Всяка година хиляди гръцки мъртъвци се отправят към София

Всяка година хиляди гръцки мъртъвци се отправят към София

В Древна Гърция мъртвите се отправяли към отвъдното със златна монета под езика. С нея те трябвало да платят на лодкаря Харон, който ги прекарвал по реката Стикс в последното им пътуване на земята. Но и някои от днешните гърци са принудени да предприемат пътуване след смъртта си, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг" в кратка кореспонденция от южната съседка на България. Авторката Елена Панагьотис посочва, че онези, които желаят след смъртта си да бъдат кремирани, трябва да се насочат към чужбина.

Защо в Гърция все още няма крематориум?

Макар в Гърция кремирането да е позволена още от 2006 година, в страната все още няма крематориум. Най-силният противник на кремирането е църквата, тъй като то се окачествява като несъвместимо с нейните учения. Затова и много гърци решават да кремират починалите си близки в чужбина. България е особено популярна в това отношение. Защото поради близостта с Гърция тялото на починалия може да бъде кремирано до 24 часа след смъртта, както е прието в Гърция, посочва изданието.

В Гърция все повече хора избират урната като последен техен дом - независимо от това дали са вярващи или не. Освен това в големите градове гробищните паркове се препълнени, а кремирането пести място. Но то не е никак евтино: според информации в гръцките медии, транспортирането на мъртвец до България с цел кремиране може да излезе до 10 000 евро.

Скоро това може да се промени, посочва "Нойе Цюрхер Цайтунг" и добавя, че миналата седмица министърът на околната среда Йоргос Статакис е издал разрешение за изграждането на крематориум в Атина. Друг е въпросът дали той ще бъде построен, пише по темата германският "Бадише Цайтунг". Църквата оказва много силен отпор, а и жителите от съседните квартали искат да спрат проекта. Планове за изграждане на крематориум има също така в Патра и Солун, които обаче така и не напредват заради точещи се съдебни дела. Особено активно за построяването на крематориум се бори кметът на Солун Янис Бутарис, който преди няколко години трябваше да придружи тялото на починалата си съпруга до София, за да бъде то кремирано.

Крематориумът може да увреди здравето на хората наоколо?

Около 3000 гърци годишно се отправят след смъртта си към българската столица. Много по-евтино би било те да бъдат кремирани у дома, но досега влиятелните гръцки духовници винаги са успявали да попречат на построяването на крематориум. Църквата разглежда изгарянето на мъртъвците като езически ритуал, който "не отговаря на духа на Светото писание". Според други пък, църквата просто печели прекалено добре от погребенията, много от които са пищно устройвани.

Опити за легализиране на кремирането в Гърция се правят още от 1946 година. Но те се оказват неуспешни. Когато през 1960 известният гръцки диригент Димитри Митропулос почина в Милано, тялото му беше кремирано в Италия, а прахта - пренесена в Гърция. Православната църква обаче отказа да му направи опело. През 1985 година в атинския район Калитеа бе решено да се построи крематориум, но проектът беше спрян от съда с мотива, че това било в нарушение на "добрите традиции и обществения ред". Десет години по-късно се провалиха и плановете за строеж на крематориум в Солун - след протести на църквата и на местни жители.

Междувременно две фирми и една банка са завели дело срещу проекта за крематориум в Атина. Един от мотивите: крематориумът щял да уврежда здравето на хората, посочва "Бадише Цайтунг".

Още от Европа

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?