Втечненият газ също може да доведе до зависимост

И най-евтината суровина без маршрути и капацитети не може да стигне пазара, смята газовият специалист Иван Дреновички

Иван Дреновички

Платформата за газова търговия, която ще се управлява от хъба "Балкан" и започва работа следващия понеделник, е важен пазарен инструмент. През нея обаче трябва да минава поне половината потребявано количество суровина, за да има реална конкуренция и раздвижване на цените. Стартиращите търгове с газ от "Булгаргаз" изглеждат самоцелни и административни и няма да имат ефект за поевтиняване на газа, но борсата има потенциал.

Това становище изказа Иван Дреновички в интервю за Mediapool. Той има дългогодишен опит в газовия бизнес. Бил е изпълнителен директор на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", а в момента е собственик и управител на фирмата "Енергико", която сключва успешни газови сделки на регионално ниво и внася втечнен природен газ в България. Дружеството планира дори да построи танкер за втечнен газ като следваща стъпка за развитието си.

Според него доставките на втечнен газ у нас са важни за гъвкавостта на пазара у нас, но не могат да са сериозна алтернатива на тръбния газ. Свързаността на мрежата ни и разпределянето на капацитета ѝ е изключително важна, защото без маршрути и най-евтиният газ не може да стигне пазарите, смята Дреновички.

И в момента в страната се продава газ с до 10 процента по-евтин от внасяния от "Булгаргаз", казва още той. На мнение е, че общественият доставчик, ако иска да оцелее в засилващата се конкуренция, трябва да престане да е фирма с един договор, която само префактурира количества. "Булгаргаз" трябва да стигне директно до находищата, до терминалите за втечняване на природния газ, смята експертът.

По думите му руските газови доставки у нас не са застрашени при евентуално спиране на транзита през Украйна, защото "Турски поток" до България е готов. Дреновички смята, че този проект може да допринесе за връщането на позициите на страната ни като регионален газов играч.

Г-н Дреновички, след дни се очаква да стартира газовата борса в България. Вие като играч на регионалния газов пазар виждате ли проблеми с начина, по който е структуриран свободният пазар у нас?

Да се надяваме, че стартът на газовия хъб "Балкан" ще е успешен и да пожелаем на добър час. В процеса са ангажирани световно признати борсови оператори и съответните водещи платформи.

Това всъщност е търговска платформа в комбинация с механизми за балансиране, което ще помогне не просто да се осъществяват сделки, продавачи и купувачи да се разпознават и да договарят цени на пазарен принцип, а и по-същество ще има ролята на балансьор. Пазарът, търговията и консумацията на природен газ предполагат да има начин за балансиране – съвсем нормално е търговец или даден консуматор да има недостиг или излишък и трябва да има място за предлагането му с цел балансиране на системата. Със сигурност търговската платформа с такива механизми е нещо добро, дълго чакано. Да се надяваме, че ще бъде структурирана успешно, макар че времево малко се забавиха и сега в кратки срокове трябва да се наваксва, както с нормативната уредба, така и чисто с оперативното приложение.

Интересът на търговците, било то регионални или местни, не е към първия търг – за програмата за освобождаване на газ на "Булгаргаз", а другите инструменти, които ще съдействат за идентифициране на останалите участници и за сключване на двустранни договори. За наистина ликвиден и конкурентен пазар, на чиято база да има пазарно ориентирана цена, са по-важни другите елементи, които се предвижда да са част от предстоящата търговска платформа.

Ако говорим за програмата за количествата от "Булгаргаз", тя е обвита с мистерия. От една страна дружеството вече има сключени договори с крайните потребители на регулирана цена, която се одобрява на три месеца. От друга страна консуматорите вече са дали своите заявки за обеми за 2020 г. Като същевременно неизпълнението на заявените количества води до неустойки за клиентите крайни консуматори. От трета страна в момента ще се освобождават малки обеми от около 7% от вече договорените за следващата година, но по-важна е цената. С една такава програма не може да се постигне понижаване. И в момента на българския пазар се предлагат количества с поне 10 процента по-ниски от регулираната цена.

