фронтова линия. В настоящия етап на конфликта и на двете страни е трудно да подсигурят фланговете си от вражески набези", отбелязват експертите.

Украински официални лица и очевидци неведнъж са твърдели, че отстъпвайки, руската армия оставя след себе си телата на загинали военнослужещи. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че Киев иска да предаде на Русия телата на загиналите, но Русия "отначало отказваше, а след това предложи някакви чували".

През втората половина на март ръководителят на Николаевската областна администрация Виталий Ким призова местните жители да съобщават за телата на руски военни на териториите, които украинските сили са си върнали.

"Те не винаги вземат своите и когато настъпят пролетта и лятото, това ще е наш проблем. Моля да съобщавате къде лежат, […] по възможност да бъдат събирани в чували. Затова моля, налага се да ги събираме и слагаме в хладилници, после да ги изпращаме обратно, за да може да бъдат идентифицирани по ДНК, нали все пак и военните имат майки", каза той.

Поне трима руски военни са били разпознати след ДНК- експертизи.

21-годишният Александър Вавилин от Нижни Новгород е загинал още на 27 февруари, но вестта е съобщена на роднините му чак на 1 април – през това време е вървяло разследване, твърдят местните медии, като уточняват, че са се чакали резултатите от ДНК теста. 27-годишният Александър Емцов, родом от Задбайкалието, също е разпознат само след експертиза. Той е загинал в горящ БТР.

Как се отчитат загубите

В Русия всеки ден се публикуват нови и нови имена на загинали и снимки от погребения. Най-често фамилиите са убитите са назовавани от ръководителите на руските региони или от представители на районните администрации, от медиите или учебните заведения, където са учили загиналите.

Анализът на Би Би Си е базиран само на съобщения, съдържащи конкретна информация за загиналите, включително пълните им имена и звания, а по възможност – и място на погребението.

Не са отчитани съобщения в медиите, които се позовават на източници за десетки, а понякога и за стотици загинали, ако в тях няма конкретна информация за имена и фамилии. Не са отчитани и съобщения за гибелта на хора, които не са руски кадрови военнослужещи – тоест такива, които служат в подразделения на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, а също и наемници като тези от "ЧВК Вагнер".