Съдебните кадровици ще умуват още седмица за бламирания шеф на ВАС

Всички карти са на масата за Висшия съдебен съвет (ВСС) след президентското вето върху кандидатурата на Георги Чолаков за шеф на Върховния административен съд (ВАС). Съдебните кадровици трябва да решат дали да прегласуват кандидатурата на Георги Чолаков или да открият изцяло нова процедура. Засега няма ясен сигнал в каква посока ще се тръгне.

В четвъртък ВСС само прие за сведение указа на държавния глава, с който той отказва да назначи Чолаков. Съветът реши единодушно да изчака поне седмица за провеждане на дебата, защото указът все още не е публикуван в Държавен вестник.

Румен Радев отвори пред ВСС всички възможни опции, защото не мотивира своето решение. Пред журналисти президентът каза: "Въпросът е принципен. Днес върнах избора (на Георги Чолаков). Очаквам нeговото предложение (на съдебния съвет – бел. ред.), съобразено с всички законови процедури и морални изисквания".

В указа обаче не се говори за морал. Около кандидатурата на Чолаков възникнаха съмнения заради отпусканите от него кредити, срещу които се сдобил с цесии върху множество имоти около Балчик. Той не е декларирал тези цесии пред Сметната палата и не смята, че е трябвало, защото имотите все още не са станали негови. Допреди ден президентът също не говореше за "морал", а казваше, че ще върне избора, за да даде шанс на новия ВСС да се произнесе.

В отговор на въпрос на Mediapool дали е допустимо взимане на решение за процедурата с Георги Чолаков с обикновено мнозинство, Боян Магдалинчев каза, че въпросът подлежи на дебат: "В някои случая решенията могат да се взимат с обикновено мнозинство. Така е разписано в закона. Аз казвам нормални случаи, в които трябва да приема решение Пленумът (на ВСС). А това е по-различно. Във всички случаи ще има решение по въпроса."

Разминавания и прецеденти

Разминаване има и между съдебния закон и правилата на ВСС за избор на "тримата големи". Законът за съдебната власт внася огромно напрежение, защото е много неясен. Член 173 ал.13 казва, че когато президентът откаже да назначи предложения кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва при обикновената процедура, т.е. гласуване с мнозинство от 17 гласа.

Въпросът е какво се случва, ако ВСС реши да гласува същия кандидат. Дали решението за него може да се вземе с обикновено мнозинство вероятно също е въпрос, който ще бъде обсъден. Правилата на ВСС са ясни - при налагане на президентско вето процедурата започва отначало с нови кандидати.

Тримата „големи“ в съдебната власт се избират с квалифицирано мнозинство от 17 гласа (от общо 25) в Пленума на ВСС. Не е ясно обаче как съдебният съвет ще реши да действа по въпроса за преодоляване на ветото на Румен Радев, тъй като законът мълчи по тази тема. Ако се реши, че за решение за прегласуване на кандидатурата е нужно обикновено мнозинство, то изборът на Георги Чолаков ще създаде тежък прецедент.

Досега единствено президентът Петър Стоянов е отказвал да подпише указ за назначаване на главен прокурор. През 1999 г. той ревизира избора на Бойко Рашков. Тогавашният ВСС обаче започна процедурата от самото ѝ начало, без да прегласува кандидатурата на Рашков. Така се стигна до назначаването на Никола Филчев. Нагласите на мнозинството в сегашният съдебен съвет са по-скоро за прегласуване на кандидатурата на Георги Чолаков.

Предишният съдебен съвет вече създаде прецедент с уволнението на Камен Ситнилски, който бе махнат с 16 гласа при необходими 17. Първите гласувания в новия ВСС показват, че е крайно неясно дали Георги Чолаков би събрал 17 гласа. На този етап мнозинството в кадровия орган се движи от порядъка на 13-15 гласа.

Личното мнение на Боян Магдалинчев е, че ВСС трябва да прегласува кандидатурата на Георги Чолаков. Не е тайна, че Магдалинчев бе сред хората, които подкрепят Чолаков от неговото издигане. Асоциацията на административните съдии застана зад съдията, а Магдалинчев е председател на организацията.

"Личното ми мнение е, че трябва да се тръгне към прегласуване, а указът е, че се връща на ВСС за повторно предложение. В указа няма мотиви. Това, което е казал президентът са негови допълнителни основания, но в указа ги няма, там има само правни основния", каза Магдалинчев.