Кой ги предлага тези количества и на кого?

Имаме в момента внос от Румъния. Колкото и да е малък, идва от ликвиден – тройно по-голям от българския, пазар и там цената е под 20 евро/МВтч. Разликата между 20 и 23 евро е сериозна. Но по-сериозното и което се очертава цяла година като тенденция е с произход Гърция и по-конкретно внос на втечнен газ. Един от по-сериозните играчи, които предлагат по-евтин газ, е гръцката ДЕПА с обемите от клаузата "вземи или плащай", но си има и чисто търговски сделки за втечнен газ, които са на база цена реферираща към цените, валидни за ликвидните европейски пазари, които тази година бележат сравнително по-ниски ценови равнища, така например Title Transfer Facility (TTF).

Значи първите лястовици на газовата диверсификация вече са тук?

Вече има съществуващи алтернативни маршрути за газови доставки от алтернативни източници. Един такъв е втечненият газ през съществуващия терминал "Ревитуза" в Гърция. Тази година имаше комбинация от по-голямо предлагане на втечнен газ, което води до по-ниски цени, както и понижаване на таксите за използване на терминалите и съответния капацитетен пренос. Не е маловажно и четворното увеличение на капацитета на съществуващата връзка с гръцката мрежа при Кулата-Сидирокастро, на която база се осъществи и се осъществява внос в България. Те са възможни от 2016 г., но предлаганият капацитет беше увеличен тази година, за да се отговори на пазарното търсене. Това не са лястовици, а реални търговски сделки, обезпечени и от капацитетните възможности на "Булгартрансгаз" (БТГ), което не е никак маловажно. Защото човек и да има най-евтиния газ, ако не е обезпечен с маршрут и съответния капацитет, няма да има достъп до пазара.

Ще продължи ли тенденцията за ръст на алтернативни на руските газови доставки?

Терминалът за регазификация на втечнен газ "Ревитуза" се доказа като истинска алтернативна точка за внос. Той започна да се строи преди 15 години, но едва тази година може да се каже, че е оползотворен като наличен капацитет. Миналата година терминалът беше разширен, за да може да осигури достъп на най-големите танкери за втечнен природен газ Q-Max.

Очаква се запазване на сегашната тенденция. А и сме в период, в който на ликвидните пазари в Европа има ценови равнища от 15.5 евро за мегаватчас, което за зимен период е безпрецедентно. Освен това има газ в хранилищата, което предполага запазване на сравнително ниски ценови равнища.

Но, говорейки за борса и програмата за освобождаване на количества от "Булгаргаз", за да се отговори на търсенето на пазар и да има истинска ликвидна борса, е по-добре да се завършат преговорите с "Газпром" за намаляване на цената, което всъщност е регламентирано и договорено между ЕК и "Газпром" през май 2018 г. за отстраняване на несъответствията на цените по дългосрочните договори и ликвидните пазари. На тази база вече е добре да се направи това освобождаване на газа за борсата. В момента има количества и едно самоцелно предлагане на обем, без конкурента цена, или просто административно да се "договорят" 7 процента през борсата, ще има същия икономически ефект за клиентите. Но така или иначе борсата с платформата за балансиране е крайно необходима и ще съдейства за осъществяване на сделки с обозначени страни – купувач и продавач.

Борсата няма да приключи с тези 7 процента от годишното потребление, които ще даде "Булгаргаз".

Не трябва да се гледа на "Булгаргаз" като на основен доставчик, който ще създава ликвидност на борсата. "Булгаргаз" и 100 процента от количествата си да предложи, няма да даде конкурентна цена. Смисълът от борсата е да осигури възможност на пазарните играчи да се възползват от пазарните механизми и в региона. Така крайният клиент ще бъде стимулиран да търси възможности да намалява сегашната цена. Както цяло лято "Булгаргаз" купува на цени под определените им от КЕВР с поне 10 процента. Но крайният ефект за регулираната цена е символично намаление от около 0.1 процента.

