Втори опит на кабинета да прокара закона за личния фалит

Министерският съвет одобри в сряда проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица. Това е вторият опит на сегашното служебно правителство за приемането на този закон. За пръв път той беше предложен от служебния кабинет миналия октомври. Месец по-късно мина на първо четене в Комисията по правни въпроси в парламента, но срещна много критики и в крайна сметка не беше приет.

България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност (фалит) на физическите лица. Всички досегашни опити за приемането на такава бяха неуспешни.

Законът за личния фалит е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост, по който се предвижда тя да получи около 11 млрд. лева от Брюксел. Поради това се очакваше той да мине още в предходния парламент.

Законът ще урежда условията и реда за провеждане на производство по несъстоятелност на физическите лица, в което да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори. То е изцяло доброволно, образува се по искане на добросъвестния длъжник и цели справедливо удовлетворяване на неговите кредитори. В производството са осигурени гаранции за задоволяване на жизнените потребности на длъжника. В него се заплащат само прости такси, като за откриване на самата процедура таксата е 20 лв.

Предвижда се личният фалит да започва с подаване на молба до съда, обявяване на неплатежоспособност и откриване на производството. След това се установява размера на вземанията и на имуществото в масата на несъстоятелността. След започването на процедура съдът определя несеквестируемото имущество на добросъвестния длъжник. Отделно се определя издръжка, която служи за задоволяване на жизнените му нужди и тези на семейството му. Сумата за тази издръжка не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. После се утвърждава план за погасяване, обявява се фалит и започва осребряване на имуществото.

След изтичане на 3-годишен срок има възможност задълженията на добросъвестния длъжник да се погасят. Това е възможно, ако длъжникът е заплатил разноските в производството и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите. От общото правило за погасяване, с изтичане на 3-годишен срок, са изключени вземанията, обезпечени с ипотека, вземания за глоби и имуществени санкции, вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка; вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали неудовлетворени.

В закона е предвидено производство за несъстоятелност и за лица, които нямат доходи и имущество. По отношение на тях съдът само обявява неплатежоспособността на длъжника.