Втори опит за надстрояване на сградата на СБХ на "Шипка" 6

Втори опит за надстрояване на сградата на Съюза на българските художници (СБХ) на столичната улица "Шипка" 6 е в ход.

Главният архитект на София Здравко Здравков е дал разрешение за промяна на подробния устройствен план. Това е първата стъпка от дългата процедура за получаване на разрешително за строеж.

Кметът на столичния район "Средец" Трайчо Трайков обаче възразява срещу заповедта. Аргументът му е, че преди да се разреши надстрояването е нужно експертите да преценят дали сградата не е архитектурен паметник на модернизма. 

Какво точно смята да прави и как да преустройства сградата, засега СБХ пази мълчание. Председателят на творческия съюз Любен Генов обясни, че с журналисти разговаря по email и поиска писмено да му бъдат изпратени въпроси, на които Mediapool чака отговор.

Цялата процедура, която получава зелена светлина седмици преди парламентарния вот, поражда съмнения и догадки в гилдията. Художници, към които Mediapool се обърна за съдействие, обясниха, че не знаят какво ще се прави. Самият Генов разясни по телефона, че решението е на Управителния съвет на СБХ и не е нужно да има информация за плановете им за преустройство и надстрояване на сградата на сайта на сдружението.

Това дава повод за спекулации. Според едни най-вероятно инвеститорът Х си е харесал последния етаж, за да си направи панорамно жилище. Друг предположи, че може да е ресторант, но едва ли ще е изложбена площ, след като по-голямата част от етажите на "Шипка" 6 за преотдадени на наематели за кафенета и търговски площи. Намесва се дори и името на Вежди Рашидов, министър на културата в първото и второто правителството на Бойко Борисов, а след това председател на парламентарната комисия по култура, когото СБХ предложи за академик

Историята на сградата

Сградата на СБХ е строена през втората половина на 60-те години на миналия век. Нейни проектанти са арх. Иванко Кавалов и арх. Венцислав Чилев.

Статия във вестник "Народна култура" брой 41 от 11 октомври 1969 г. описва строителството ѝ така:

"Един необичаен строеж между улиците "Шипка" и "Климент Охридски" спира минувачите: няма ги тук многобройните зидари, нито суетнята на традиционното строителство. На площадката работят трима монтажници и огромен кулокран. Издигнати са вече 10 от 16-те стоманобетонни колони на бъдещата сграда, която ще представлява 5-етажна изложбена галерия на Съюза на българските художници. Тя се строи по системата за сглобяеми обществени и промишлени сгради. За пръв път тая система е приложена миналата година в Пловдив за построяване на едноетажна промишлена сграда на завод за пишещи машини".

Публикувано е интервю с арх. Иванко Кавалов, в което казва, че новият начин на проектиране на сградата дава възможност за свободна планировка на залите, а леките преградни стени позволяват лек и бърз монтаж на вътрешното пространство според моментните нужди.

Има и интервю със заместник-председателя на СБХ Петко Абаджиев, който казва, че амбицията е сградата да бъде открита на 1 май 1970 г. с голямата изложба в чест на 100-годишнината от рождението на Ленин.Това обаче не се случва и изложбената галерия е открита на 12 декември 1972 г., като е посветена на 90-годишнината от рождението на Георги Димитров.

Сградата на СБХ е построена върху терен,  който е бил собственост на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Върху имота дълги години се е намирала спортната зала на висшето учебно заведение. След промените през 1989 г. ръководството на университета се опитва да си върне собствеността. Следва дълъг спор между СБХ и СУ, който е разрешен по време на първия кабинет на Бойко Борисов.

През 2011 г. Борисов дава сградата на ул. "Шипка" 6 на СБХ безвъзмездно с изричното условие да се ползва само като галерия. В знак на благодарност СБХ поиска да направи премиера свой почетен член, но той им отказа. По това време председател на СБХ е Любен Генов, който е на поста и до днес – несменяем, както бе по времето на социализма. Днес голяма част от площите са превърнати в кафенета и магазини, за да може СБХ да се издържа.

