Втората вълна във Франция: Вече над 10 дни интензивните отделения са 95% запълнени

Часът е 14 и в интензивното отделение на болница "Ла Тимон" в Марсилия д-р Жулиен Карвели се обажда на семейства, засегнати от втората вълна на коронавируса, за да ги информира за състоянието на техните деца и съпрузи. Интензивните отделения в цяла Франция вече повече от 10 дни над 95 процента са пълни и на д-р Карвели му се налага да води най-малко по 8 такива трудни разговора всеки ден.

В Марсилия втората вълна вкара дори повече хора в интензивните отделения, отколкото първата през пролетта, и много от тях са в още по-тежко състояние. Карвели предупреждава един баща, че може да се наложи синът му да бъде поставен в изкуствена кома.

"За момента той се държи. Не зная какво са ви казали преди, но е факт, че респираторното му състояние се влошава", признава лекарят. От другата страна настъпва дълга пауза. "Моля ви, направете всичко, което е по силите ви", се чува най-после явно притесненият тлас.

Вече две седмици заради коронавируса Франция е във втори локдаун, наричан тук "le confinement". Журналисти от Асошиейтед прес прекараха 24 часа с интензивния екип в "Ла Тимон" - най-голямата болница в Южна Франция, докато лекарите се мъчеха да запазят поне едно резервно свободно легло за очаквания наплив от пациенти.

Докторите и сестрите непрекъснато се самоуспокояват взаимно, че просто трябва да издържат още малко. Правителствените сводки сочат, че броят на заразените може би вече е достигнал пика на втората вълна и миналата седмица хоспитализациите са намалели за първи път от септември.

Но медицинските работници са разочаровани, че Франция не се е подготвила по-добре през месеците след първата вълна. И ако тогава лекарите и сестрите бяха възприемани като герои, сега нещата са различни.

"Преди това всяка вечер ни ръкопляскаха. Сега казват, че просто си вършим работата", отбелязва Клое Гаскон, 23-годишна медицинска сестра, за която половината от 18-месечния ѝ професионален път е преминал под знака на коронавируса.

От септември Марсилия се задъхва от случаи на коронавируса. Пристанищният град на френския средиземноморски бряг бе пощаден от най-лошото при пандемията през пролетта, но бе жестоко ударен, сякаш за отмъщение, след летния ваканционен сезон. Баровете и ресторантите в града затвориха още на 27 септември, повече от месец преди да го направят заведенията в национален мащаб. Но това не бе достатъчно.

След цяло десетилетие на бюджетни съкращения се оказа, че леглата в интензивните отделения във Франция са намалели наполовина тази година, точно когато са най-необходими. В края на първата вълна на локдауна на 11 май, във Франция бяха починали над 26 000 души. Правителството обеща да използва очаквания летен спад на пандемията, за да увеличи броя на леглата и да обучи още кадри.

"Когато броят на заразените беше на най-ниско равнище, трябваше да се действа - каза Стивън Грифин, вирусолог от университета в Лийдс, Великобритания. - Но епидемията продължаваше да се развива под повърхността."

Работата по подготовка на крилото за интензивна помощ в "Ла Тимон" започна едва в началото на есента и то бе отворено преди по-малко от две седмици. Там още се виждат открити кабели и прегради от талашит, прикрепени със самозалепващи се ленти. Обещаните кадрови подкрепления също се бавят и ако те получават някакво обучение, то е на място, в процеса на работата, както е установила от собствения си опит Полин Рейние. Това е едва втората ѝ смяна като подкрепление в интензивното отделение. Новите ѝ колеги едва са научили името ѝ и почти нямат време да я обучават. Тя се учи в движение, като наблюдава.

За обучението на една медсестра за интензивно отделение са необходими месеци, а за да придобие тя опит и рутина в тежката специалност, при която всеки миг трябва да се бори със смъртта, са необходими години.

Борбата с този вирус изисква много повече усилия, отколкото обичайните спешни случаи. Тези, които се грижат за хората тук, са изложени на почти същите рискове, както и мнозина от пациентите. Всеки път, когато влизат в залата, трябва да носят специално облекло. А всяко приближаване до леглото на болния означава предварително да се планират много операции наведнъж: общо измиване, измиване на зъбите, проверка на жизнените показатели, подмяна на интравенозната система и накрая обръщане на пациента по корем с цел подобряване на дишането.

Рейние надява престилка с дълги ръкави върху защитното си облекло, два чифта ръкавици, покривало на главата, маска върху очите и накрая престилка от пластмаса. Лекарите, които извършват операция по интубиране или друга ключова процедура, носят защитен шлем върху очилата и маската.

За всеки човек от персонала, намиращ се в залата, има по един отвън, който му подава нещо необходимо и накрая му помага да се съблече и да се освободи от защитните доспехи.

"Ние просто трябва да им помогнем да издържат, докато техните тела успеят да преодолеят болестта - казва Карвели. - Но интензивните грижи сами по себе си са нещо ужасно. Не всеки може да оцелее при тях."

Той, разбира се, не казва това на семействата на болните по време на всекидневния си телефонен сеанс с тях, общо около половин час. Всеки разговор продължава няколко минути. "Ние трябва да ги успокояваме и в същото време да им казваме истината. Често е трудно да се намери този баланс", казва тихо Карвели.

"Одисеята, през която преминаваме сега, някога ще бъде изучавана в историята, защото е нещо изключително", казва Рейние на своите нови колеги.

Дневната смяна вече почти приключва. Леглото в стая 12 е все още свободно и лекарят от нощната смяна се надява да го запази в резерв, да снеме поне малко от претоварването на здравната система. "Искам да запазя един резервен патрон в моята стая", казва д-р Фуад Бузана в паузата между телефонни разговори с други болници, откъдето питат за свободни легла.

В 2 ч. през нощта обаче се налага човек от спешното отделение да бъде приет на последното останало легло за пациенти с коронавирус.

Болница "Ла Тимон" отново е пълна.

По БТА