ВСС прие оставката на зам.-шефа на ВКС и назначи на мястото му Светла Димитрова

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) прие във вторник оставката на зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Гражданската му колегия Красимир Влахов.

Същевременно съдебните кадровици назначиха на негово място съдия Светла Димитрова, предложена за поста от шефа на ВКС Лозан Панов.

За разлика от предишните заседания на колегията, на които бе обсъждана рокадата, поискана още през лятото от Панов, този път колегите му не спориха по мотивите за смяната, а само по въпроса дали смяната на Влахов с Димитрова трябва да се осъществи в един и същ момент.

ВСС все пак прие освобождаването му от зам.-председателския пост, назначаването му за редови съдия в Гражданската колегия и встъпването в длъжност на съдия Димитрова на негово място да стане едновременно във вторник.

Този вариант бе предложен от представляващия ВСС Боян Магдалинчев и подкрепен с 9 на 5 гласа от членовете на Съдийската колегия, въпреки че Комисията по атестирането и конкурсите бе на мнение, че Влахов първо трябва да напусне поста, после Димитрова да го заеме и чак тогава Влахов да заеме освободеното от нея място в Гражданската колегия на ВКС.

Сред мотивите, с които председателят на ВКС поиска оставката на заместника, беше посочено това, че Влахов предпочел да се хареса на съдиите в Гражданската колегия на съда, вместо да подпомогне Панов в решението му да прехвърли около 700 забавени дела от Търговската колегия.

Красимир Влахов пък на свой ред се възмути, че шефът му използва негово отсъствие от работа по болест, за да аргументира обвинението си за лиспа на съдействие от негова страна. Панов бе разкритикуван и от някои от членовете на Съдийската колегия на ВСС, че с изказванията си унижава заместника си. В крайна сметка Съдийската колегия бламира Панов, отказвайки да освободи Панов на 6 февруари.

Въпреки това съдия Влахов сам реши да подаде оставка, заявявайки, че се срамува, че е „част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт, който възприема Върховния касационен съд като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват“.