Всички разузнавания по света виновни за атентата в Кербала

Не само военното разузнаване, но и Националната разузнавателна служба заедно с всички партньорски служби са подавали недостатъчно данни за терористичните заплахи срещу българския контингент в Кербала, който даде пет жертви в края на миналата година. Това констатира Съветът по сигурността към правителството, който одобри доклада на междуведомствената комисия, създадена от министъра на отбраната Николай Свинаров и шефа на Генералния щаб ген. Никола Колев.

Първо военните още дни след атентата изцяло се оневиниха за случилото се и прехвърлиха отговорността върху разузнаването и съюзниците. Днес тезата на ген.Колев бе приета и от правителството.

Междувременно стана ясно, че до края на този месец ще предадем губернаторския пост в Кербала на полски офицер, а още един полски батальон ще поеме патрулирането в централната част на града.

Смъмрили ген. Кирчо Киров, че НРС не помага на военните разведки

Задачите на българския батальон са съпроводени с постоянен риск, който се определя от осъществяването на терористични действия, от асиметричността и динамиката на заплахите, както и от дефицита на разузнавателна информация, обяви констатацията в доклада министър Свинаров.

Той уточни, че това не е упрек само към работата на българските разузнавателни служби - и данните, предоставени по линия на партньорските служби не са недостатъчни, каза Свинаров.

На заседанието са били отправени доста критики към подчинената на президента Национална разузнавателна служба, съобщиха участници. Ген. Кирчо Киров бил питан каква агентура има той в Ирак, за да помага на военните ни разведки, подчинени на ген. Пламен Студенков.

Военното разузнаване бе нарочено за виновно първо от шефа на Генщаба ген. Колев. Обявявайки, че няма грешки на командирите в Кербала и София, той атакува разузнавачите, че не му казали точно кога, как и с какво ще бъде нападната базата ни и поиска да ги прехвърли на подчинение на Генщаба.

В днешното решение на Съвета по сигурността, огласено от Свинаров, се посочва още, че условията, при които действа контингента ни в Ирак, налагат постоянно усъвършенстване на неговата екипировка, подготовката на личния състав, информационното и комуникационно осигуряване, инженерното осигуряване и сътрудничеството му с местното население.

Свинаров обяви също, че парламентът периодично ще бъде информиран за мисията в Кербала.

В доклада са залегнали оценките, с които политици и военни се оневиняват изцяло за случилото се: участието на българския батальон в Ирак е в съответствие с конституцията и законите на страната. Формирането, подготовката на контингента и изпълнението на задачите му отговарят на заложеното в Меморандума и военно-техническите документи преди изпращането на мисията. Използвани са били и опитът на нашата армия, на страните от коалицията в Ирак и на страните партньорки.

Още в края на миналата седмица обаче и Свинаров, и Колев казаха, че виновни няма да бъдат назовани, а премиерът отбеляза, че е по-важно да се извлекат поуки занапред. Все пак, министър Свинаров каза, че ако се докаже, че някой не си е изпълнил задълженията, ще се стигне до дисциплинарни наказания.

Сдаваме губернаторския пост в Кербала на полски офицер

Зоната на отговорност на българския пехотен батальон в Кербала ще бъде намалена от началото на март, съобщи Дарик радио, цитирайки източници от министерство на отбраната.

С дислокацията на полски батальон в града контингентът ни ще отговаря за реда и сигурността само в южната част на Кербала и близкото градче Ал хилия.

Полските военни ще поемат охраната и патрулирането в централната част на града.

Освен разтоварването на функциите, българският контингент ще се "отърве" и от отговорността на военен губернатор на града, при получаването на която Генщабът недоволства. След като полският батальон се дислоцира в Кербала, командирът на българския батальон подп. Наско Люцканов ще предаде на полски офицер функциите на военен губернатор на града.

Очаква се преговорите за преразпределение на отговорностите в рамките на многонационалната бригада Център - юг, които се водят в полския щаб, да завършат до края на февруари.

След атентата срещу българската база "Кило" в Кербала на 27 декември м.г., при който загинаха петима наши военнослужещи, президентът Георги Първанов поиска от полския си колега Квашневски нашият батальон да бъде подсилен от още съюзнически сили.

Шефът на Генералния щаб ген. Никола Колев на няколко пъти заяви, че на мястото на над 2000 американски морски пехотинци редът в Кербала се осигурява от по-малко от 500 български войници. Един батальон е недостатъчен за целия град, заяви след ген. Колев и лидерът на БСП Сергей Станишев.

След инцидента в Кербала, част от функциите на военните от първия батальон бяха прехвърлени на американци и поляци, за да не влязат нашите в конфликт с местното население. Заради трагедията, вторият ни пехотен батальон за Ирак замина и в непълен състав, защото близо 40 души се отказаха от участие в мисията.