Всички браншови участници в строителството трябва да бъдат включени в един закон

Г- н Бакалов, смятате ли, че строителните фирми имат нужда от такава регламентация, каквато в момента предлага Министерство на регионалното развитие и благоустройството в проектозакона за регистрацията?

По принцип има нужда от закон, но въпросът е, че всеки един от участниците в този процес трябва да бъде ясно и добре регламентиран. Създаде се закон за камарите на архитектите и на инженерите проектанти. По същия начин сега се регламентира и браншовата организация на втория участник в този процес – строителя. И аз съм убеден, че съвсем скоро ще се регламентира и дейността на консултантите в този строителен процес, защото тази дейност се развива с по-бързи темпове, отколкото ние можем да предложим промени в законодателството.

Не смятате ли, че този проектозакон регламентира само Българска строителна камара?

Според мен в него има редица точки, които биха могли да се прецизират, като примерно праговете за отделните строители. Трябва да се помисли и дали чрез част от  текстовете няма да се стигне до дискриминация на някои от строителните фирми.

Доколкото си спомням, ваши колеги настояваха за отделяне на онази част от Закона за устройство на територията (ЗУТ), които третират строителството, в отделен закон. Смятате ли, че такъв закон за строителството ще е по-полезен на строителите, отколкото закон за регистрацията им?

От закон за строителството вероятно има нужда, като се отделят текстовете, които касаят само строителната дейност. Това обаче означава, че трябва да се преосмисли отново изцяло ЗУТ и като претеглим всички “за” и “против”, аз не смятам, че това е добър вариант. Защото всички сме свикнали вече със ЗУТ и по-скоро трябва да се прецизират някои от текстовете в него.

Колкото до предложения законопроект, смятам, че трябва да се предложи един общ закон за браншовите организации. Изготвянето на отделни закони за отделните дейности довежда до дисбаланс, който би се получил и в ЗУТ, ако се даде превес само на една от дейностите на основните участници в инвестиционния процес.

Този закон всъщност дори не регламентира бранша, а регламентира само Българска строителна камара и не съм сигурен какъв друг ефект може да има. В момента законът за камарите на архитектите и инженерите няма друг ефект, освен да разписва дейността на тези две камари.

Става ли по-прозрачна дейността на един бранш, когато се опише в специален закон?

Като председател на асоциация, съм се убедил, че регламентирането със закон прави организациите по-мързеливи. Или ако бъдат регламентирани, то нека са регламентирани всички. Организациите трябва да отстояват сами мястото си в обществото, но държавата е тази, която трябва да създава условия за равнопоставеност. Всички отиваме към Европейския съюз и към гражданските общества. 

Знаете ли как е решен проблемът в страните – членки на ЕС?

Ще ви дам пример с Чехия и Словакия, където камарата им си беше извоювала позиция и без подобно регламентиране със закон. При влизането на страните в ЕС там излезе закон, в който беше изрично разписано, че браншови организации, в които членството е задължително, са извън закона. На практиката задължителното членство в каквато и да е организация се намира извън разбирането на ЕС за развитието на гражданското общество.

Подготвеният от МРРБ законопроект беше ли изпратен официално на вашата асоциация за мнение?

Официално не ни е изпращан, но ние планираме да дадем официално становище. Във вторник (31 януари) ще имаме заседание на Управителния съвет на асоциацията и една от точките е да обсъдим компетентни мнения на архитекти, инженери, юристи и икономисти по публикувания текст. Друг важен проблем, по който ще дискутираме, е възможността наши членове да получават компетентни отговори при възникнали въпроси от изтъкнати специалисти – архитекти, инженери, юристи, икономисти и др. 

Защо се получава така, че ръководството на МРРБ непрекъснато говори за облекчаване на разрешителни и лицензионни режими в ЗУТ, а на практика се добавят нови, но в други закони?

Обърнете внимание, че всички облекчения в ЗУТ на различните участници в строително-инвестиционния процес се прехвърлят като ангажимент на консултанта. При разрешенията за строеж, ако има оценка на консултант, се издават за 7 дни, а когато няма - за 30 дни. Въведе се и удостоверение за ползване, което означава, че консултантската фирма е проверила строежа и въз основа на нейните заключения се издава удостоверение от общината, че той е годен за ползване. Идеята е да се облекчи целия процес, като консултантските фирми поемат голяма част от ангажиментите на другите участници. Защото всички те подлежат на един много тежък лицензионен режим, за да получат право да работят. А колко са общинските организации, които могат да се похвалят с такава проверка на компетентността?