ВСС не се бори реално с корупцията в съдебната система

Висшият съдебен съвет (ВСС) няма необходимите правомощия да се бори с корупцията в съдебната система и не може реално да осъществява тази дейност. Такова е заключението на Института за развитие на публичната среда, който в петък представи доклада си от гражданския мониторинг върху работата на ВСС. Изследването е направено в периода 9 ноември 2005 г. – 31 май 2006 г.

Сред най-важните приоритети на ВСС е да се върне правомощието на комисията с борба с корупцията към съвета да прави собствени инспекции по сигналите за корупция сред магистратите, заяви председателят на института Антоанета Цонева.

Това право бе дадено на комисията в началото на 2005 г., но по искане на бившия главен прокурор Никола Филчев то ѝ бе отнето с мотива, че само прокуратурата има право да прави проверки по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

“С идването на поста на новия главен прокурор Борис Велчев конюктурата в съдебната система се промени и е напълно логично тези правомощия да бъдат върнати на ВСС. В момента комисията за борба с корупцията във ВСС практически няма никакви правомощия и може да се постави под въпрос смисъла на нейното съществуване”, обясни още Цонева.

Според доклада на неправителствената организация в работата на ВСС липсва достатъчно прозрачност като остават неясни мотивите, при които съветът назначава магистрати. Отбелязва се, че ВСС не е разработил механизъм за следене на противоречивата и неправилна съдебна практика.

“В повече от половина съдилища не е въведена автоматизирана система за разпределение на делата. Когато бяха отправени запитвания до отделни съдилища за наличието на тази система, Върховният касационен съд и Върховният административен съд просто не бяха отговорили на въпроса дали имат такава система”, обясни председателят на организацията.

Въвеждането на автоматизирана система за случайното разпределение на дела е сред най-забавяните елементи от съдебната реформа. Критики за неизпълнението на този ангажимент бяха отправени в последните два доклада на Европейска комисия. Преди месец от ВСС обявиха, че в над 90% от българските съдилища делата се разпределят по случаен признак, но само в 34% от тях това става чрез компютър. В останалите делата се разпределят случайно и ръчно.

От Института за развитие на публична среда ще предложат на ВСС да изработят Етичен кодекс на магистратите и да създадат специална етична комисия, която да следи за неговото спазване. В документа трябва да бъде регламентирано вземането на подаръци, източниците на финансиране за пътуване в чужбина, непозволеното използване на служебно положение и конфликтите на интереси.

В същото време бе отчетено, че ВСС няма добра система за привличане под дисциплинарна отговорност на магистрати.

“В системата работят 3800 магистрати, а за миналата година са привлечени под дисциплинарна отговорност едва 18 души. Влезлите в сила наказания са още по-малко. За уронване на престижа на съдебната власт са наказани досега едва петима магистрати”, съобщи Цонева.

ВСС няма собствено мнение

ВСС често няма собствено мнение по изключително важни за съдебната система въпроси, заяви Антоанета Цонева. Тя посочи като пример последната поправка в конституцията, когато ВСС прие доклада на експертната група по туининговия проект на ФАР за подобряване на дейността на съдебната  система и го предостави на Народното събрание като свое мнение.

“И това стана без дебат. В същото време се оказа, че докладът на експертите бе изключително критичен по отношение на третата поправка на конституцията и то точно в частта за нарушаването на независимостта на съдебната власт”, обясни председателят на организацията.

По думите ѝ отчетливо се забелязва липсата на качествени становища от страна на ВСС по отношение на важни въпроси за съдебната система.

За да бъде създадена прозрачна среда за работата на ВСС, съветът трябва да изготвя годишни доклади за своята дейност, а два пъти годишно отчети трябва да правят комисиите по жалбите и борба с корупцията, каза Цонева. Тя изрази мнение, че комисиите към ВСС трябва да бъдат отворени за медиите и заинтересуваните лица от системата, каквато е практиката в парламента и общините.

Споделяне
Още от България