Втори опит здравната каса да не финансира излишни болници

Министерството на здравеопазването отново предлага критерии, по които здравната каса ще може да отсява с кои болници да работи на местата, където има излишък от лечебни заведения. Потребностите от болници, отделения и легла предстои да бъдат наново реграментирани с подготвяната от министерството нова Национална здравна карта, след като през октомври миналата година предишната беше обявена за нищожна от Върховния административен съд. Сега здравното министерство публикува за обществено обсъждане проект на наредба за критериите, по които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще може да отсява с кои болници да работи на местата със свръхпредлагане на медицински услуги.

Критериите дават преимущество за тези, които осигуряват 24-часови дежурства, имат спешни отделения, осигуряват комплексно лечение, т.е. поддържат по-голям брой клиники и отделения в различни специалности, правят повече и по-сложни манипулации, през тях преминават повече пациенти, в това число през почивните дни, имат собствена аптека, лаборатория и др. Наличието на детски отделения също дава преимущество при оценяването на болниците. Наред с това бонус точки ще дава и оценката на пациентите и тяхната удовлетвореност.

"Практиката през последните години показа безконтролно и нецелесъобразно разрастване на болничната леглова база спрямо потребностите на населението чрез разкриване на немалък брой нови лечебни заведения за болнична помощ, както и чрез разкриване на нови структури в съществуващите болници. Всички тези нови болници и нови дейности се създават в резултат на определени бизнес интереси и не са съобразени с потребностите на населението от съответната медицинска дейност, като в същото време те се явяват кандидати за договаряне с НЗОК", се казва в мотивите на здравния министър Кирил Ананиев към предлаганите промени.

Както Mediapool писа, отмяната на здравната карта от съда отвори вратата за финансирането на десетки ненужни болнични структури. За това като временна мярка тази година с бюджета на НЗОК беше въведен частичен мораториум за финансирането на нови болници и отделения.

В момента у нас функционират над 340 болници, а броят им продължава да расте. Постоянно се разкриват нови лечебни заведения, главно в атрактивните, добре платени от НЗОК специалности като онкология, кардиология и ортопедията, която е примамлива с високата цена на медицинските изделия, които се плащат предимно от пациентите.

Новите структури се разкриват главно в големите градове, където така или иначе има насищане с болници, като най-много излишни лечебни заведения има в София, Пловдив и Пазарджик.

Дори няколко новоразкрити легла в ново отделение на съществуваща болница вдигат сериозно разходите на здравната каса, тъй като средният разход за едно болнично легло за активно лечение годишно е 32 000 лева.

Според бившия здравен министър Петър Москов, който искаше още в предишното правителство "Борисов" да наложи ограничения за финансирането на излишни болници и отделения, заради липсата на регулация всяка година се правят 110 млн. лева ненужни разходи в здравеопазването, които обслужват лобистки интереси.

От така заложените от здравното министерство критерии с по-голям шанс да запазят договорите си с касата са големите болници. Без договор може да се окажат по-малки специализирани болници (например хирургични или гинекологични и др.), които предлагат дейности, дублиращи тези в големите, и в същото време не могат да осигурят същата широка гама услуги.