Втората бюджетна актуализация - още разходи за магистрали

Втората бюджетна актуализация - още разходи за магистрали

Покрай публикувания проект на бюджет за следващата година и Средносрочна бюджетна рамка между капките се промуши предложената втора актуализация на държавния бюджет за 2020 г.

Корекциите са както при приходите, така и при разходите, но при последните липсва повече информация за необходимостта им, като общият ефект е увеличение на дефицита по държавния бюджет от 3.4 млрд. лв. (актуализация от 6 април) на около 5.2 млрд. лв., или увеличение с 1.7 млрд. лв.

В приходната част неизпълнението се дължи на неданъчните приходи, които се очаква да са с близо 900 млн. лв. по-ниски в сравнение с актуализацията от април. Обективните причини за това са последствията от пандемията върху транспортния сектор и понижени очаквания за събиране на тол и винетни такси.

Постъпленията от тол такси за цялата година се очаква да са едва под една четвърт от планираните 450 млн. лв., докато при винетните такси се очаква преизпълнение с 89 млн. лв.

Сходна е ситуацията и с концесията на летище "София", предвид ограниченията във въздушния транспорт не се очаква предвидените постъпления от първоначалното концесионно възнаграждение в размер на 660 млн. лв. да бъдат преведени през тази година.

В разходната част са предвидени допълнителни средства в размер на 840 млн. лв., от които 765 млн. лв. (91%) насочени за строителство и поддръжка на пътна инфраструктура:

- укрепване на свлачища (неотложни дейности) - 49.5 млн. лв.;

- текущ ремонт и поддръжка (неотложни дейности) - 367 млн. лв.;

- строителство на магистрала "Струма" (авансови плащания) - 107 млн. лв.;

- модернизация на "Калотина-Софийски околовръстен път" (извършени дейности) - 30 млн. лв.;

- ремонтни дейности по магистралите "Хемус", "Тракия", "Люлин" и "Струма" (извършени) - 114.3 млн. лв.

- стартирал неотложен ремонт на магистрала "Тракия" - 90 млн. лв.

Заедно с това се увеличава таванът на ангажиментите за плащания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 424 млн. лв. на 2.546 милиарда лв.

Този таван ограничава възможностите за сключване на нови договори, които водят до бъдещи ангажименти за плащания от страна на министерството, които се финансират от държавния бюджет в следващите години, като тези, които Агенция "Пътна инфраструктура" възлага на държавната компания "Автомагистрали".

Друг начин да се илюстрират тези ангажименти за плащания е прословутото обяснение на първия кабинет "Борисов" за тежкото наследство от предходното правителство, което е оставило скрити договори по чекмеджета.

Нещо подобно може да се твърди и в момента - подписват се договори, поемат се ангажименти, а как ще се изпълняват - да му мисли следващото правителство.

Ако има нещо положително в цялата история, то е че, за разлика от предни години, допълнителните разходи минават през актуализация на бюджета за годината, а не се приемат в последните три седмици на декември с постановление на Министерски съвет. По този начин те имат поне възможността да станат обект на обществено обсъждане, да получат допълнителна аргументация за тяхната ефективност, да се обсъди дефиницията на "неотложен" и целесъобразността на отпускане на авансови плащания, възможните алтернативи и т.н.

Разбира се, няма гаранция, че това ще има реален резултат - мнозинството в парламента може да пренебрегне всякакви аргументирани възражения, но поне е стъпка в посока повече прозрачност и отчетност.

На консолидирано ниво управляващите очакват дефицит от 4.9 млрд. лв. (4.1% от БВП) в сравнение с дефицит от близо 5.2 млрд. лв. по държавния бюджет, което означава, че другите големи бюджети - тези на социално и здравно осигурителните фондове, се очаква да приключат годината с излишък.

Промяната в консолидираните разходи е най-ярко изразена в отпускане на допълнителни възнаграждения, извън тези за заплати, в бюджетната сфера, по-високи разходи за пенсии (добавките от 50 лв. към пенсиите се оценяват на около 650 млн. лв.), а капиталовите разходи и тези за издръжка отново разочароват, както вече писахме.

Доколкото предложената актуализация е стъпка в правилната посока заради допълнителната прозрачност, която осигурява, то предлаганите промени и очакваното изпълнение на консолидирания бюджет затвърждават опасението, че управляващите са лишени от въображение.

Независимо дали икономиката расте или се сблъсква с безпрецедентна криза, фокусът на правителството са доходи, социални помощи, включително пенсии и магистрали. Всичко останало, свързано с иновации, включително наложилото се дистанционно обучение в училища и университети, подобряване на условията за повече инвестиции в outsourcing и очаквания nearshoring, и като цяло трансформацията на икономиката под натиска на конкурентни и административни фактори е оставено да се развива безпризорно, а внимание му се обръща само ако има достатъчно голям скандал.

Споделяне

Още от Бизнес