Защо се получава така?

Ето затова е необходима борсата като механизъм за осъществяване на прозрачни сделки в интерес на пазара и крайните клиенти. Това ще е механизъм, чрез който предлагащият по-добри условия да достигне до крайните клиенти в интерес на индустрията и конкурентността на нашата икономика. Крайната цел е пазарно ориентирана цена и сигурност на доставките, но това ще е дълъг процес, който ще включва различните участници. Тоест борсата не трябва да е капсулирана в програмата за освобождаване на количества, която със сигурност няма да позволи на нито един клиент да си намали цената. По-скоро трябва пазарът да се разглежда като сериозна възможност за осъществяване на сделки извън "Бу,лгаргаз" и за балансиране както на търговците, така и на консуматорите.

Тогава "Булгаргаз" не е ли излишен, както от доста време твърдят експерти?

"Булгаргаз" има своята роля, място и значимост на пазара. Неслучайно има лицензия за обществен доставчик и неслучайно дейността му се регулира. Но през него трябва да минават около 1.5 млрд. куб. от потреблението ни. Друг е въпросът за икономическите обекти, на които следва да продава. Останалото трябва да е през борсата като механизъм, който удостоверява участниците, гарантира сделките и който предлага възможности за постигане на по-добра цена.

Тоест половината от годишното потребление трябва да минава през борсата?

Да. Ние излишно ограничаваме възможността на "Булгаргаз" да е успешен и през тази програма за освобождаване на количества, защото дружеството разполага с обеми, които са трудно реализуеми и на пазара. И е безсмислено търговец да не може да участва в тази програма и на първата сесия, защото търговецът създава ликвидност и поема рисковете на пазара.

А ние казваме, че в първия търг търговците няма да участват. Ненужно ограничение.

Количествата, които "Булгаргаз" купи извън "Газпром", бяха през посредници като "Колмар", ДЕПА, "Дексиа". Има ли пречки общественият доставчик директно да сключва договори за доставки?

"Булгаргаз" трябва и следва да има възможност да договаря алтернативни доставки, но с производители, включително и "Газпром", и съответно да обезпечава необходимите алтернативни маршрути, какъвто към настоящия момент е терминалът "Ревитуза". Разбира се, техническото обезпечаване на капацитет за разтоварване, съхранение и регазификация има своите предизвикателства. То трябва да е част от по-голямо регионално присъствие на "Булгаргаз". Когато "Булгаргаз" купува газ на виртуална търговска точка от ДЕПА, това означава, че има причини да не може директно да купи втечнен газ.

"Булгаргаз" не трябва да купува на "Ревитуза". Трябва да отиде още по-напред във веригата. Един търговец е толкова по-голям, колкото по-голям маршрут и капацитет покрива, а не толкова какъв обем префактурира на виртуална търговска точка. "Булгаргаз" може и трябва да отиде директно да купува при производителя - най-малко от терминал за втечняване на газ.

Сходна теза преди време изказа експертът Илиян Василев, според когото премиерът е можело да поиска от американския президент Доналд Тръмп директни договори на "Булгаргаз" с производители на втечнен газ.

Закупуването на американски втечнен газ не става в Белия дом, а в офисите в Тексас на частните компании, които добиват и втечняват. В момента те са две и обемите им са продадени с години напред.

