Всенародното усещане е: “Да, лошо е, но от нийде взорът надежда не види”

Решаващо е да се появи алтернатива, носеща надежда, казва социологът Живко Георгиев

Живко Георгиев сн.БГНЕС

Проектът АЕЦ "Белене" бе натоварен с огромен политически и дори идеологически смисъл и идентификацията "за" и "против" си остава демаркационна линия между десните и левите в България. Какви ще са вътрешнополитическите последици от решението на ГЕРБ да спре проекта?

Не очаквам големи вътрешнополитически последици, освен че ще стана малко по-ярко различието по една конкретна тема за бъдещето на България. АЕЦ “Белене” очевидно ще бъде тема за дебат през бъдещата година, т.е. поне до парламентарните избори. Тя също е един възможен сюжет за разграничаване и опониране. Други грандиозни последици не очаквам. Друг е въпросът, че това решение ще има несъмнено последици върху бъдещето на икономиката ни, енергетиката и прочие.

Остават ли без кауза десните, след като Бойко Борисов "сбъдна" целите им за прекратяване на този проект?

Десните отдавна не са наясно с каузата си. Не беше Бог знае колко печеливша за тях и каузата “Белене”. Те не извлякоха особени ползи, не извлякоха никакви електорални бонуси за себе си. Въпреки че на пръв поглед бе реализирана една тяхна идея, те няма да спечелят нищо от това и се изправят отново пред риска от политическото небитие.

Според публикувани социологически изследвания ГЕРБ запазва доверие около 30 на сто и все още е първа политическа сила, независимо от влошаването на икономическата среда и множеството проблеми в държавата. Очаквате ли това положение да се запази до изборите догодина?

На пръв поглед е изненадваща стабилността на ГЕРБ. Казвам изненадваща заради серията от управленски гафове, безспорна безпомощност във вътрешнополитически план. Стабилността към този момент на ГЕРБ се дължи на крайната неубедителност на неговите опоненти от ляво и дясно, ако изобщо има такива. Рядко сме виждали толкова безпомощна на поведенческо равнище опозиция, като цяло.

Целият наш не особено дълъг демократичен опит, от 20 години насам, показва, че при такъв тип управление решаващото условие, за да загубят управляващите доверие, е появата на сериозна алтернатива. Алтернатива не само като идеи, защото и сега има идеи, различаващи се от това, което прави ГЕРБ. Става дума за сериозна алтернатива като политически субект, който е в състояние да създаде нова координатна система, за да се оценят действията на управляващите. А такава нова координатна система няма към този момент. Всенародното усещане е “Да, лошо е, но от нийде взорът надежда не види”.

Ако ГЕРБ остане на тези проценти, очевидно, че ще търси коалиционни партньори за следващо управление. Според вас в каква посока ще търси съюзници Борисов и кога – преди или след изборите?

Подозирам, че по-скоро след изборите. ГЕРБ няма полза да ги търси преди това. В задкулисен план могат да бъдат протягани ръце към някои политически сили, дори да им се даде рамо по някакъв начин на изборите, за да получат по-солидно представителство в парламента. Засега обаче ГЕРБ нямат никаква потребност да се размиват в предизборна коалиция. Следизборните решения ще бъдат важните, ако политическата сцена се запази такава, каквато е в момента. Има доста голям брой партньорства, дори ГЕРБ да не получи пълно мнозинство, няма да му е трудно да намери партньори.

Вариантите за коалиция с БСП или ДПС?

Това е най-малко вероятно и за мен е почти изключено. ДПС може би. Но да не забравяме, че проектът на Меглена Кунева колкото и да е латентен, има потенциал да се окаже парламентарно представена политическа сила. Не мога да преценя каква кампания биха могли да имат, но биха могли да са сериозен относително десен и не толкова радикален, т.е. по-кооперативен партньор на ГЕРБ.

Прогнозират формацията на Меглена Кунева да е трета политическа сила в следващия парламент. Следва ли автоматично от това, че "България на гражданите" ще бъде новият балансьор, поемайки функциите на ДПС, партнирайки си и с десни, и с леви?

