ВСС реши да защити районния съд от медийни атаки, ама другия път

"Против" гласува единствено свързвания с Пеевски адв. Боян Новански

Снимка: БГНЕС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) стигна след около двучасов дебат във вторник до "принципното" решение да реагира на медийните атаки срещу магистрати, но отложи становището си по конкретния повод за 15 май. Става въпрос за серия публикации в близките до медиите на Делян Пеевски сайтове "Правен свят" и ПИК срещу Софийския районен съд (СРС) във връзка с дело, спечелено от Емил Джасим.

Известният преподавател по история и познат като активист на "Да, България" спечели дело за клевета срещу ПИК, което провокира атака от сайта срещу съдията по казуса Силвия Хазърбасанова. СРС отговори с позиция в защита на магистрата, а Съюзът на съдиите в България (ССБ) на свой ред сезираха ВСС по случая.

Така във вторник членовете на Съдийската комисия отново се занимаха с темата за атаките срещу съда. Преди по-малко от месец мнозинството в колегията отказа да заеме позиция по интервю на шефа на комисията "Антикорупция" Пламен Георгиев пред "Правен свят", атакуващо Софийския градски съд за отправеното до Съда на ЕС преюдициално запитване по делото за конфискация на имущество на Цветан Василев.

Този път "против" вземането на становище бе единствено свързваният с Пеевски адвокат Боян Новански. Останалите му колеги предложиха различни варианти на реакция, като в крайна сметка съдържанието на позицията остана да се избистри след седмица.

Сред предложенията, които се чуха, бяха създаването на специална медийна комисия във ВСС, общи правила за реакция при всички подобни казуси, както и да бъде прието едно окончателно становище, а не да се реагира при всеки следващ повод.

Според шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов тенденцията магистрати да бъдат обругавани с медийни публикации все повече се засилва, с което се засяга не само личността им, а и независимостта на съдебната система въобще.

"Не искаме да ограничим свободата на словото, нека медиите изразяват отношението си към решения, но с факти, а не с внушения, че съдии некомпетентно изпълняват служебните си задължения и със съмнения, че грубо нарушават закона. Съдиите са наречени "най-големите негодници". Не може така да се атакува институция, призвана да прилага закона и да е носител на законността. Това е удар срещу държавността, подобни атаки неминуемо се отразяват върху нормалното функциониране на съдебната власт", коментира и Цветинка Пашкунова.

Даниела Марчева също се съгласи, че личните и агресивни нападки срещу магистрати трябва да получат реакция от ВСС и предложи създаването на специална медийна комисия, чийто членове да бъдат Боряна Димитрова, Красимир Шекерджиев и Вероника Имова. Атанаска Дишева също зае позицията, че съветът трябва да изпълни конституционното си задължение да защити съдебната власт.

"На практика тичаме след случилото се, някой някъде чете публикации, сезира ни, ние тук се занимаваме дълго, после или вземаме становище или не. Ние не бива да тичаме след вятъра, да чакаме и т.н.", контрира обаче Шакарджиев, лансирайки идеята за приемане на становище по принцип, а не за всеки отделен случай.

По думите на Пашкунова действително е важно ВСС да има проактивна позиция, но "става дума да демонстрираме институционална подкрепа, не е достатъчна декларацията на районния съд или сигналът на ССБ".

Драгомир Кояджиков подкрепи предложението на Шекерджиев с аргумента, че "трябва принципна позиция, а не всеки път да губим време, вместо да решаваме същностни въпроси".

"Въпросът е важен за съдебната система и дебатът не е губене на време. България се е обявила за правова дъжава и ние сме длъжни да отстояваме независимостта на съдията и на системата", репликира го Дишева, добавяйки, че една принципна позиция не би свършила работа, когато медийните атаки са постоянни.

"Утре ще имаме други случаи, всеки път ли ще реагираме поотделно? След като нямаме доблестта да си признаем, че комуникационната стратегия не чертае конкретика, най-сетне да създадем конкретен план за действие как ще реагираме в конкретна ситуация. От нас се очаква действително да защитаваме независимостта, когато има необходимост, но трябва да се преценява компетентно", включи се в дебата и Боряна Димитрова.

В тази посока бе и мнението на Вероника Имова, която посочи, че "реакцията ни не трябва да е на парче, а принципна".

"Разбира се, че трябва да защитим колегите, когато е нарушен авторитетът и независимостта на съдебната власт. Но трябва да сме достатъчно компетентни и решителни при очертаване на критериите кога това е налице. Предложението ми е ВСС да излезе от формализма и незначещите нищо фрази в комуникационната стратегия на съдебната власт, да сме по-конкретни и просветени", продължи тя, предлагайки да се изработят критерии или харта, които да определят кога са преминати границите на свободното слово и се накърнява авторитетът на съдебната система или конкретен съдия.

"Нали знаете как изглеждаме отстрани? Имаме конкретни поводи, а разсъждаваме за изработване на критерии, дори и харта. Не го направихме за Бургас, нито при отказа да реагираме на изявления на представител на държавната власт (Пламен Георгиев – б.р.). Извинявайте, звучи несериозно. Ако нашата реакция днес е да обмисляме харта или правила, значи действаме по различен начин, според случая. Веднъж реагирахме с декларация, втория път изобщо не реагирахме, сега ще правим правила или харта! Приканвам ви да изразим отношение към конкретните случаи", подразни се Лозан Панов.

След което Имова се съгласи, че когато колегията е сезирана, трябва да реагира, но и да изгради принципен модел за действие в тези случаи.

Даниела Марчева пък отказа повече да участва в "безсмислена говорилня" и на свой ред роди идея – иницииране на законови промени, които да въведат имуществени санкции за медии, неспазващи Етичния кодекс.

Дебатът бе затворен от Олга Керелска, която обобщи, че "системата и съдиите търпят критика, но не обругаване и засягане на човешкото достойнство. Въпросът дали да вземем становище по конкретните случаи не подлежи на дебат, обратното е абдикация!"

Още от България