Всеки пети младеж у нас не учи и не работи

Младежите в България, които нито учат, нито работят, нито се обучават, са около 22 процента от всички на възраст между 15 и 24 години, което е най-големият дял в ЕС. Това сочат данни на изследване на УНИЦЕФ, което беше представено във вторник на форум за младежката заетост. Изводът от изследването е, че загубите за икономиката ни от това са за близо 2 млрд. лв. годишно, а щетите откъм човешки потенциал са още по-големи.

Резултатите от проучването сочат, че делът на младите хора, които не правят нищо в училищна възраст, е малко под 11 процента, а сред по-големите достига 28 на сто.

Сред 15-24 годишните в страната има 167 670 млади хора, които не за заети и не участват в никаква форма на обучение.

Данните на НСИ от последното преброяване показват, че 1.2 на сто от населението на възраст над 7 години никога не е посещавало училище. Съществен дял в групата на неправещите нищо са именно младите хора, отпаднали преждевременно от образователната система. Според изследването общо 47 на сто от младежите, които не се занимават с нищо, са прекъснали обучението си преди завършване на средно образование, а всеки четвърти е напуснал училище, преди да е приключил с основното си образование.

Младите хора със завършено средно образование, които нито работят, нито учат, са 48 на сто от всички младежи, които не правят нищо, а тези, които започват да учат във висши училища, но поради някаква причина прекъсват образованието си, са 0.4 на сто. Пет на сто са пък тези, които са със завършено висше образование. Те остават извън пазара на труда, защото не успяват да намерят подходяща за квалификацията си работа или не са доволни от заплащането.

Изследването показва още, че 51 на сто от младите хора, които не правят нищо, са от ромската и от турската етнически групи. Друг рисков фактор за присъединяване към групата е типът населено място. Изследването показва, че 63 на сто от младите хора, които не учат, не работят и не се обучават, живеят в села и малки градове.

Проучването е направено от изследователска агенция EСТАТ в периода 1-17 септември 2014 година, а дискусиите с фокус групите - на 7 и 21 ноември и на 4 декември миналата година.

Калфин: При сегашните доходи младите не са ентусиазирани да работят

Според вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин докато не се вдигне общото равнище на доходите, не може да се очаква ентусиазъм от всеки млад човек да започне работа.

Проблемът с мотивацията е много сериозен и решението, по думите на министъра, минава през увеличаване на заплащането, тъй като същите тези младежи се съгласяват да работят тежка селскостопанска работа в чужбина.

Калфин информира, че преди предстоящия летен сезон от туристическия бранш са заявили много свободни места, но не успяват да намерят персонал, вероятно и заради заплащането.

Проблемът с младежите, които нито работят, нито учат, нито са в някаква форма на квалификация, има няколко измерения - изявен е както регионално, така и по отношение на етническите общности и по различно качество на образование, коментира Калфин.

Според него усилията на държавата и социалните партньори са насочени в четири посоки - довършване на образованието, убеждаване на младежите да се регистрират в бюрата по труда, професионална квалификация, както и създаване на трудов пазар там, където в момента не съществува.

Калфин припомни, че от тази година, съвместно с образователното министерство и с помощ от Германия, Швейцария, Австрия, започва осъществяването на проекти за т.нар дуално обучение, при което се залага на практиката, а не само на теорията.

Калфин коментира, че еднодневните договори в селското стопанство ще подпомогнат около 100 хиляди души. Оживление на пазара на труда се очаквало и от предстоящото до края на годината въвеждане на ваучери за услуги в дома - помощ за гледане на деца и други.

Според проучване на Евростат, публикувано през април, в България общо 232 хиляди трудоспособни не търсят работа, а 25 хиляди биха работили, но не веднага. Това означава, че общата потенциална допълнителна работна сила на България са 257 души – 7.6% от трудоспособното население на страната на възраст от 15 до 74 години. Страната ни се нарежда на трето място в ЕС по дял на неработещите здрави граждани след Италия и Хърватия.