Всеки втори с признаци на психично разстройство в пандемията

Близо 18% от хората са развили някакво психично разстройство по време на пандемията, а 48% отговарят на поне един критерий за някакъв вид нарушение в психиката. Това сочат резултатите от международно проучване сред 9543 души от 11 държави, сред които и България.

През последната година светът живее в извънредна опасност за общественото здраве поради пандемията Covid-19. В желанието си да подобрят политиките за справяне с инфекциозни заболявания като Covid-19 международен изследователски екип от психолози, психиатри, медицински сестри и специалисти по здравните науки, проведоха през изминалата година научно изследванеq финансирано от EOSCsecretariat.eu под ръководството на д-р Ирина Георгиева и под егидата на Нов Български Университет: www.impact-covid19.com

Целта на проекта е била да оцени как гражданите възприемат мерките приложени от националните правителства за забавяне разпространението на коронавирусната инфекция (SARS-CoV-2). Кои мерки нарушават личните права и свободи на гражданите, кои мерки се възприемат като ефективни, доколко тези мерки се спазват, кои фактори оказват влияние върху спазването на мерките и какво могат да направят правителствата, за да подобрят спазването на ограничителните мерки от гражданите.

За тази цел е била разработена онлайн анкета, включваща 44 различни ограничителни мерки. Например 37 от тези мерки са били приложени в България в началото на пандемията, а само 13 - в Швеция. Анкетата е била разпространена в 11 държави: Великобритания, Белгия, Холандия, България, Чехия, Финландия, Индия, Латвия, Полша, Румъния и Швеция. Освен това, проучването целеше да оцени нивото на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тревожно разстройство, депресия, и паническо разстройство сред гражданите в тези 11 държави, и доколко тези психични заболявания са причинени от наложените ограничения и пандемията и как те протичат 2 месеца по-късно. Изследвано е също кои фактори увеличават риска от развиване на тези психични разстройства и кои го намаляват.

9543 граждани са участвали в изследването и резултатите показват значителни разлики между гражданите на отделните държави в това как те възприемат ефективността и ограниченията на мерките и доколко ги следват.

Резултатите от проучването показват, че почти половината от участниците (48.6% ) отговарят на критериите за поне едно от изследваните психични разстройства, като 17.6% от тях са се разболели психически поради пандемията (за България процентът е малко по-висок от средния за всички страни 17.9%).

По-конкретно: 11.4% от гражданите са се разболели от посттравматично стресово разстройство, 8.4% от тревожност, 9.3% от депресия и 3% от паническо разстройство по време на пандемията. Два месеца по-късно, процентът на хората с ПТСР значително намалява, докато страдащите от тревожно разстройство значително се увеличава. Изследователите откриват също, че хора с по-голяма психична устойчивост са по-добре защитени от психичните болести.

За да се запази психичното здраве на гражданите по време на пандемия, правителствата трябва да се въздържат от прилагането на множество силно ограничителни и продължителни мерки, да организират обществени кампании, целящи намаляване на стреса и страха от заразата, изграждане на психична устойчивост и обществено доверие в правителството и здравните институции, и да убедят населението в ефективността на мерките. Необходимо е да се отпуснат допълнителни финансови средства за възстановяване на психичното здраве на гражданите пострадали от пандемията и ограничителните мерки.

За да убедят гражданите да спазват мерките по-добре, националните правителства трябва да предоставят финансова компенсация на граждани, които са загубили работата или доходите си поради ограничителните мерки. Специално правителства, които не се радват на достатъчно доверие от гражданите си, трябва да положат повече усилия, за да ги убедят (най-вече мъжете), че прилаганите мерки са ефективни за спиране на заразата. Политиците трябва да прилагат най-малко ограничителните за човешките права и най-ефективните мерки по време на пандемични извънредни ситуации, вместо да прилагат комбинация от много ограничителни мерки, защото това има точно обратния ефект върху спазването на мерките и нарушава човешките права на гражданите.