Има възможности за лавиране и очевидно Кунева не е силно опонираща на ГЕРБ. Това ще бъде политическа формация, която в предизборната кампания ще се позиционира като алтернатива, иначе не може да разчита на успех. При условие, че парламентарната опозиция в момента не е особено убедителна, отново се разкриват шансове пред нов политически субект. Но този нов субект няма шансовете да повтори случилото се с НДСВ, ГЕРБ и може би дори “Атака”. На следващите парламентарни избори трудно биха се постигнали 12-13% резултат, каквито постигна Волен Сидеров, да не говорим за НДСВ и ГЕРБ. Но може да има формация, която да претендира ако не за трето, то поне за четвърто място, което може би ще бъде достатъчно, за да бъде полезен партньор на ГЕРБ.

Отслабва ли влиянието на ДПС?

Не очаквам електоралното влияние да отслабне, но чисто ситуативното, контекстуалното влияние може би няма да е толкова решаващо, или във всеки случай ще бъде толкова решаващо, колкото е в момента. Но трудно ще бъде балнсьор.

Каква ще е съдбата на Синята коалиция? Четирима от т.нар. млади надежди на ДСБ напуснаха партията и отиват при Кунева. Това ли е началото на края на "старата десница" – да се претопи в новото движение?

Боя се, че може и да не е окончателният край, но това е много сериозен индикатор, че Синята коалиция в този формат особено политическо бъдеще няма, поне в обозримо политическо време. Навярно ще се търси нов проект и поради липса на други решения, вероятно такъв ще се окаже проектът на Меглена Кунева. Не изключвам да добие по-широки измерения.

Татяна Дончева твърди, че социалистите ще извървят пътя на СДС от времето на Петър Стоянов. Възможно ли е това? Битката Първанов – Станишев ще доведе ли до разцепление и отслабване на левицата?

Разцепление не знам дали ще се получи, но начинът, по който се реализира конкуренцията за лидерския пост на БСП, изобщо не е окуражаваща за лявомислещия избирател. Така че както и да приключи лидерската битка, почти трудно виждам сценарий, при който БСП да излезе консолидирана, обновена, с нова визия за бъдещето, или най-общо казано – в добра кондиция. Твърде загрубя тази битка в последните си фази. Дори може би и няма да се случи – в смисъл, ще бъде предрешена. Това ще направи конгреса по-лежерен и спокоен, но едва ли нещо обновяващо ще се случи.

Кой е по-полезният лидер на БСП - Станишев иил Първанов?

Не мога да го персонифицрам. Но едва ли изборът ще е само между тези двама кандидати. Сигурно ще има и трета и четвърта заявка, все пак има още известно време.

По-полезен ще е този, който наистина е в състояние да вкара нов живец в БСП. Партията не е убедителна в публичното пространство. БСП не генерира нови идеи засега, може обаче да бъда опроверган и бих желал да бъда опроверган от конгреса.

Въпросът е как БСП ще стигне до няколко конкретни цели, които единствени биха могли да я изведат в добро състояние на парламентарните избори. Тези цели са – да бъде привлечено младото население, в по-значима степен от наблюдаваното сега и да извоюва позиции в градовете над 100 000 души, които до голяма степен са решаващи, задаващи трендовете и тенденциите. Засега обаче не виждам особено развитие на тези въпроси. За тези три изминали години от изборите за 41 Народно събрание, БСП се възстанови, но е много далече от възможността да опонира убедително на ГЕРБ.

До каква степен е възможен сценарият предсрочни избори през есента с цел ГЕРБ с повече мандати, отколкото при редовен вот, след тежка зима?

Не е сигурно. То и тази зима се очакваше подобно нещо, дори тази зима беше доста тежка, включително и от климатична гледна точка, не само от икономическа. Но не се случи. За да падне подкрепата за ГЕРБ, не е необходимо и достатъчно условие да е тежка зимата. Не е необходимо и достатъчно условие да не са убедителни управляващите. Пак повтарям, трябва да има алтернатива, която вдъхва надежди. Няма ли такава, общото усещане ще е за застой и безнадеждност. Липсата на алтернатива може да генерира потенциал за негативен вот, който може да се случи с негласуване, но не може да генерира потенциал за протестен наказателен вот срещу управляващите, от който пък да се възползва някоя друга политическа сила.

Росен Плевнелиев вече четири месеца е държавен глава, успява ли да излезе от сянката на Бойко Борисов и да влезе в ролята на президент?

Доста трудно е да излезе от сянката, или по-точно от светлината на Бойко Борисов. Плевнелиев маркира свой стил. На няколко пъти демонстрира безспорно по-широка скроеност от тази, която притежава Борисов, но все още е много далеч от това да бъде мислен като самостоятелен фактор в политическия живот.

Още от Интервюта