Всички са равни, но държавата е по-равна от гражданите

С новите промени в Закона за приватизацията - освен специалния списък от предприятия - се прие, че държавата ще има право да предявява публично правните си вземания към приватизираните дружества по всяко време. Досега публичните и частните вземания трябваше да се предявяват от кредиторите до 6 месеца след откриването на приватизационна процедура. Срокът сега се запазва само за частните кредитори, за публичните се премахва, защото те се предявявали служебно.

Въпросните разпоредби засягат пряко правата на кредиторите да предявяват и събират вземанията си. Те противоречат на възприетите конституционни принципи, като този за "еднакви правни условия за стопанска дейност" (чл. 19 от основния закон). Тъй като упражняването на правото на собственост включва и правото да се разпореждаш с нея, то разделянето на вземанията на публични и частни нарушава и друг конституционен принцип: правото на собственост и неговата неприкосновеност (чл. 17).

До днешна дата Конституционният съд се е произнасял два пъти върху конституционните основания за защита на правата на кредиторите и многократно върху чл. 19, ал.2 от Конституцията, който гарантира свободната стопанска инициатива и равните условия за стопанска дейност.

Прочитът на решенията на съда показва, че конституционните съдии нямат еднозначно тълкуване за това как трябва да разбират равните условия за стопанска инициатива. Основания за това ни дават решенията, които Конституционният съд взима върху правата на кредиторите, където в сила е принципът "пръв между равни".

Най-показателно е Решение №2 от 2000 г., където се тълкуват разпоредби от Данъчно-процесуалния кодекс. В едно решение на съда се дава противоречив прочит на чл. 19 за равните условия за стопанска дейност. Конституционният съд с решението си отмени чл. 14 от ДПК, с който се създаваше възможност да се събират частни държавни и общински вземания (например на някои държавни фирми) по реда за публичните вземания. Мотивът е, че разпоредбите не отговарят на залегналия в конституцията принцип на равни условия за стопанска дейност.

Няколко параграфа по-надолу КС допусна публичните вземания да се събират по различен ред от частните и прие държавата за привилегирован кредитор. Аргументът на КС е основан на разбирането, че "... публичните задължения на гражданите, съответно юридическите лица, не могат да бъдат поставени на една и съща основа с частните им задължения...".

Такова разбиране не предполага защита на договорите. То предполага, че държавата като институция винаги има повече право от гражданите и фирмите.

Същото разбиране се застъпва и в други решения на КС. Пак по повод чл. 19 от конституцията: "Съдът многократно е отбелязвал, че равенството на всички пред закона е основен принцип на демократичната правова държава. Този принцип на равенство пред законите по отношение на уредбата на стопанската дейност на правните субекти намира израз в изискването на чл. 19, ал. 2 от Конституцията чрез законите да се създават и гарантират на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност." (Решение №8/1999)

"Конституцията предвижда създаването на условия и гаранции за разгръщане на свободна стопанска инициатива само ако тя е основана на частната собственост, респ. принципът за еднакви правни условия при извършване на стопанска дейност се отнася за държавата само ако действа при пазарни условия, т. е. като частен собственик" (Решение №9/1999)

"...правилата, при които държавата определя режима на своята публична собственост, не са съотносими с изискванията за осъществяване на стопанската дейност, гарантирани от чл. 19 от Конституцията. Държавата като собственик е равнопоставена на всички останали субекти на търговското право, когато управлява своята частна собственост. ... Допустимо е отклонение от конституционните принципи за равен старт и свободна стопанска инициатива, гарантиращи частната собственост на търговските субекти." (Решение №30/1998)

Освен всичко друго, с решението си от миналата година Конституционният съд обобщава аргументите, които налагат установяването на законов 6-месечен срок за предявяване на искания. В конституционно дело №5/2002 е записано, че при срочно изпълнение на законовото предписание се постигат няколко ефекта: кредиторът уведомява за вземането си, с което си гарантира възможност в бъдеще да го търси по съдебен ред, а кандидат-купувачите получават дължимата им информация за действителното финансово-икономическо състояние на обявеното за приватизиране предприятие. В същото решение е записано, че този режим се прилага, за да може да се гарантира бързина, стабилност на сделките и ефективност от дейността на новосъздадените стопански единици в приватизационния процес.

След като това са били мотивите да се въведе 6-месечен срок за предявяване на искания, не е ясно как изваждането на публичните вземания от този срок ще даде същия ефект. Явно тези разпоредби са вкарани в закона, за да се потърсят такива вземания със задна дата, което нито ще направи сделките по-стабилни, нито ще се отрази добре на приватизираните предприятия. Дори за сделките, които предстои да бъдат подписани, явната заплаха за постоянна намеса във финансите на предприятието не би се отразила благоприятно.

Вероятно е тези промени да се приемат, за да се улесни и администрацията, която поради сложните бюрократични схеми не може да отговори на изискването за 6-месечен срок (като се отчете колко време е нужно, за да се придвижват документи между различните административни нива).

Независимо от мотивите, този новоприетият текст остава спорен от конституционна гледна точка. Ако се стигне до сезиране на КС, възможностите за тълкуване са различни, както сочи практиката на самия съд. Решение на съда, че този текст е констуционно съобразен, ще затвърди антилибералното тълкуване на принципа на равнопоставеност от КС. Това, разбира се, би означавало ограничаване на стопанската свобода в България.