Втори опит да се прекрати връщането на делата

Втори опит за прокарване на законодателни промени, с които да се сложи край на постоянното връщане на делата за доразследване прави правителството.

На заседанието в четвъртък Министерският съвет одобри промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които да ускорят хода на делата, съобщи правителствената информационна служба. Предложението е на правосъдния министър Цецка Цачева.

Те бяха одобрени и от предишния кабинет на Бойко Борисов, но не успяха да минат през парламента, заради предсрочното му разпускане.

Промените в НПК въвеждат "специално разпоредително заседание на съда", на което да се дават препоръки по нарушения на прокуратурата при разследването. Така трябва да се сложи край на постоянното връщане на дела за доразследване. В момента връщане може да има дори и във втората съдебна фаза.

Проектът за въвеждане на разпоредително заседание бе поставен за обсъждане за първи път през есента на миналата година от екипа на Екатерина Захариева, докато тя бе правосъден министър във второто правителство с премиер Бойко Борисов. Идеята е да се елиминира възможността съдът да връща обвинителния акт за доразследване на прокуратурата. Това засяга около 5% от всички дела, но процентът е много по-голям по т.нар, знакови дела.

Въвеждането на разпоредителните заседания би ускорило наказателното производство, но въпреки това идеята има и критици.

Известният наказателен адвокат Даниела Доковска смята, че разпоредителното заседание се превръща в индулгенция за прокуратурата. Тя напомня, че след това заседание никоя от страните не може повече да се оплаква от извършените нарушения – нито в съдебното заседание на първата инстанция, нито пред въззивния, нито дори пред Върховния касационен съд.

Според нея така законодателят лишава гражданите от справедлив процес и се санират евентуални прояви на “беззаконие“ от страна на държавното обвинение.

Другата съществена промяна в проекта на МС е всички дела за корупция срещу депутати, министри, директори на агенции и магистрати да се гледат само от Специализирания наказателен съд, предвиждат още промените.

По тази част от проекта има сериозни съмнения, че целта е конюнктурна - да се прескочи Софийския градски съд, чието ръководство е прореформаторски настроено. Главният прокурор Сотир Цацаров и мнозинството във ВСС използва всеки случай, за да атакува шефа на градския съд Калоян Топалов.

Принципните критики срещу прехвърлянето на делата в спецсъда са, че така се създава не специализиран, а "специален" съд срещу корупцията, което противоречи на конституцията.

Друга промяна е въвеждането на бързо досъдебно производство от 14 дни за престъпления, по които максималните наказания са до 3 години затвор. Прокурорът ще решава кога делото да се гледа по ускорена процедура. Освен него, пострадалият от престъплението, също ще има право да иска бърз процес.

С промените се въвежда и дистанционен разпит на вещо лице от съда.

Предвижда се още незабавно изпълнение на съдебните решения на последна инстанция. Върховният касационен съд ще изпраща незабавно препис от решението си на прокуратурата, за да бъде задържан престъпникът веднага след издаване на присъдата и да не може да избяга от наказанието, каквито случаи имаше през последните години по знакови дела.