Втората обиколка на Буш в Европа бе по-успешна от първата

Думите, произнесени от президента на САЩ Джордж Буш в американската база Бондстийл в Косово вчера разпръснаха всички останали страхове, че САЩ ще изоставят своите съюзници на Балканите и ще изтеглят едностранно войските си. Въпреки че американското присъствие на Балканите "не трябва да бъде неограничено във времето", каза американският президент, "все още има да се свърши много работа".

Буш посочи, че американската мисия на полуострова днес е точно толкова заета с възстановяването на Косово, колкото със стабилността в съседната Република Македония. След това той изрази одобрението си за усилията на специалните пратеници на Европейския съюз и САЩ Франсоа Леотар и Джеймс Пардю за постигането на споразумение между македонското правителство и лидерите на етническите албанци в Македония. Няма разцепление сред членовете на Атлантическия съюз по отношение на региона. "Заедно дойдохме и заедно ще си тръгнем," заяви Буш.

Вълненията в Генуа скриха от погледа сближаването между Буш и европейските държавници. Споделеното усещане, че са подложени на обсада може дори да е съдействало за установяване на хармония помежду им. Първата обиколка на американския президент в Европа през миналия месец не бе дипломатически триумф. Няколко страни-членки на НАТО използваха неговото присъствие като възможност да спечелят лесни вътрешнополитически дивиденти с атаките си срещу американския проект за изграждане на противоракетна отбрана.

Други държави-членки на ЕС след това превърнаха срещата в Гьотеборг във форум, чрез който да се разграничат от Вашингтон по политиката за опазване на околната среда и климатичните промени. Най-ползотворният и успешен момент в обиколката бе срещата между Буш и руския му колега Владимир Путин в Словения и то само защото Путин мъдро избра да изрази позицията си по по-умерен начин.

Има признаци, че много европейски лидери през последните седем дни преосмислиха мнението си за администрацията на Буш и своята тактика спрямо нея. Поведението на ръководите лица в ЕС миналия месец не просто раздразни американския президент, но и убеди много парламентаристи в Конгреса, както демократи, така и републиканци, че Европа се е вторачила в себе си и че е станала безразлична към отколешните връзки със САЩ. Тонът, възприет от ЕС, нарани Буш, за който вежливостта и взаимното уважение са важни стойности в политическото общуване. Обрисуването на американския държавен глава като "Токсичния Тексасец", идеолог и изолационист, наумил си да прокара противоракетната си програма - наследник на Звездни войни, беше доста гротеска карикатура на Буш и неговия образ на международната сцена.

Договореността, постигната между Буш и Путин показва, че истината е съвсем друга. Поведението на американската външна политика не беше нито толкова крайно, нито толкова безразсъдно, както бе предварително обрисувано. Вашингтон и Москва се договориха по принцип, че разполагането на система за противоракетна отбрана ще даде подтика за много сериозни съкращения на ядрения арсенал. Сергей Иванов, руският министър на отбраната, вчера за първи път каза, че би могъл да обмисли поправки в Договора за ПРО от 1972г., ако двете страни постигнат напредък в преговорите за съкращаване на стратегическите въоръжения. Когато преди 20 години Роналд Рейгън посети Европа като президент на САЩ, той бе посрещнат с искания за съкращения във въоръженията. Днес Буш е изправен пред нова вълна от протести срещу политика, която ще доведе до точно такива съкращения.

Очевидно администрацията на Буш има различна философия и програма от тази на бившия президент Клинтън. Новият екип не вярва, че американската намеса може да накара старите врагове да се прегърнат, нито пък показва ентусиазъм в преструвките, че политическите несъгласия могат да бъдат замаскирвани. Наистина ще съществува известна степен на напрежение между американския президент - консерватор по политически възгледи от една страна и от друга - политиците в Европа, които са преобладаващо социалдемократи. Тези различия обаче бяха изопачени и преувеличени през първите шест месеца от управлението на администрацията на Буш. Както показва тази обиколка, в контраст с първата, европейските лидери имат много по-голяма полза от активно сътрудничество със САЩ отколкото от жестикулации и демонстративно перчене.