Всеки трети е викал спешна помощ през 2012 г.

Здравното министерство може да ползва румънския опит за реформа в първата помощ

Всеки трети е викал спешна помощ през 2012 г.

Всеки трети гражданин у нас е ползвал услугите на спешна помощ през 2012 година. Това показват данни на Годишния доклад за състоянието на здравето на българите и за изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г., който кабинетът разгледа на заседанието си в сряда.

Половината от дейността, извършена през миналата година от центровете за спешна помощ, е следвало да се изпълнява от клиниките за първична и специализирана извънболнична помощ, тъй като е била от нейния ресор, посочва докладът. Според експертите обаче търсенето на спешна помощ нараства "поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична помощ, в това число и поради нарушени здравно-осигурителни права", което допълнително натоварва спешните центрове.

Във вторник вечерта в София бе организирано бдение със свещи от близки на починали вследствие на фатално закъснение на линейка. Събралите се поставиха искане за увеличаване на броя на спешните екипи на територията на столицата.

От липса на кадри се оплака и зам.-директорът на софийската спешна помощ Светла Богданова в сутрешния блок на БНТ. По думите ѝ поради липсата на екипи се налага диспечерите на телефон 112 да определят на своя глава спешността на случаите.

Приоритетните са катастрофа, инфаркт, инсулт, а подборът за спешността се прави, защото екипите са само десет за двумилионна София, обясни Богданова.

За недостига на дежурни екипи говори и директорът на службата за спешна помощ Ангел Ангелов пред бТВ. Той предложи отново да се възстанови тел. 150, за да се облекчи службата 112, която поема всички обаждания към полиция, пожарна и спешна помощ.

Дефицита на кадри Ангелов обясни с ниското заплащане за лекарите в спешна помощ, което, по думите му, е 600 лв. и води до липсата на желаещи за свободните позиции.

Подобряването на спешната помощ е един от приоритетите, които си поставя здравното министерство. Съставена бе и отделна стратегия за развитие на спешната медицина.

По този повод в сряда се проведе среща с държавния секретар по здравеопазването на Румъния Раед Арафат, създател на последната реформа в спешната помощ в северната ни съседка, която се ползва с одобрението на 85 процента от гражданите. Наблюдава се също рязко намаление на смъртните случаи вследствие на инциденти и бедствия в страната. Арафат бе поканен от Българския лекарски съюз и Националната пациентска организация да представи системата си, при която действат комбинирани екипи на спешната помощ и противопожарните служби.

Арафат обясни, че в момента румънската спешна помощ разполага с 12 оборудвани хеликоптери и специални авиоотряди, има и оборудван самолет, закупен с дарения, който се използва за по-дълги разстояния. Шест от хеликоптерите са купени с пари на здравното министерство, като то заплаща разходите за медицинска дейност, а МВР и Министерството на отбраната - разходите за гориво, обясни пред журналисти Арафат и допълни, че до края на годината се очаква да бъдат осигурени още два хеликоптера.

Откакто е въведен новият модел, румънските линейки пристигат на мястото на произшествието само за 8 до 10 минути в рамките на градовете, а понякога и за по-бързо, в зависимост от кода за спешни случаи – червен, жълт или зелен. Болките в гръдния кош и опасност от инфаркти спадат към код "червено", посочи Арафат и обясни, че при код "зелено" - за хора с висока температура, например, пристигането на линейката отнема по-дълго време.

До селата линейките достигат в рамките на 20 минути, работи се и по създаването на спешни екипи, които допълнително ще съкратят времето за реакция на медицинските лица.

Арафат започва да развива своя модел на спешна помощ през 1990 година, като го прилага на доброволни начала в болницата в град Търгу Муреш. Постепенно новата система навлиза и в други области на Румъния, а през 2007 г. е възприета от румънското правителство, когато е въведен и единният телефонен номер за спешни повиквания там.

По думите на Арафат, в началото на 90-те години системата на здравеопазването в северната ни съседка е била в плачевно състояние.

"До 1992 г. нашата система за достъп до спешна помощ беше разбита, с линейки разполагаха само големите градове, като за по-малките населени места те пристигаха след повече от 30 минути. При кардиологичен проблем нямаше никакъв шанс и в най-добрия случай се издаваше смъртен акт", каза той.

По думите на Арафат, новият модел пести средства и допринася за повишаването на капацитета и качеството на медицинските услуги в страната.

За да работи моделът обаче, се иска обаче много добро ниво на координация между спешната помощ, МВР и пожарната. Освен това е необходимо и провеждането на обучения на противопожарните екипи за оказване на първа помощ, работа с дефибрилатори, вентилиране, интубиране, сърдечен масаж и др.

Арафат отбеляза, че в България този модел "не може да бъде приложен на принципа copy-paste" и е необходимо да бъде съобразен с нуждите на тукашната спешна помощ.

Споделяне
Още от България