Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация
Всеки срещу всеки

Добре де, ние толкова ли прости сме си били винаги или сега нещо напоследък изплискахме? – мърмори си тази моя позната, докато скролва в социалната мрежа "Фейсбук". Сама си отговаря: Може би сме си били такива, ама сега ни пролича, защото има къде. И чете на глас мнения, които я втрещяват. А те наистина са втрещяващи. Папата е богаташ, има фирма за перилни препарати. Социалните ще ни вземат децата и ще ги раздават на гей двойки в Норвегия. Не, няма да ги раздават на норвежки гей двойки, а ги вземат за органи. Тук тя вдига глава и казва: "Това ми се вижда по-вероятно, както знаем норвежците не са като нас, те имат по няколко органа от всичко и са им нужни доставчици." Не, не било за органи, за секс трафик ще ни крадат децата. Тези скандинавци както знаем са извратени. Бойко Борисов обявил, че ако на 26 май не гласуваме за ГЕРБ, ще ни увеличи цените на абсолютно всичко. Папата уредил у нас да се докарат един милион емигранти, по тази причина преди това са избили добитъка в Странджа, за да я населят с афганистански гейове, на които папата ще продава перилните си препарати. Дядо Николай казал, че папата иска да обедини всички църкви, за да си осигури привилегията да посрещне лично Сатаната…пардон, това било истинска новина. Стига!


Добре, казвам, напиши под ей тази очевидно лъжовна новина от очевидно лъжовен сайт, че не е истина, човекът от профилната снимка изглежда нормален, може и да махне лъжата от профила си. И тя пише: това, което сте поместили, е фалшива новина. Човекът от профилната снимка реагира веднага, пише: Във всяка лъжа има истина и във всяка истина има лъжа, така че в крайна сметка те са едно и също нещо. Настина стига!

И това е само част от проблема – продължава да се рее тя из "Фейсбук", – по-страшното е озлобяването, да си го кажем направо – озверяването. Тук примерите ги прескачам, защото не се поддават на публикуване и широко разпространение. Както се сещате замесени са майки и лели, еротични поздрави, анатомични обръщения и терминология от психиатрията. Може да се възприеме както тъжно, така и смешно. А всъщност е сериозно. И заслужава малко по-дълбок размисъл, защото е непростимо толкова много енергия да се прахосва за омраза, страх, ненавист. Но това, слава Богу, все пак не е животът, а само една социална мрежа, животът извън "Фейсбук" не е така замърсен, хората си общуват по –друг начин. Вярно е. Но също толкова е вярно, че "Фейсбук" е капката, в която се оглежда животът ни.

Концентрираната картинка на нашите страсти, разделения, словесни войни и глаголни убийства. Там си просто едно име, понякога дори не истинското. Не виждаш човека в очите и всичко е по-лесно – да го шамаросаш, да го унижиш, да го размажеш. Печалбата от такова поведение е моментална – разбил си някого и така си се обозначил като по-голям от него. В истинския живот подобно поведение е по-трудно, по-неудобно. Засега "Фейсбук" е все още само тренировъчна територия, място за репетиции. Малко по малко всичко това се пренася и на улиците. По пътищата вече е пренесено и там жертвите на агресията не са символични, там се плаща с живот.

Нямам отговор на въпроса дали винаги сме били такива или "Фейсбук" просто се появи, за да онагледи какви сме. По-скоро преди него знаехме много за доста по-малко неща. Няма как да се направи коректно сравнение – сега светът е с други хоризонти, налага се да знаем за все повече неща и едновременно с това да се научим, че не всичко, което е написано черно на бяло е истина.

За първи път огромната пропаст между една част от населението и друга беше назована на летните протести преди пет години. Самоназована по-скоро, защото тогава протестиращите изпъчено се обявиха за умните и красивите, което означаваше, че всички несъгласни с тях са глупави и грозни. Един от лидерите на протестите използва друга терминология, той заговори за качество и количество, като под количество се разбираше необразованото население, което изразява "вековната злоба на роба", като разпространява и се пени под фалшиви новини, в случаите, в които не е заето да пие ракийка и яде салатка. Качеството, разбира се, от пръв поглед се ориентира кои новини са фалшиви. Колкото и да са неточни и близки до обидата тези два термина ще ги ползвам за удобство в следващите редове, защото сред хората наистина има образовани и необразовани, знаещи и незнаещи, наивници и съобразителни, вярващи на всичко изречено и вярващи само на факти.

Необразовани хора, които лесно могат да бъдат манипулирани поотделно или да се превърнат в тълпа заедно, винаги и навсякъде е имало, има и ще има. Обикновено те са повечето от населението, те са количеството. Общият напредък е гарантиран само там, където ги повеждат знаещите, можещите, виждащите напред във времето. Тях онзи лидер на онези протести нарече качество. И ако сега имаме голям проблем, той е в това, че количеството става все повече, а качеството все по-високомерно. И аз не съм сигурна кое е по-опасното – дали агресивното невежество на все повече хора или перфидното високомерие на знаещите. Само в едно съм сигурна и то е, че ако тези две условни части на обществото ни не намерят общ език, никаква крачка напред не може да се направи. Така ще си живеем като две несвързани групи от хора, едните от които ще пишат глупотевини в социалната мрежа, а другите ще им се подиграват от пиедестала на своето превъзходство. Колкото и да изглежда отнесен този проблем, той всъщност е най-големият ни – ние като общност се обричаме да нямаме полезен ход.