Но защо да се ограничаваме само с американски втечнен газ. Всеки втечнен газ има своята цена. Дали ще са от Нигерия, от САЩ, от Австралия или от Алжир, молекулите нямат паспорт – те имат цена. И "Булгаргаз" със сигурност може да се разгърне – има потенциала, има държавата зад себе си и може да участва дори в разработването на находища. Ако "Булгаргаз" не започне да участва не само в добива, но и в преработката и втечняването на природен газ, дружеството ще се капсулира и ще съществува на базата на капсулираната консумация. Може би ще се задържи още две-три години, заради ограниченията на българския пазар и консумацията. Но рано или късно през борсата е неминуемо да бъде конкуриран държавният доставчик.

"Булгаргаз" в момента съществува само на базата на един дългосрочен договор и защото държи на сто процента консуматорите поне и през 2020 г. Защото в момента алтернативи за тях има и те ще растат още повече в следващите години. Пазарът предлага големи възможности и ако "Булгаргаз" не се възползва от тях, това създава възможности за конкурентите. Дано подкрепим и прохождащите независими български компании.

Аз например представлявам и управлявам частна независима компания с прозрачна структура на собственост и дейност, като тази година успяхме да приемем втечнен природен газ, което ни прави първата не гръцка компания и засега единствена не местна компания с реална дейност на терминала "Ревитуза". Но ние например тръгнахме от България, за да стигнем в Америка. Първо изпреварващо резервирахме капацитет за съхранение в газохранилището в Чирен, едновременно с това започнахме обезпечаването по резервиране на конкретна дата и слот на "Ревитуза". И от там вече самата доставка, която сама по себе си не беше проблем, защото предлагането и към настоящия момент е по-голямо от търсенето, стига човек да има безупречна репутация и разбиране на международния пазар на втечнен природен газ.

Именно, защото осъзнаваме какво означава достъп до ресурси и до маршрути, с нашите партньори отиваме една стъпка по-напред и разглеждаме възможността за заявяване на строежа на наш танкер за втечнен газ, който ще е български LNG танкер. Както и с газа, в мига, в който го купим – дали ще е от Нигерия, или от друга страна износителка – той мигом става български.

Разкажете повече за идеята за ваш танкер за втечнен газ.

Ето това е голяма тема, по която технически сме в напреднала фаза и предстои мобилизиране на сериозен финансов ресурс, включително налично безвъзмездно финансиране от САЩ. Разбира се, ще представим проекта и на български финансови институции, включително и Българската банка за развитие. В момента изчакваме напредъка по усъвършенстване нормативната уредба по резервиране на капацитетите на терминала в Гърция и напредъка на новостроящия се терминал в Хърватия.

Важно е обаче да се отбележи, че колкото и да е малък българският пазар, той не може да е базиран само на втечнен газ. Както е в цяла Европа. 11 процента – не повече, от доставките на газ в Европа са от втечнен газ. Те ще се увеличат, защото в Европа има траен спад на добива от порядъка на 5 процента на годишна база, но тръбният газ е и ще остане основен източник за европейския пазар.

Втечненият газ е възможност за оптимизиране на  портфолио, на цената и за по-голяма гъвкавост, но не може изцяло да покрие консумацията. Тръбният газ е изключително важен. Точно затова казвам, че "Булгаргаз" първо трябва да предоговори доставките с "Газпром", според европейските изисквания, и тогава да се пускат количества на борсата.

Защо да не може втечненият газ да заема по-големи обеми? Друг ваш колега в бранша и бивш шеф на БТГ – Кирил Темелков, смята, че България има потенциал да покрие половината от нуждите си такъв вид доставки.

Защото така пък ще станем зависими от Гърция като маршрут, а и какво ще правим, когато всички американски компании, които сега не могат да продават в Китай, заради санкциите, отново се върнат на пазара там. Трябва да помним, че имаше цена над 20 евро за мегаватчас за втечнения газ. И като се сложат всичките такси ще се окаже, че цената става 25-26 евро. Затова като се има предвид цикличността на ценовите равнища, които зависят и от политическа конюнктура, ние можем да се окажем в неизгодна позиция. Затова и "Булгаргаз" трябва да разнообразява доставките си, но те да са базирани на тръбен газ.

