Всички партии се дистанцираха от ГЕРБ за платеното висше

За първи път от началото на мандата ГЕРБ прокара законова поправка през парламента без да получи подкрепата на никоя от останалите политически сили, дори и на най-верните си поддръжници от “Атака“. В сряда мнозинството одобри на първо четене въвеждането на платено обучение в държавните университети след разгорещен дебат в пленарна зала.

Предложението да се въведе платено обучение дойде от няколко ВУЗ-а, сред които Софийският университет и УНСС, като зад идеята застана лично премиерът Бойко Борисов. Самият министър на образованието Сергей Игнатов на няколко пъти недвусмислено заяви, че той не е привърженик на платеното обучение, особено в период на криза. Личното му мнение обаче не беше уважено от премиера, който след среща с Академичния съвет на Софийския университет лично се ангажира с прокарването на промените. По време на гласуването в сряда Игнатов не присъства в пленарна зала.

За да обучават в платена форма висшите училища трябва да имат “много добра“ или “добра“ институционална акредитация и “много добра“ програмна акредитация на специалността. Местата за платено обучение няма да могат да надвишават 10 процента от общия образователен капацитет на висшето училище.

Таксите пък няма да могат да са по-ниски от 70 на сто от диференцираните нормативи за различните специалности и няма да са по-високи от двукратния им размер. Нормативите за отделните специалности се определят като базовата издръжка на един студент, която е 866 лева, се умножи по определен коефициент. За педагогическите специалности например този коефициент е 1, за правото, историята, философията и социологията – 1.60, за медицинските специалности – 9.40, за математическите, физическите, химическите и инженерните науки – 2.30.

Така таксата за платено обучение по право ще е с таван 2 770 лева, за медицина – 16 280 лева, а за точните науки – 3 983 лева.

В много от атрактивните специалности капацитетът за държавна поръчка е запълнен, поради което не може да има платена форма. Това важи за правото в Софийския университет, но от ВУЗ-а смятат, че има и други атрактивни специалности, които могат да предложат.

Според Лютви Местан (ДПС) свободен капацитет има само в професионалните направления, където държавната поръчка не се запълва поради слабия интерес на младите хора. В същото време за по-атрактивни специалности като право, архитектурата, компютърни системи и технологии кандидатите, които са издържали изпита, са много повече от държавно субсидираните бройки.

Той смята, че скритата цел на законопроекта е бройките от неатрактивните специалности да бъдат трансформирани към атрактивните, което означава девалвация на качеството на висшето образование.

Председателят на образователната комисия в парламента Огнян Стоичков каза, че "Атака" няма да подкрепи законопроекта и цитира проучване, според което 65 % от анкетираните български граждани през юни тази година са против връщане на платеното обучение.

Веселин Методиев от Синята коалиция припомни, че опитът с платеното обучение през 90-те години е довел до лоши резултати. Той смята, че няма пазар за възпитаниците на 27 висши училища и са нужни реформи, за да се увеличи финансирането на висшето образование. Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов го допълни като каза, че за отмяната на платеното обучение е гласувано с национален консенсус. Той призова ГЕРБ да не посяга на такива закони.

Валентина Богданова от БСП коментира, че темата за качеството на висшето образование и избутана на заден план и “битката не е за добрите студенти, а за многото студенти“. “Този студент по медицина, който носи по 17 хиляди лева на година, ще бъде гледан, развиван и утре ще лекува мен и вас“, коментира още тя.

В крайна сметка със 71 гласа "за", 52 "против" и 6 въздържали се мнозинството на ГЕРБ прокара поправката на първо четене.