ВСС не бива да избира председател на върховен съд като жури на Мис Свят

Който има очи да види, ще забележи веднага един нагласен избор за председател на Върховния касационен съд, казва съдията от Върховния касационен съд и председател на Съюза на съдиите в България Борислав Белазелков. Той подкрепя открито своя колега от ВКС Павлина Панова, защото смята, че тя може много да помогне за реформата на съдебната система със своя професионализъм. В същото време той е смутен от мотивацията на нейния конкурент Лозан Панов, който се изживява като "дялан камък" в съдебната система. Съдия Белазелков не вижда разума в позициите на другата гилдийна организация – Българска съдийска асоциация. Върховният съдия все още чува само политическите приказки за съдебна реформа, но не вижда действията.

Съдия Белазелков, имате ли съмнения, че изборът за председател на ВКС ще бъде проведен върху "белите покривки"?

Ако той е проведен върху "бели покривки", то това вече се е случило. Действително в началото на процедурата се направиха някои непремерени изказвания от членовете на Висшия съдебен съвет, от които можеше да се направи извод, че изборът е предрешен. Смятам да ги отдам на по-голяма емоционалност. Аз лично продължавам да се надявам, че това не е така, че едва ли е толкова лесно да се предреши един такъв избор. Силно се надявам, че всичко ще се случи на 29 януари, а не по-рано.

По какво можем да съдим, че един избор е бил предрешен? Никой няма да излезе и да го каже.

За този, който има очи да види, знаците са явни. Нека да вземем за пример изслушването преди избора. Ако при представянето единият кандидат е очевидно по-добър, а гласуването не отчита това, защо са необходими други знаци? Този избор не бива да опира до лични предпочитания. Ако се избираше Мис Свят, това е друга работа. Там един харесва едно, друг друго, а комисията – трето. Въпрос на вкус. Когато става дума обаче за изслушване на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, нещата не стоят така. Там изслушващият задава въпроси и получава отговор, който показва нивото на компетентност. Нека погледнем за какво ставаше дума при избора на членовете от политическата квота на същия този ВСС. Нямаше необходимост от някакви предварителни знаци, че изборът е предрешен. Нямаше нужда, защото гласуването на депутатите нямаше нищо общо с представянето на кандидатите. Един се представи блестящо, но не получи гласове, друг мънка, но беше избран.

Как оценявате мотивацията на двамата кандидати за председател на ВКС?

Аз съм впечатлен от мотивацията на Павлина Панова. Тя е млад човек, който има сериозен опит по една от материите, по които ВКС правораздава – наказателното право. Тя има научни интереси и международна реализация. Съдия Панова е съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. България на свой ред има проблем със зачитането на правата на човека. Ако по този въпрос се работи адекватно, българската съдебна система само ще спечели. Това, което ме смущава, е мотивацията на колегата Лозан Панов. Той се изживява малко като "дялан камък". Той е още по-млад, но това, разбира се, не пречи да е натрупал достатъчно опит. Лозан Панов започна работа в системата като наказателен съдия и е работил по тази материя като районен, а за кратко и като окръжен съдия. През 2006 година, когато се установяваше системата на административните съдилища, той реши, че ще се развива в тази област. Така стана административен съдия и вече седем години практикува като такъв. Той вече е направил своя избор. Аз не мога да разбера мотивацията му да оглави ВКС след седемгодишно прекъсване и със стаж на районен и окръжен съдия.

В този смисъл Лозан Панов изглежда ли ви като кандидат, който е мотивиран само от своята воля?

Неговата воля очевидно я има. Нещата не стават против желанието му. Аз обаче си спомням времето, когато се избираше председател на Върховния административен съд (ВАС). Тогава, най-изненадващо, за председател на ВАС бе избран колегата Георги Колев. Той беше наказателен съдия и председател на Софийския градски съд. Изведнъж съдия Колев отиде да оглави ВАС, без да е разгледал нито едно административно дело. Сега същият този съдия Георги Колев предлага за председател на ВКС един административен съдия. Това ме смущава. Когато ставаш председател на един съд, трябва да разбираш поне някоя от областите, в които този съд правораздава. Не си мениджър на търговска компания. Големите компании могат да бъдат оглавени от хора, които разбират от капитали и парични потоци, без значение какво се произвежда. Съдът не е търговска компания.

Защо ВСС, без значение за кое негово издание говорим, някак не желае да избере съдия от кариерата за председател на ВКС?

Проблемът е в това, че ВСС не гледа на председателите на съдилища като на съдии. Те се разбират само като административни ръководители. Това погрешно разбиране беше прокарано и от законодателя в Закона за съдебната власт. Не можеш да наречеш председателя на един съд административен ръководител. Не можеш да сравняваш председателя на един съд с ръководителя на една прокурорска или следствена служба. Именно поради това, че мнозинството от членовете във ВСС гледат на председателя на съд като на административен ръководител, системата има сериозен проблем. ВСС не вижда съдията в председателя.

Случи ли се необходимият дебат за ВКС?