Коректно ли е да се сравняват цените на втечнения и тръбния газ?

При сравнение и двете цени трябва да се реферират към ликвидни борсови индекси. Но "Газпром" например вече продава в Европа на база борсовия индекс TTF. Тоест и те са осъзнали необходимостта от включване на спотова компонента и ликвидност.

Може ли, според сегашното състояние на пазарите, да се направи прогноза с колко може да се понижи цената на руския газ за България при предоговаряне на условията за доставки именно с включването на подобни пазарни инструменти?

Със сигурност има механизъм за търсене на намаляване на цената. За постигането на по-ниска цена разговорът може да се вкара в контекста на по-продължителен договор. Той е неизбежен. Продажбите на "Газпром експорт" през годините се увеличават и сега те обезпечават 40 процента от консумацията в Европа. Втечненият газ не може да осигури онази ритмичност, от която се нуждаят потребителите. Освен това може да се внася втечнен газ само от един съществуващ терминал в Гърция, който не може технически да осигури по-големи доставки.

В този ред на мисли планираното участие на "Булгартрансгаз" в проекта за строеж на терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис ще спомогне ли за осигуряване и увеличаване на този вид доставки и сваляне на цените за българския пазар?

Този проект е на над 10 години и при него няма да има развитие, докато ДЕПА не се приватизира. Хубаво е, че имаме желание да участваме, но частната компания, която промотира проекта, се опитва да го развива чрез гръцкия газов монополист ДЕПА, а той влиза в процес на преструктуриране и докато това не приключи, няма как да се вземе крайно инвестиционно решение и да започне строежът. Но там не е толкова важно акционерното участие, а достъпът до капацитет.

Е, нали от "Булгартрансгаз" са участвали в пазарния тест за капацитет? 

Аз не знам оператор на газопреносна мрежа да може да търгува с газ, нали все пак по европейското законодателство трябва да има разделение на дейностите.

При всички положения участие в LNG терминал ще е ясен сигнал, че България има желание да доставят такъв газ, но по-важно е как ще се структурира резервирането на капацитет и дали компаниите ще получат достъп до него и на какъв принцип. Важното е да се знае, че тръбният газ няма сериозна алтернатива.

Смятате ли, че България има нужда от "Турски поток"?

"Турски поток" у нас е "Балкански поток". Проектът е много важен заради компенсирането на ролята на България като газоразпределителен център по Балканското направление в посока Турция, Гърция и Македония. Потоците се обръщат, но освен ускореното реализиране на проекта трябва да се четат внимателно европейските норми, за да се гарантира спазването им и успешната му реализация. Защото ако го построим, но по една или друга причина газ не потече, ние няма да можем да си осигурим приходите, които ще загубим по Трансбалканския газопровод. Ясно е, че обемът ще е по-малък, но може да бъде за сметка на по-пазарно ориентирани такси спрямо действащия договор. Тоест с по-малък обем да има по-добри приходи.

Всеки обем газ, който може да мине през България, трябва да мине. Защото ние сме обучавали Гърция, Турция и Македония и сме ги въвеждали в темата газ, а сега Турция и Гърция ни изземат позиции. А ние създаваме допълнителна зависимост през така актуалните сега  доставки на втечнен газ.

Не трябва ли да искаме компенсации за стария транзитен договор, който изтича през 2030 г. и има клауза "транзитирай или плащай", когато "Газпром" спре транзита през Украйна?

Не може да се запъваме, а по-скоро трябва да преориентираме потоците и да търсим максимална възможност и да компенсираме на първо време по-ниските обеми през "Балкански поток" с по-високи такси. Но това са тежки преговори, които ръководството на "Булгартрансгаз" може да проведе. Има цял набор от елементи, които не може да се разглеждат самостоятелно. Да не забравяме, че газопроводът можеше да мине и през Гърция.