И какво трябва да стане, за да повярват едните на другите, да почнат да си комуникират без агресия и без снизходително високомерие? Кой да отстъпи – количеството или качеството? Кой пръв да се откаже от позицията, която най-добре се онагледява с онези две инатливи козлета, които са сплели рога на средата на моста и се боричкат, докато и двете паднат във водата? Омагьосан кръг ли е това и как може да се излезе от него? Има една максима, която е кратка и ясна: по-умният отстъпва. Ако онези хора, които нарекоха себе си умни и красиви, се откажат от презрението си към т.н. простолюдие, ако преодолеят високомерието си, може би това ще сложи началото на един бавен, но поне оздравителен период. Като се обърна назад в историята, това е бил печелившият ход винаги, или поне в онези далечни времена.

Не съм сигурна, че това е възможно. Но съм сигурна какво ни доведе дотук – несправедливостта, субективността, липсата на критерии и воля за точна преценка на нещата и хората. Когато в едно общество не се цени знаенето, моженето и почтеността, а се цени лоялността, личната преданост към партия или човек, тогава всичко се обърква. Не се знае на кого къде му е мястото. Няма механизъм, който да отсява точните хора за точните места. И понеже местата винаги са по-малко от хората, в общество, в което всеки може да е всичко, започва битката – без правила и с много жертви. Практически в края на краищата всички сме жертви – и умните, и простите, и грозните, и красивите.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #7

    Според известен западен философ, Интернет е пространство, което ни предстои да припознаем като територия на сътрудничество, изглаждане на различията, възможност за голбални каузи, в полза за всички. Но преди това тече другата вълна, в която хората откриват информацията, която подкрепя гледната им точка, защото така са я постнали, логнали и потърсили...Големият личен балон, който всеки е изградил за себе си и своята група, сега се надува от мнения, гледни точки, снимки, без фактите, анализа и обобщението, които водят до истината. Изисква се култура на потреблението на информация, каквато още нямаме.

  2. pepe
    #6

    А, не, ще ме извинява госпожата, но въобще не съм съгласен с нея.
    Има и една друга приказка - "пусни кучето под одъра...", и още по-важно - има една книжка, написана преди доста години от един български писател за един характерен български герой, един от основните изводи от която е, че "не можеш да съкрушиш простака с мълчание" /друг български израз/, че когато му отстъпиш, простака само добива желание да те "впечатли" с още повече от простотията си. А и това, с мълчаливото толериране на простотията

  3. Симеонов
    #5

    А пък от друга страна - гарантирано, всички тия фейсбук творци със самото си присъствие там сочат, ще нямат работа, или пък забава, или пък друга самореализация, за две стотинки. А скуката е голяма мъкааа... Така че ако не искате да им заприличате, упражнявайте се, добри хора. Това ще е положението при пълната победа на изкуствения интелект - тотална скука, или пък може би не?! В Платоновата Утопия това е състоянието на пълно щастие, и подем на културата, науката, философията. А ние като съвременници на тая възможност, се тръшкаме, и се мъчим, и се притесняваме от тая перспектива? Може би пък да не сме се подготвили? За което обаче всеки от потърпевшите сам на себе си е виновен.

  4. Симеонов
    #4

    Ех, от една страна всичко това не са важни неща. Става дума за самоизразяване и самоутвърждаване, присъщи както на някои тийнейджъри и инфантили, така и на някои загрубели възрастни и аграрни работници (ала неприсъщо на други личности от същите групи). И графитите по стени, прозорци и археологически паметници са други средства за същата задача. Както и потрошените автобусни спирки, градински оградки или детски площадки. Както и разбира се много от катастрофите, и много от смъртите, по родните пътища.

  5. Dr. Web Browsing
    #3

    Думички. Лъскави и изписани с мигащ печат, но само думички (някой би добавил, че и кифлите са само за ядене, не са за разходка, например!). Между другото, забравих да кажа на Борянчето да се оглежда за скандиращите български социалисти, тъй като след тях върви бодрата смяна на "лилявите большеви".

  6. Boriana
    #2

    А, забравих да кажа, ходя по улицата и се оглеждам няма ли отнякъде да изскочи Джамбазки и да ме залее с лай за това колко нещо лошо е ЕС и как той ще оправи нещата. Че за какво друго ще се натиска да става евродепутата, освен да ме спаси. Лае, лае, даже не иска да ме изслуша че аз не се плаша от ЕС, а от него.

  7. Boriana
    #1

    Първо да благодарим на медите и аз специално на БВТ, после на гербарската Нова ТВ че ни представиха Норвегия като страна в която ядат деца. Запознаха ни и с тъжната съдба на разго$нена норвежка с куп деца, за които не разбрахме от кого са, оженила се за наше циг...не, дошла да живее в циг...та маала и страшно недоволна, че някой иска да и вземе децата. Иначе аз мисля, че тъй като норвежците са всъщност викинги, а викингите са принасяли в жертва хора, като им дадат нашите деца... сещате се, нали?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.