Всеки пети ученик не се справя по български език и математика

Всеки пети ученик не се справя по български език и математика

Децата на родители със средно и висше образование се справят поне два пъти по-добре с учебния материал отколкото тези от необразовани семейства. Това е устойчив структурен проблем, но по време на дистанционното обучение ножицата между двете групи се е разтворила още по-широко. Това е един от изводите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда, изготвен от служебния екип на Министерството на образованието и науката (МОН).

Анализът, представен в края на миналата седмица, показа някои притеснителни резултати - задълбочаване на образователните неравенства, влошаване на мотивацията, ангажираността и знанията на голяма част от децата и риск от увеличаване на отпадащите от образователната система.

На националното външно оценяване по български език и литература в VII клас през тази година учениците, чиито родители не са посещавали училище, са постигнали едва 25% от средния резултат за страната. Половината от средния брой точки имат децата от семейства с основно образование.

На другия полюс са седмокласниците с родители висшисти. Те надхвърлят средния резултат с 29 процентни пункта. Учениците от семейства със средно образование имат резултати около средното равнище.

Сходна е картината на изпита по математика след VII клас. Децата на висшистите са показали резултати с 39 процентни пункта над средните, докато учениците с неграмотни родители са постигнали само 38% от средното равнище. Разликата е повече от три и половина пъти.

"Учениците, получили под 30 процента от максималния брой точки на националното външно оценяване след VII клас по български език и литература, са приблизително 21%. На изпита по математика такива са почти половината. Това означава, че всяко пето дете не се справя с материала нито по български език и литература, нито по математика. Това означава риск от отпадане от образователната система", обясни при представянето на анализа министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.

От подобен порядък са разминаванията в знанията на учениците и в другите класове, които се явяват на национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити.

При зрелостниците от семействата с най-висок и с най-нисък образователен статус разминаването в знанията по български език и литература е почти два и половина пъти. Децата на висшистите постигат 118% от средния резултат, а тези на неграмотни родители - едва 48%.

Данните от всички национални изпити показват още, че обучението от дистанция се е отразило значително по-зле на учениците от по-слабо образовани семейства, отколкото на техните връстници с по-добре образовани родители.

През тази година в VII клас резултатите по български език и литература при първата група се влошават с 13.8 на сто в сравнение с 2019 г., докато при втората – само с 1.5 на сто. По математика спадът в резултатите е съответно 15.6% и 1.4%.

Подобно и положението на матурата по български език и литература в XII клас. Зрелостниците от необразовани семейства показват с 11.1% по-слаби резултати спрямо 2019 г. Постиженията на дванадесетокласниците с родители висшисти намаляват с по-малко от 1% в сравнение с последната година с нормално присъствено обучение.

Споделяне

Още от България

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?