Втората пенсия няма да достигне и 50 лв. за повечето хора

Вторият стълб на пенсионната система няма да може да осигури дори пенсия в размер на 50 лв. за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. - 2027 г.

Това е един от основните изводи от публикуваната от социалното министерство концепция за фазата на изплащане на т. нар. втора пенсия. Тя е изработена от работна група с участието на държавата, работодатели, синдикати, пенсионни фондове, експерти. Чрез документа ведомството на Бисер Петков най-накрая се осмелява да разкрие публично разчети, които дълго време бяха премълчавани както от държавните институции, така и от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Години наред никой не желаеше да отговори на многократно задавания журналистически въпрос за размера на бъдещата втора пенсия.

Сегашните разчети обаче ще поставят дебата за бъдещето на пенсионната система, още повече че ГЕРБ даде възможност осигурените лица да прехвърлят партидите си в НОИ и да получават пенсия от държавата вместо от частните дружества. Наскоро Конституционният съд се произнесе, че промяната от 2015 г. не е противоконституционна.

От концепцията на Бисер Петков става ясно още, че пенсиониращите се между 2021 г. и 2037 г. ще получават средно с около 20% по-ниска пенсия от НОИ, ако останат във втория стълб. Така, при голяма част от тях е твърде вероятно двойната им пенсия (от частния стълб и от НОИ) да бъде като размер по-ниска от тази, която биха получавали само от държавния осигурителен институт.

70% от първите пенсионери ще взимат под 50 лв.

"Направеният анализ на структурата на осигурените в универсалните пенсионни фондове (УПФ), в които се осигуряват лицата с трета категория труд) лица показва, че 70% от родените между 01.01.1960 г. и 01.01.1965 г. се осигуряват върху доходи под средния осигурителен доход за страната. Това означава, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. - 2027 г. натрупванията в УПФ към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия в размер от 50 лв. Нещо повече - 55 % от първите кохорти пенсионери биха получили пенсия в размер, ненадхвърлящ 30 лв. (през 2021 г. или следващите години). Всички тези лица са осигурявани на доходи между минималната работна заплата и средния осигурителен доход за страната в периода 2002 г. - 2017 г. Голяма част от тях имат и неритмични постъпления на вноските в УПФ, а за някои лица дори липсват такива", посочва социалното министерство.

От данните става ясно още, че едва 20% от лицата в първите кохорти пенсионери ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв., което представлява между 25% и 50% от сегашния минимум. Това са осигурени лица, които към края на 2017 г. имат натрупвания в индивидуалните си партиди между 4600 лв. и 10 000 лв.

Останалите 10% от пенсиониращите се в първите години, ще могат да разчитат на пожизнена пенсия от частните фондове с размер по-висок от 100 лв.

За 15 г. натрупаните средства по партидите са средно към 3600 лв.

В концепцията се посочва, че по официални данни на Комисията за финансов надзор средните натрупвания към края на 2017 г. в партидите на лицата, родени между 1960 и 1965 г., са в размер на 3637 лв.

"Тези суми са сравними с натрупванията, които би имало лице, осигуряващо се от 2002 г. без прекъсване върху доход между минималната заплата и средния осигурителен доход за страната. Например лице, получавало заплата в размер на 220 лв. през 2002 г. и текуща заплата от 655 лв., би акумулирало сума в индивидуалната партида в УПФ в размер на 3623 лв. За това осигурено лице очакваното натрупване към момента на пенсиониране (ако е мъж, роден през 1960 г. - 2024 г.) би било 8845 лв. Следва да се подчертае, че натрупвания от този порядък биха осигурили пожизнена пенсия в размер по-малък от 50 лв. месечно", пише в документа.

По-разнообразни пенсионни продукти

Сегашната концепция, която по план трябва да прерасне в законови промени, идва почти две години след шумния провал на първия опит за регулиране на т. нар. втора пенсия по време на втория кабинет на ГЕРБ. Тогава финансовият министър Владислав Горанов предложи втората пенсия да е пожизнена и да не може да се наследява. Заради обществено недоволство Горанов се отказа от идеята си и тя до момента не е намерила решение.

За разлика от проекта на Горанов сегашният модел дава възможност за по-голяма гъвкавост и разнообразие на пенсионните продукти.

Пожизнена пенсия без наследяемост

Основният вариант ще бъде пожизнена пенсия, но без наследяемост, защото наследяемостта в този случай противоречи на актюерската наука, става ясно още от документа. Пожизнена пенсия ще могат да получават само осигурени лица, чието пенсионно плащане би достигнало поне 20% от минималната пенсия към датата на пенсиониране.

Дава се възможност и за по-сложни варианти на пожизнена пенсия като например пожизнена пенсия с гаранции за наследниците на пенсионера. Така например при пожизнена пенсия с гарантиран срок на изплащане (5, 10, 15 години) наследниците на починало в срока на гаранцията лице получават сумата на дължимите до края на този срок пенсии. В случай че пенсионерът почине след изтичане на гаранционния срок, не се изплаща нищо на наследниците.

Срочна пенсия при ниски натрупвания

Ако изчислената пожизнена пенсия е по-малка от 20% от минималната, лицето ще има избор между пожизнен доход или програмирано плащане, което представлява периодично изплащани суми за предварително договорен брой години, но поне 5 г. При програмираното пенсионно плащане в случай на смърт на пенсионера в срока на договора средствата се наследяват. Ако пенсионерът избере пожизнен доход, пенсията трябва да се изплаща с честота, гарантираща размер на единично плащане не по-малък от 20% от минималната пенсия, за да се оправдаят административните разходи.

Комбинирани варианти при определени условия

Ще има възможност и за комбинирани пенсии - програмирано теглене с определен период на изплащане, което след това преминава в пожизнена пенсия. Разделянето на капитала се извършва така, че гарантираният размер на месечната пожизнена пенсия да не е по-малък от 20% от минималната пенсия.

Въпреки че по света съществуват възможности за еднократно плащане на натрупаните пенсионни спестявания при пенсиониране, ако сумата е прекалено малка, такъв вариант не се споменава сред възможните законодателни решения.