Втората инстанция се произнася за фалита на КТБ през юли

До началото на юли ще стане ясно дали втората съдебна инстанция ще признае 6 ноември 2014 г. за дата на фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), дали ще се съобрази с аргументите на БНБ и прокуратурата, че той е настъпил още на 30 септември м.г. или изцяло ще отмени решението на Софийския градски съд (СГС) от 22 април, с което бе обявена несъстоятелността на банката.

Софийският апелативен съд (САС) разгледа делото при открити врати в деня, в който се навършва точно една година от затварянето на банката. Жалби срещу решението на СГС постъпиха, както от акционерите и бившите изпълнителни директори на частната банка, така и от БНБ и от прокуратурата.

Докато представителите на основните акционери "Бромак" ЕООД и "Бългериън Акуизишън къмпъни" настояваха за отмяната изцяло на решението на съдия Иво Дачев, то останалите жалбоподатели искаха от САС само да промени датата, от която се смята, че е настъпила несъстоятелността на КТБ.

Апелативният съд изненадващо уважи искането на адвокатите на "Бромак" ЕООД да проведе заседанието си по казуса в четвъртък при открити врата, срещу което възразиха от прокуратурата, както и представителите на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и синдиците на КТБ.

Докладчикът по делото съдия Светла Божкова се аргументира с факта, че докато на първа инстанция Законът за банковата несъстоятелност задължава магистратите да закрият процеса, то на втора инстанция няма подобно изискване, тъй като цялата налична информация по казуса вече, така или иначе, е публична, тъй като е вписана в Търговския регистър.

След като изслушаха доводите на страните, съдиите Светла Божкова, Теодора Кръстева и съдия Светла Чорбаджиева обявиха, че ще произнесат решението си след съвещание. Това означава, че актът на САС трябва да бъде оповестен в препоръчителния едномесечен срок от разпределянето на делото на 3 юни.

Един от основните спорове по казуса, който трябва да бъде решен от съдебния състав е дали основните акционери и бившите изпълнителни директори в КТБ изобщо имат право да атакуват решението за обявяване на банката в несъстоятелност, тъй като тя вече се представлява от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете синдици.

По време на делото представителите на БНБ настояваха, че за дата на фалите на КТБ трябва да бъде приет 30 септември 2014 г., когато одиторски доклади показаха, че капиталът ѝ е отрицателен. Според първата инстанция обаче от поставянето на КТБ под специален надзор до отнемането на лиценза ѝ тя е била в "опасност", но все пак се предполага, че е съществувала възможност да бъде спасена.

Според БНБ за начална дата на неплатежоспособност следва да се определи тази дата, когато Корпоративна търговска банка е отчела отрицателен собствен капитал в общ размер на 3.7 млрд. лв. във финансовите си и надзорни отчети, внесени в БНБ и послужили като основание за отнемане на лиценза ѝ.

Същите бяха и мотивите на прокуратурата, която не е съгласна със становището на съдия Иво Дачев, че докато КТБ е била под специалния надзор на Централната банка налице е била само опасност от изпадане в неплатежоспособност, но не и фактическа такава.

"Не през цялото време на специалния надзор е била налице опасност от неплатежоспособност и възможност да бъде оздравена "КТБ" АД. Констатираните в хода на извършените междинни и пълни одити груби нарушения при воденото на отчетността в банката – насипни и непълни кредитни досиета, отпуснати кредити на свързани лица, огромна кредитна експозиция към едно или малък на брой лица (без диверсификация на риска), при което действителното установяване на истинското финансово състояние на банката неминуемо е изисквало определен период от време", посочваха в протеста си от държавното обвинение.

Според решението на СГС обаче "отнемането на лицензията означава невъзможност занапред да бъдат предприети такива мерки, тъй като те повече не могат да постигнат своето предназначение – банката вече не е в състояние на опасност, тя е изпаднала в състояние на неплатежоспособност".

"Ето защо, независимо, че в акта за отнемане на лиценза на "КТБ" АД се съдържат препратки към одитни доклади, според които към 30.09.2014 г. банката е била с отрицателен капитал, началната дата следва да бъде определена като момента, от който насетне това състояние се превръща в трайно и необратимо. Това е датата 06.11.2014 г., на която лицензът за извършване на банкова дейност е отнет", прие съдия Иво Дачев на 22 април.

Постановеното от него решение на практика узаконяваше всички прихващания и цесии преди 6 ноември 2014 г., когато БНБ отне лиценза на КТБ. Според изнесената до момента официална информация обаче продажби на депозити и прихващания между заеми и влогове в частната банка не са правени след отнемането на лиценза ѝ на 6 ноември. Така атакуването на тези сделки, с което държавата се надяваше да увеличи стопилите се активи на бившата четвърта по големина банка в България, става изключително трудно.

"Законът за банковата несъстоятелност, в неговата редакция, която действаше през миналата година, постановяваше, че са недействителни спрямо масата на несъстоятелността прихващания, извършени след началната дата на несъстоятелност. По-късно, знаете, през ноември месец законът беше изменен, беше добавено още едно основание, че са недействителни такива прихващания, които са извършени след началната дата на специалния надзор. Независимо от това, че законодателят е обезпечил и втората възможност и след началната дата на специалния надзор да се атакуват тези прихващания, законът, който е действал по време на извършване на прихващанията, е бил законът в предходната му редакция и затова би било положително за оспорването на прихващанията, което да протече по-гладко и лесно, датата да бъде по-ранна", обясни пред журналисти в четвъртък юрисконсултът на БНБ по делото Нина Стоянова.

Докато делото чакаше своето разглеждане на втора инстанция, Фондът за гарантиране на депозитите в банките, който е основен кредитор на КТБ, назначи временните синдици на банката Лазар Илиев и Росен Ангелчев за постоянни. Двамата управляват КТБ от 25 март, след спешните законови промени, с които квесторите на БНБ бяха изместени от синдиците с цел да се "спре разграбването" на активи от потъналата банка.

Сега от тях се очаква да съставят списък на кредиторите на банката, да опишат имуществото ѝ да отговарят за неговото осребряване. По закон синдиците могат да атакуват сделки като прихващания и цесии, направени след датата на фалита, ако те поставят едни кредитори в привилегировано положение спрямо други или пък увреждат масата на несъстоятелността.

Делото за фалита на КТБ беше възобновено, след като в началото на април Върховният административен съд (ВАС) окончателно остави без разглеждане жалбите на акционерите срещу решението на БНБ за отнемането на банковия лиценз на 6 ноември м.г.