В публичното пространство се обсъдиха повечето неща. Въпросът е каква част от този дебат е станал достояние на ВСС? Каква част от него ще бъде съобразен при гласуването?

Оптимист ли сте, че членовете на ВСС ще се съобразят с дебата?

Струва ми се, че ще се съобразят. Мисля, че има чуваемост. Пред тях ще бъдат и двамата кандидати. Всеки от членовете на ВСС ще може да зададе своите въпроси. Ако иска, ще чуе и отговорите. Смятам, че в крайна сметка решението ще бъде взето според качествата на кандидатите.

В края на дебата се чу мнението и на другата гилдийна организация – Българската съдийска асоциация. Какво каза тя с препоръката си да се възцари пълно мълчание около избора за председател на ВКС?

Аз трудно разбирам тезите на колегите от асоциацията. Вероятно има някакъв разум в тях, но аз не го съзирам. Да вземем пример с мнението им по отношение на актуализираната Стратегия за съдебна реформа. Те казаха, че ВСС не бива да се разделя на две камари. Не разбирам мотивацията за това. Всички знаят, че във ВСС съдиите, избрани от съдии са 6 души от общо 25. Ако ВСС се раздели на камари, това няма да е така. Камарата на съдиите ще получи по-голям процент съдии, които са избрани от съдиите в страната, а ако се стигне до промяна в конституцията, те ще са мнозинство. Това са утвърдени международни стандарти, по които няма спор. Аз не мога да си представя защо колегите от асоциацията казват, че този ВСС със състав 6 съдии, избрани от съдии, от 19 члена, избрани по друг начин, е добър.

Сега не мога да разбера изказването да не се оказва натиск върху ВСС. Какво в обществото се случва, без да се упражни натиск? Едно общество, в което не се упражнява публичен натиск, е подобно на джунглата. Там не се осъществява натиск – силният изяжда по-слабия и всичко си е наред. Въпросът е не дали се оказва натиск, а дали натискът е правомерен или не. Дали натискът, който се оказва, е в правилната посока или не. Нали свободата на словото е затова, да се оказва натиск, но натиск, който преминава през разума на хората, а не натиск чрез насилие. Те какво искат? Да оставим в обществото да се случва каквото ще, а ние да чакаме някой да ни спусне заповеди. Тогава няма да има натиск. Всеки трябва да се опитва да осъществява влияние чрез аргументи.

Какво трябва да се случи в Софийския градски съд, за да започне да изглежда най-малкото нормално?

Аз не съм пряк свидетел на нещата там. Доколкото ми е известно, ВСС проверява съда. Имал съм случай да кажа, че уважавани от мен съдии от този съд поставиха въпросите публично. Съюзът на съдиите в България подкрепи протеста им. Това е повод да погледнем актуализираната Стратегия за съдебната реформа. Така ние ще видим, че изборът на ръководството на Софийския градски съд се случи по точно обратният начин от този, който препоръчва стратегията. Ако съдиите в един съд имат възможност да кажат кого виждат като председател, ако това може да се чуе във ВСС, то тогава по друг начин би бил избран председателят на съда. По друг начин би си вършил той работата и по друг начин би бил възприет от обществото. Знаете, че изборът на председател на СГС също беше белязан от скандал. Аз не казвам, че въпреки това избраният не може да покаже качества. Може би в случая не е станало така.

Къде реформата ви изглежда по-неотложна и по-необратима – в съда или в прокуратурата?

Сега нещата изглеждат по-ясни за реформата в съда, но това не означава, че там необходимото ще се случи по-бързо. Това отникъде не следва. Да, вярно е, че нещата по отношение на прокуратурата не са така ясни, защото колегите прокурори не са склонни да говорят публично. Сигурно си имат причини за това. Тяхната работа е много по-специфична, но от това не следва, че в прокуратурата не бива да се правят промени. Дори само разделянето на ВСС на две камари, обособяването на камара на прокурорите и следователи, по естествен начин ще подобри работата на прокуратурата. Тя ще може да започне да решава собствените си проблеми. Накрая може да се окаже, че политиците са способни да проявят разбиране и да вземат мерки независимо от това, че не всичко за прокуратурата е изречено в публичното пространство.

Ние обаче трябва да знаем, че съдът и прокуратурата са свързани. Съдът не може да си свърши работата, ако прокуратурата не е ефективна. Няма как да решим, че ще направим един перфектен съд, а в прокуратурата да става каквото ще. Неслучайно има държавно обвинение. Както съдът, така и прокуратурата са държавни органи. Не можем да реформираме едното без другото, нещата вървят ръка за ръка.

Съдебната реформа, колкото и да буксува, трябва да се осъществи по отношение на всички институции в съдебната власт.

Виждате ли политическа воля за промяна?

Чуват се повече приказки за промяна, отколкото се вижда действителна воля. Това се отчита и от доклада на Европейската комисия. Случващото се на този етап е намерение за реформа. То не е начало на реформата, нито дори подготовка за реформата.