ВСС оставя Сарафов като главен прокурор въпреки съмненията

Пленумът на Висшия съдебен съвет очаквано не предприе в четвъртък мерки за преразглеждане на решението за избора на Борислав Сарафов за временен главен прокурор до избора на титуляр за позицията. Преди седмица Прокурорската колегия избра Сарафов за шеф на прокуратурата на мястото на отстранения Иван Гешев и първата му заявка беше за ревизия на делото "Барселонагейт", по което бе поискан имунитета на Бойко Борисов.

Малко по-късно ПП-ДБ поиска отстраняването на Сарафов, защото е бил доскоро дясната ръка на Иван Гешев.

Целият спор във ВСС в четвъртък е дали изборът е бил законен. Сарафов бе избран със светкавична акция на Прокурорската колегия, която доскоро беше под пълния контрол на Иван Гешев, а не от Пленума на съдебния съвет, който по закон избира главния прокурор. Дебатът бе проведен по искане на правосъдният министър Атанас Славов (ПП-ДБ).

“Става дума за едно разминаване на формалната легалност на взетите решения и обществената легитимност, което остава чувство за несправедливост, че някакви други аргументи са надделели“, каза Атанас Славов.

“Обществото трябва реално да усеща, че има справедливост. Подобни решения отворят една бездна и ние трябва да я затворим със своите решения. Ние трябва да намерим някакъв убедителен отговор на всичко, което се случва", допълни той.

По време на дебата се обсъждаше повече самата процедура, по която е избран Борислав Сарафов, а не неговите качества за позицията.

Ключово бе мнението на шефа на Върховния административен съд Георги Чолаков, който обяви, че проблем с избора няма, защото става дума за заместник на позицията главен прокурор, който няма всички правомощия на главен прокурор. Той попита ВСС какво ще стане, ако прокурорите започнат да се бъркат на съдиите в избирането на временни шефове.

Прокурорката Калина Чапкънова призна, че главният прокурор е особена фигура, но обясни, че в случая става дума за временно назначение, което не може да мине по същата процедурата като титуляра, който се назначава с президенски указ.

Огнян Дамянов направо обвини правосъдния министър, че той е виновен за създалата се ситуация, защото не е свикал незабавно заседание на ВСС след подписването на президентския указ за освобождаването на Иван Гешев. Министърът му отговори, че няма право по закон да свика Пленума толкова бързо.

Шефът на Върховния касационен съд Галина Захарова и върховният съдия Атанаска Дишева защитиха позицията, че ВСС е бил длъжен да проведе процедура, която е максимално близка до тази, с която се избира титулярът. Според тях именно Пленумът на ВСС е трябвало да избере Борислав Сарафов, а не Прокурорската колегия.

“Нашият разговор няма да предоставя някакво по-рационално решение, защото Пленумът не може да го преосмисля“, каза Галина Захарова.

Върховната съдийка Олга Керелска направо обяви, че решението на Прокурорската колегия за Борислав Сарафов е било незаконно, защото е взето, без членовете на колегията да разполагат с материали за кандидатите. Освен Сарафов, кандидати за временен главен прокурор бяха други две действащи заместнички на Иван Гешев, които не бяха избрани. След това Борислав Сарафов ги освободи, защото нямали “морално право“ да заемат тази длъжност.