Международен конкурс за преустройство на сградата

През юли 2013 г. Управителният съвет на СБХ взема решение за провеждане на международен конкурс за идеен проект за преустройство, реконструкция и надстрояване на сградата на "Шипка" 6. Провежда се година по-късно, като интересът е голям – участват 83 проекта на архитекти и колективи от България, Англия, Франция, Италия, Португалия, САЩ, Австралия, Русия, Холандия и Германия.

Деветчленно международно жури с председател арх. Атанас Панов отличи три разработки, които получиха по 8000 лв. За победител е обявен проектът на William Matheus Associates от Великобритания. Отличени са още разработката на българския колектив Симеон Стоилов, арх. Иван Драгошински, арх. Анастасия Атанасова и арх. Дина Драгошинска, както и на архитектурното студио на арх. Теодор Тодоров.

Близо шест години след този конкурс няма никакво развитие. До август 2020 г., когато Любен Генов внася искане в Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) за промяна на плана. Процедурата е задвижена едва в началото на тази година, след като СБХ плаща таксата за услугата и обещава да изработи за собствена сметка промените в подробния устройствен план, става ясно от публикуваните документи в НАГ.

Дали за бъдещето надстрояване на сградата на СБХ ще се използва нещо от наградените проекти, шефът на художниците не пожела да каже.

Сградата на СБХ може и да е паметник на модернизма

Срещу неясните планове на СБХ възразява обаче районният кмет Трайчо Трайков.  В становището му, изготвено от арх. Елица Виткова и съгласувано с главния архитект на района Кристиан Яричков, се поставя въпросът дали сградата на "Шипка" 6 не е недвижим паметник на културата.

Посочено е, че сградата на СБХ се намира в охранителна зона на жилищна сграда, която е била на ген. Паприков, както и в обсега на обекти с национално значение - СУ "Св. Климент Охридски", Университетска библиотека и Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий"".

Според арх. Виткова сградата на СБХ е характерен обект за архитектурата на българския модернизъм. Тя смята, че закъсняващата оценка на сградите на модернизма у нас, ги прави застрашено културно наследство.

Напомня, че поради липса на защита на тези сгради бе съборен хотел и кино "Сердика" с проектант арх. Лиляна Пиндева, а сега се обсъжда събарянето на хотел "Рила" с проектант арх. Георги Стоилов. 

В същото време България е подписала международни документи, отнасящи се за опазване на културно-историческото наследство, включително базови международни документи като "Атинската харта" от 1931 г. и "Венецианската харта" от 1964 г.  

"Опазването на наследството с категории от "национално" до "за сведение" е въпрос на българска държавна политика, но има и международни критерии за автентичност, респект към оригинала и др., които ние прекрачваме като допускаме много повече намеси, отколкото са допустимите съгласно съответната категория. Резултатът от прекалените намеси е, че имаме дълги списъци на обявено и декларирано наследство, а средата реално няма качества на културно наследство. Един международен коректив за това е отказът на ЮНЕСКО да обяви центъра на Пловдив за световно културно наследство именно заради загубата на автентичност в резултат на многото намеси, които са обезличили средата", посочва в позицията си районният кмет Трайчо Трайков.

Стъпвайки на оценката на архитектите Трайков смята, че сградата на СБХ е типичен образец на модернизма и представлява новаторско проектантско и строително решение за времето сии поради тази причина не трябва да се допуска промяна в силуета ѝ с реализацията на постмодерно покривно решение.

"Глобалният проблем е опазването на автентичността на културното наследство според категорията на ценността му, а за сгради, които все още не са проучени и оценени, но притежават качества да бъдат категоризирани като културно наследство, да се изисква такава оценка преди да се променят и да се признава авторското право в архитектурата", пише в заключение Трайчо Трайков.

Развръзката предстои

Заповедта на главния архитект за промяна на плана за застрояване може да бъде обжалвана от всеки един столичанин в съда, казват юристи.

За искането на СБХ са уведомени и съседните сгради, някои от които са недвижими културни ценности с национално значение.

Към момента няма официална позиция от страна на Софийския университет, който навремето искаше да си върне собствеността върху този имот, но не успя.

Възможно е ръководството на Алма матер сега да оспори в съда искането на СБХ за надстрояване на сградата. Срокът за това е 14 дни.

Споделяне

Още от Бизнес

Прави ли са да протестират превозвачи, таксита и транспортни синдикати?