ВСС даде "задоволителна" оценка на 20-те години съдебната реформа

Висшият съдебен съвет (ВСС) даде "задоволителна" оценка за провежданата вече 20 години съдебна реформа, обяви посоката ѝ за правилна, но разкритикува нейното темпо и цялостна ефективност. Това се казва в приетия от ВСС във вторник стратегически анализ за постигнатия напредък в съдебната система. Идеята да се оцени реформата дойде от правосъдния министър Маргарита Попова, а след като това залегна като мярка за отчитане пред Брюксел, съветът се видя задължен да я направи.

"Някои от досегашните мерки са изпълнени, дали са своя положителен резултат, други не са реализирани напълно, а трети се оказаха неудачни. Има нужда реформата да се задълбочи и ускори", се казва в анализа от 20 страници.

Документът изброява преди всичко "безспорно успешните" мерки и не посочва "неудачните".

ВСС оценява като "незадоволителни" резултатите срещу корупцията в съдебната система, преодоляване на лошия ѝ имидж, липсата на достатъчно справедливост, бързина и ефективност на съдебното производство.

ВСС освен това подкрепя идеите на управляващата партия ГЕРБ за промяна в системата.

Според анализа реформата неизбежно ще мине през промяна в конституцията. Магистратите обаче предупреждават, че това не трябва да се прави “на коляно” и “на парче”.

Като най-успешна част от реформата се счита областта "Професионална квалификация на магистратите" и създаването на Националния институт на правосъдието (НИП), но се подчертава нуждата за реформа във висшето образование.

НИП бе създаден основно с подкрепата на европейски и американски експерти още преди приемането на България в ЕС.

Въпреки множеството скандали около назначенията в магистратурата, включително и аферата "Красьо", ВСС оценява "положително" промените в системата за подбор и назначаване на кадри.

В същото време се прави извод, че е необходима по-голяма прозрачност.

"Стратегическата цел на стратегията"

Според ВСС България напълно е постигнала "стратегическата цел на стратегията за съдебна реформа" като напълно е приложила "правото на ЕС" и е успяла да се присъедини към Съюза. Като подходящи и доста успешни се оценяват постигнатите стандарти в областта на международното правно сътрудничество.

По отношение на структурата на съдебната власт се отчитат "безспорни успехи" като изграждането на окръжните административни съдилища, търговския регистър, преструктурирането на търговското правораздаване, въвеждането на частното съдебно изпълнение и създаването на специализираните разследващи екипи.

Като по-скоро успешна се възприема интеграцията на следствието с прокуратурата и се иска задълбочаване на ролята на следователите в досъдебното производство.

Най-слаби, според документа, са резултатите от усилията за увеличаване на доверието в съдебната система. "Парадоксалното е, че дори изпълнението на мерките в тази област, които поначало се оценяват като правилни, не са довели до положителен ефект", смятат от ВСС.

Борба с корупцията

Въпреки общата "незадоволителна оценка" на борбата с корупцията, ВСС счита, че са предприети положителни мерки като ограничаване имунитета на магистратите, приемането на Етичен кодекс, създаването на Инспекторат към ВСС и случайното разпределение на делата.

Съдебният съвет признава, че все още не знае какво точно предизвиква корупцията сред магистратите и схемите, чрез които тя процъфтява. Липсата на анализ не пречи на ВСС да препоръча предприемането на мерки в тази посока като по-голяма независимост на отделния магистрат от неговия началник.

Корупцията ще бъде борена още със засилено изучаване на Етичните правила за поведение на магистратите. Това се мотивира "с оглед утвърждаването им като дължима мяра за поведение на магистрата в професионалния и личния му живот".

ВСС признава, че трябва да въведе по-ясни критерии за налагане на дисциплинарни наказания. Обещава се създаването на единен електронен портал за публикуване на съдебните актове.

Радикални идеи

По отношение бъдещето на реформата, ВСС напълно застъпва тезата на ГЕРБ, че няма нужда прокуратурата да бъде изваждана от съдебната система. За сметка на това се предлага властта на главния прокурор да бъде ограничена до шефовете на апелативните прокуратури и издаването на методически указания. Съдебният съвет счита, че сега държавното обвинение е твърде централизирано. Тезите са повторение на казаното от обвинител №1 по повод на външни критики за недосегаемостта на фигурата на главния прокурор в България.

Правителството на съдебната власт застъпва още позицията, че не се налага структурна промяна в самия ВСС, чрез която да бъдат създадени отделни институции за съдии и прокурори. Това предложение бе направено от редица неправителствени организации, но също не срещна подкрепата на управляващите.

"Формулата на единен орган по-добре съответства и на това, че съдът, прокуратурата и следствието трябва да останат звена на независимата съдебна власт. ВСС трябва да осигури единни управленски решения, които засягат всички звена на съдебната власт", се казва в анализа на ВСС.

Подкрепя се обаче идеята на правосъдния министър Маргарита Попова за създаването на специализирано национално съдилище и специализирана национална прокуратура, които да гледат делата срещу организираната престъпност и корупцията. "Тази централизация ще гарантира еднакво прилагане на закона за всички такива престъпления и ще облекчи обезпечаване сигурността на работещите в тези институции", смятат от ВСС.

Магистратите предлагат запазване на парламентарната квота в съвета, но с тенденцията тя да бъде намалена. Според ВСС може да се помисли за въвеждане на ротационни мандати за членове на съвета по подобие на Конституционния съд.

За реализацията на тези цели се отчита нуждата от промяна в основния закон, написването на нови Наказателен кодекс и Закон за съдебната власт, както и промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

В анализа отново се споменава идеята за намаляване на броя на районните съдилища (130) и въвеждане на категоризация на съдебните институции.