Има ли подводни камъни в това, че реално капацитетът на 90 процента е резервиран от "Газпром"?

Това се европейските изисквания - 90 на 10 процента за трети страни. Въпросителната е с регулирането на механизма за капацитета на турска територия за разпределяне. Със сигурност се знае, че втората тръба е транзитна, но трябва малко да се прецизират нещата. Интересното е, че всъщност ние сме транзитна страна член на ЕС между две страни, които не са членки, и напасването на регулаторните изисквания е важно.

На строящата се в момента връзка с Гърция се гледа едва ли не като на нещо, което ще преобърне регионалния пазар. Според Вас има ли такъв шанс?

За страна от нашия мащаб като газоразпределителни способности от 18 млрд. кулб. м, да говорим за интерконектор , който в най-добрия вариант ще е 5 млрд. куб. годишно, и да базираме нашата диверсификация и начини за намаляване на цените не е сериозно.

Връзката с Гърция е важен проект като изискване за междусистемна свързаност, но предстои да се види нейната икономическа жизненост. Към момента изглежда интерконекторът не е толкова атрактивен, защото е само на 50 процента резервиран. Това че има газопровод е добре, но важни са и условията за неговото ползване. Икономическата целесъобразност тепърва трябва да се докаже от оператора, който е извън БТГ и трябва да предлага конкурентна цена. Не просто да защитава интересите на акционерите на базата на норми на възвръщаемост, а да отговоря на икономическите потребности.  

Може ли "Балкански поток" да замени планираната от години междусистемна връзка със Сърбия, каквато теза бе развита от ваши колеги наскоро?

Не. Всяка инфраструктура има смисъл. Колкото повече точки на вход/изход има в една газова система, толкова по-добре. Наистина създават неравномерност, но дават възможност на търговците да структурират различни договори и да предлагат по-добри цени.

Важно е и с Македония да се подпише споразумение за междусистемна свързаност, каквото имаме с Гърция от 2016 г. Там имаме свободен капацитет и това веднага ще интегрира Македония в европейския пазар и не изисква специални ресурси. Това е бърз и евтин вариант да приобщим Македония не само към Европа, но и към газовия ни хъб. Ние всъщност имаме интерконектор с Македония.

Ако не се лъжа, БТГ работи по този въпрос?

Да, това е сложен въпрос и зависи и от "Газпром". Това са елементи, които също могат да са част от предоговарянето на доставките от "Газпром".

Но нека не забравяме, че има и частни български компании, които може да не продават многомилиардни количества, но имат своето място на пазара със специалисти с много по-добро изградено присъствие на регионалния пазар в сравнение дори с големи чужди компании. Трябва внимателно да се подходи, за да не се стига до дискриминиране на български компании. Те неминуемо ще имат принос за изграждането на един по-мащабен регионален газов пазар на базата на газов хъб "Балкан".

Има ли опасност за доставките на газ от Русия в България след спиране на транзита през Украйна от 1 януари 2020 г.?

За България "Турски поток" е готов. Строи се продължението за Сърбия. Ние имаме входна точка, от която ще си получаваме количествата, и не зависим от преговорите между Русия и Украйна. Транзитът през Украйна  касае нашите братя от Сърбия и Унгария, а ние дори ще имаме достъп до по-големи капацитети, отколкото можем да реализираме.

А и вече имаме установени алтернативни маршрути през Гърция и въпреки трудностите, които българските компании срещат на гръцкия пазар, могат да се обезпечат доставките. За нас е по-важно как ще присъстваме на сръбския пазар на базата на "Балкански поток" и междусистемната връзка, което е огромна възможност и нов пазар. А от там и директно до Унгария и Австрия, с което ще имаме и един ликвиден и интегриран пазар на базата на газов хъб "Балкан". И да се надяваме - със сериозното присъствие на българските газови търговски компании, които, смея да твърдя, имат вече сериозен опит.

Споделяне
Още от Интервюта