Всички пенсионни дружества се разследват за пазарни манипулации

Проблемите с фондовете ще се използват като аргумент за промяна в правилата на пазара

Менда Стоянова. Сн.БГНЕС

Има проблеми с инвестициите в свързани лица на пенсионните фондове и всички девет дружества ще се проверяват за пазарни манипулации. Реалната им доходност е ниска, а за периода 2004 - 2012 г. е отрицателна. За всичко това обаче Комисията за финансов надзор (КФН), която следи компаниите, управляващи парите за втора пенсия, няма вина. А разрешаването на проблемите ще стане с промяна на правилата, по които работят дружествата, но не и с поемането на персонална отговорност от надзора или засилване на капацитета му.

Това са изводите от над 3-часовото изслушване на ръководството на Комисията за финансов надзор в парламентарната бюджетна комисия във връзка с дейността на пенсионните дружества, които към момента управляват около 8 млрд. лв. На него депутати задаваха очевидно предварително съгласувани с ръководството на регулатора въпроси и използваха очакваните отговори, за да защитят предстоящи законодателни промени в сектора.

Съмнения за пазарни манипулации

Дебатът по състоянието на дружествата се разгорещи след въпрос от депутата от БСП Георги Кадиев. Той започна с това, че има много критики към работата на КФН покрай "аферата КТБ" и поведението на регулатора като "медиен, а не финансов надзорник". Депутатът от БСП, който не скри, че има и лична разпра с председателя на КФН Стоян Мавродиев, определи наложените глоби на "Икономедиа" (издател на "Дневник" и "Капитал") и на врачанското издание "Зов Нюз" за злоупотреба с власт. След това показа сигнал, подписан от четирите най-големи пенсионни дружества, в който се изказват съмнения за пазарни манипулации от страна на останалите участници на пазара.

Сигналът, който беше раздаден на всички депутати в комисията, е подписан от директорите на дружествата "Доверие", "Алианц България", "ДСК-Родина" и "Ай Ен Джи". Той е подаден в КФН на 24 октомври 2014 г., като копие от него е постъпило и в Министерството на финансите. В него се изказват опасения за пазарни манипулации от страна на други дружества, които водят до това, че стойността на един техен пенсионен дял се увеличава повече от средното за пазара в деня, в който се определя доходността на фондовете. Тенденцията е с обратен знак, когато се смята стойността на един пенсионен дял, която се използва при прехвърлянето на средствата на един осигурен от едно дружество в друго. Т.е. колкото по-ниска е тази стойност в определения като база ден, толкова по-малко пари се прехвърлят.

Конкретни имена на компании, за които има съмнения, че извършват пазарни манипулации, не са посочени в сигнала. Извън четирите дружества, които са го подписали, фондове управляват "Съгласие", "ЦКБ-Сила", "ПОД-Бъдеще", "Топлина" и "Пенсионно-осигурителен институт"

Картел "Цонев-Мавродиев"

Председателят на КФН Мавродиев потвърди, че сигналът е автентичен. "Част от тези фондове бяха при мен преди да подадат писмото и аз лично ги посъветвах да подадат сигнал", обясни той. След това добави, че моментално разпоредил да започне разследване за пазарни манипулации по сигнала, което се правело от екипа на и.д. зам.-председател на КФН Владимир Савов. Въпреки светкавичното започване на проверката обаче резултатите от нея не можело да се очакват скоро. по думите на Мавродиев подобни проучвания отнемали 2 години. Преди това на няколко пъти зам.-председателят на КФН Ангел Джалъзов, който отговаря за осигурителния пазар, обясни, че всяка тяхна сделка се следи всеки ден. Въпреки това проучването на сигнала щяло да отнеме време, тъй като трябвало да се проверят всички трансакции по сделки за 10 години назад.

Мавродиев побърза да уточни, че разследването се прави "независимо от него" и той не може да предположи изхода му. И той, и Джалъзов на няколко пъти повториха, че КФН си върши работата, строго следи за проблеми в сектора и наказва всички виновни.

Информацията за сигнала предизвика Йордан Цонев от ДПС да поиска регулаторът да предаде авторите му на Комисията за защита на конкуренцията заради съмнения за картелно споразумение. "Трябва да се сезира КЗК, тъй като дружествата, държащи 60% от пазара, упражняват мерки срещу останалите", настоя Цонев. Мавродиев отговори, че ако има данни за картел, това ще бъде направено. Освен това обяви, че ще бъдат разследвани и компаниите, подписали сигнала, тъй като в исторически план имало "интересни движения" и в стойността на техните пенсионни дялове. "Няма чадър над никого", декларира Мавродиев

"Не съм съгласен, че писмото е картелиране. Този сигнал касае твърдения за пазарни манипулации", опонира на Цонев депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Колегата му от ДПС му отговори, че тези дружества могат да повлияят на пазара в своя полза и похвали Мавродиев, че всички трябва да бъдат разследвани. "Аз пък виждам картел между г-н Цонев и г-н Мавродиев. Сигналът дава ясна представа за манипулирането на целия пазар и целта е доходността на пенсионните фондове. Ако това е вярно, трябва ли да чакаме две години, за да получим отговори", намеси се Кадиев. "Не съм в картел с никого", отговори му Цонев.

Повод за промени

Информацията за съмнения за пазарни манипулации даде повод на депутатите за пореден път да заявят промени в правилата за работа на пенсионните фондове. Сред тях е разширяване на дефиницията за свързани дружества, в които по закон пенсионните компании нямат право да влагат средства. Според депутатите и ръководството на КФН определението за такива дружества трябва да се разшири, за да включва цели групи от компании, зад които стои един и същ собственик.

В бъдещите изменения на Кодекса за социално осигуряване вероятно ще се запишат и изисквания пенсионните дружества да публикуват детайлна справка в кои компании и инструменти инвестират средствата от осигуровките на работещите. Вероятно ще се завишат и капиталовите изисквания към компаниите. Административните им такси пък ще бъдат намалени евентуално с 40%. В момента те са до 5% от всяка постъпваща вноска и седем от деветте дружества събират позволения от закона максимум.

Ще бъдат въведени и нови изисквания, с които да се гарантира доходността от парите за втора пенсия. Като аргумент за това депутатите от управляващото мнозинство използват, обявените в четвъртък от КФН данни за реалната доходност (без инфлацията) на универсалните пенсионни фондове. Според сметките на регулатора за периода 2002-2014 г. тя е 1.46% на година.

След изричен въпрос на Менда Стоянова, от КФН обясниха, че това число не е съвсем коректно, тъй като до 2004 г. доходността се е смятала по един начин, а след това по-друг. За това по-коректно било да се посочи доходността за 2004 - 2014 г., която е отрицателна – минус 0.16% годишно. "За нас се изясни, че използваният в момента механизъм на минималната доходност не гарантира дори и нулева такава", заяви Менда Стоянова. В момента пенсионните дружества са длъжни да гарантират минимална доходност, равна на средната за пазара като в годините на икономическа криза тя беше отрицателна, тъй като всички компании реализираха загуби от активите си. Според Стоянова затова трябва да има друг механизъм за гарантиране на вноските за втора пенсия. От КФН предлагат това да става с гаранционен фонд, който да се пълни с пари от пенсионните дружества. Според председателя на бюджетната комисия това е единият от вариантите.

Конкретните промени ще се обсъждат в рамките на цялостното изменение на Кодекса за социално осигуряване заедно с останалите виждания за промени в пенсионната система.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?