Втората пенсия няма да е хем пожизнена, хем наследяема

Година и половина след шумния провал на първия опит за регулиране на т. нар. втора пенсия дебатът се намира пак там, докъдето беше стигнал. Втората пенсия няма как да бъде хем пожизнена, хем наследяема, става ясно от проекта на Концептуален модел за регламентиране на фазата на изплащане от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, изготвен от социалното министерство.

Най-вероятно родените след 1959 г., които решат да запазят участието си във втория стълб, ще имат три основни варианта за втора пенсия при пенсиониране – пожизнена, но не наследяема, срочна пенсия (т. нар. програмирани тегления веднъж годишно) за срока на очакваната средна продължителност на живота и еднократно плащане (при прекалено ниска натрупана сума по партидата), става ясно от концептуалния модел, който все още не е окончателен.

Проблемът е сериозен и належащ

До 15 декември специално създадена работна група към ведомството на Бисер Петков трябваше да е готова с концепция за това как да се плащат пенсиите от задължителните частни фондове. Решаването на въпроса е належащо, защото жените, родени през 1960 г., вече могат да поискат да започне плащането на пенсиите им, въпреки че в закона все още няма ясен регламент как да става това. По закон осигурените имат право да активират пенсионните си права от втория стълб пет години преди настъпването на общата пенсионна възраст.

С т. нар. втора пенсия за хората с трета категория труд има няколко сериозни проблема. Единият е средностатистическият им нисък размер заради недостатъчните натрупвания по пардитите, ниския процент на осигурителната вноска (5%), недостатъчната доходност и т. н. Другият проблем е, че ако не се промени законът, е почти сигурно, че хората, които ще получават две пенсии – от НОИ и от частен фонд, ще взимат съвкупно по-малко от тези, които ще прехвърлят партидата си изцяло в държавното обществено осигуряване и ще взимат само държавна пенсия. Според законовите разпоредби в момента пенсията от НОИ на родените след 31 декември 1959 г., които се осигуряват и в частен фонд, ще бъде с 22%-28% по-ниска, като въпросните проценти би трябвало, но на практика няма как да бъдат компенсирани с частната пенсия.

По последни данни на Комисията за финансов надзор, които са към 30 септември 2017 г., осигурените в частен фонд за втора пенсия имат по партидите си средно 3527 лв., които трябва да стигнат за втора месечна пенсия в продължение на 10-15 години или пожизнено.

Готвят се три типа пенсионни продукти

Проектът на концептуален модел, който ведомството на Бисер Петков е пратило за становище до социалните партньори и останалите участници в работната група, все още не е в окончателен вариант.

Той предвижда да се регламентират три типа пенсионни продукти от частните фондове. Единият вариант е пожизнена пенсия, но при нея парите ще отидат в общ пул и няма да са наследяеми. При предишното повдигане на темата през пролетта на 2016 г. финансовият министър Владислав Горанов бе предложил същото, но като единствен пенсионен продукт, заради което бе силно разкритикуван от бранша и бе принуден да оттегли предложението си.

И сега в конценпцията на Бисер Петков е описано, че изплащането на пожизнените пенсии ще бъде от фонд (пул) във всеки частен фонд, като при дефицит ще се ползват пари от специален резервен фонд. Ще има гарантиран размер на пожизнената пенсия, който ще се записва в договора на всеки пенсионер. Пенсията ще се актуализира веднъж годишно в посока повишение или понижение, но тя няма да може да пада под гарантирания размер. Пожизнени пенсии ще могат да получават осигурени, чиято втора пенсия би била не по-малка от 20% от минималната, тоест не под 40 лв. на месец според сегашното законодателство.

Хората, чиято месечна пенсия би била между 20% и 50% (т. е. между 40 лв. и 100 лв. към днешна дата) от минималната, ще могат да изберат и варианта „програмирани тегления“. Най-вероятно тегленето на парите в този случай ще става веднъж годишно. Въпросната срочна пенсия ще се плаща за броя години, отговарящ на средната очаквана продължителност на живота. В този случай пенсията ще е наследяема.

Третият вариант е за хората с най-малки натрупвания, които не достигат за пенсия в размер на дори 20% от минималната пенсия, тоест 40 лв. Те ще получат сумата си от частния фонд еднократно или разсрочено, за да не плащат излишни такси на частните фондове. Подобни плащания ще са допустими при определени обстоятелства като покупка на жилище, тежки заболявания, трайно намалена работоспособност и др.

Според концепцията е най-добре на осигурените да се даде възможност за „комбинирани договори“, които дават възможност за оптимална комбинация на различните пенсионни продукти.

БСК: Осигурените трябва да имат избор

Частните пенсионни фондове на този етап не желаят да коментират концепцията на социалното министерство, за да не се опорочи дебатът, както се случи през 2016 г.

Официална позиция по въпроса досега представи единствено Българската стопанска камара. Тя подкрепя еднократното плащане при размер на евентуалната пенсия под 20% от минималната. При по-големи суми камарата настоява осигурените лица да имат право на избор между пожизнена пенсия или програмирани тегления, а не това да зависи от размера на натрупаните средства.

В позицията си БСК отново напомня и стари свои искания, свързани с управлението на т. нар. сребърен пенсионен фонд.