Вторият Брекзит или колко унизителна е загубата на Англия от Исландия

Десетилетия наред английският футболен тим предоставя някои от най-добрите метафори за националния упадък, но никога досега моментът на случването им не е бил по-подходящ от този в понеделник вечерта в Ница. Докато финансовите пазари продължаваха да разпродават английски активи, а Уестминстър започна да прилича на бананова република от комична опера, Англия направи своя втори Брекзит от Европа в рамките на четири дни, като загуби от страна с около 333 000 жители. Никой в социалните медии не би могъл да измисли шега, която да е по-смешна от реалността, пише "Файненшъл таймс" в коментар за загубата на английския национален отбор от Исландия, с което Англия отпадна безславно от Евро 2016.

Всички медии на Острова открояват ясните паралели между двата английски Брекзита от тази седмица. Надеждите на английските фенове по време на мача бяха последвани от разразилата се пълна катастрофа, точно както се случи с надеждите на много от гласувалите за оставане в ЕС. Когато нещата започнаха да се развиват по ужасяващо погрешен начин, никой в отбора нямаше яснота как да ги оправи. След оставката на Рой Ходжсън (треньорът на английския тим), още една уважавана британска институция се оказа в позорно положение, оставена да виси без посока. Единственото нещо, което липсваше, за да е пълна аналогията между двата Брекзита, бе Англия да загуби мача след автогол на капитана си, отбелязва иронично онлайн изданието на "Икономист" (подавайки оставка след референдума, приключил в полза на Брекзит, премиерът Дейвид Камерън каза, че повече не може да е "капитанът" на своята страна).

Повечето британския медии изтъкват няколко забележителни факта. Първият е, че Исландия има по-малко население от Лестър (отборът от Лестър стана шампион на Англия, но сред титулярите нямаше нито един родом от Лестър – бел.ред.). Цялото население на Исландия е по-малко от нетната имиграция във Великобритания през миналата година. Треньорът на Исландия, който в свободното си от футбол време е зъболекар, е събрал отбора си измежду 14 000 души. Това е броят на исландците, които са под 35 години и не са затлъстели.

Точно 0.16% от тази група наистина са част от националния отбор по футбол на Исландия.

Англия има 42 000 футболни отбора. Исландия има 145 и нито един от тях няма професионален статут.

Обяснението е, че Исландия направи впечатляващо много, за да повиши стандарта на своя футбол през последните години. Страната се изкачи със 100 места в ранглистата на ФИФА от 2012 година досега. Появилите се в страната нови футболни игрища, които приличат повече на произведения на изкуството, популяризират играта в исландските селища и училища. Невероятно, но е факт, че един на всеки 500 исландци има най-високата възможна образователна степен за треньор по футбол.

През последните години Исландия капитализира достъпа си до единния европейски пазар, изпращайки своите най-добри треньори на обучение в Англия. И, за разлика от своите английски съперници, исландците изглеждаха на терена сякаш наистина се наслаждават от играта. Единственият англичанин, които не изглеждаше в ступор в последните минути на мача, бе 18-годишният Маркъс Ръшфорд от Манчестър Юнайтед. А той със сигурност е умирал от страх, докато е излизал на терена.

Исландия игра с кураж, умение и като истински отбор. С тази игра исландците със сигурност имат шансове срещу Франция на четвъртфинала в неделя. В рязък контраст Англия драматично загуби посоката, след като нейният съперник заличи преднината ѝ в началото на мача. Треньорът Рой Ходжсън подаде оставка след мача единствено, защото знаеше, че няма как договорът му да бъде подновен. Англия ще има нов мениджър за следващото световното първенство, но наследството на Ходжсън ще бъде сравнявано единствено със загубата на Англия от САЩ през 1950 година.