Хората, на които им предстои да се пенсионират в следващите 4-5 години, чуха лоша новина за себе си миналата седмица. Заради неуспеха на пенсионната реформа, която въведе задължителен втори стълб с частни фондове през 2002 г., те ще получат по-малко, отколкото биха взели, ако се осигуряваха само през държавата.
На пръв поглед проблемът е технически – проценти, вноски, партиди, формули... Реално обаче той е фундаментален. Оказа се, че 20 години българското общество прави реформа, която е на път да даде крайно обезкуражителен резултат – втора пенсия от по 30-40-50 лв. на месец в масовия случай – сума, която дори няма да покрие намалената с около 20% (първоначално 28%) държавна пенсия от НОИ за родените след 31 декември 1959 г.
Но най-обезкуражителното не са загубените пари, а неизбежното усещане, че обществото за пореден път е излъгано, защото едно е обещано преди 20 години, а съвсем друго се случва днес. Това руши базисната спойка на социалните отношения – доверието, а загубеното доверие винаги излиза много скъпо.
Затова всичките опити на социалните министри на прехода – от Иван Нейков и Лидия Шулева до Бисер Петков, да обяснят рационално какви са закономерните причини за лошия резултат, трудно могат да срещнат разбиране.
Вноската за втора пенсия трябвало да е 7%, а не 5%, дефицитът в НОИ трябвало да е 0%, а не 33%, заплатите трябвало да са по-високи, сивата икономика трябвало да е по-ниска, правилата за инвестиране на пенсионните спестявания трябвало да са по-малко рестриктивни, таксите на дружествата трябвало да са по-малки, резултатите от реформата трябвало да се отчетат на 40-ата година, а не на 20-ата...
Всички тези доводи може и да са верни, но едва ли звучат убедително на потърпевшите.
След като за пореден път се е провалила, властта има само един логичен ход – признаване на грешките и ревизия на реформата, която не може да мине без отговор на въпроса има ли изобщо смисъл от втория стълб на пенсионната система.
От 2002 г. до 2015 г. насам българите, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряваха за пенсия както в Държавното обществено осигуряване (НОИ), така и в частен пенсионен фонд (втори стълб), където отиваха 5 процентни пункта от осигурителната вноска. През 2015 г. държавата направи фундаментална промяна в системата като позволи право на избор на осигурените – да продължат да се осигуряват в частните фондове или да преместят партидите си в НОИ.
Според стартиралата през 2002 г. пенсионна реформа, първите редовни пенсионери от втория стълб ще са жени и ще придобият право на пенсия през есента на 2021 г. За мъжете този момент ще настъпи през 2024 г.
Така, в края на 2021 г. новите пенсионери ще взимат две пенсии – една от НОИ, която по закон ще е намалена с около 28%, плюс втора пенсия от частен фонд, която при мнозинството от хората няма да компенсира 28-процентното намаление на пенсията от НОИ. Тези, които са прехвърлили партидите си в НОИ и ще разчитат само на държавна пенсия, най-вероятно ще получават повече от останалите. Въпросното прехвърляне може да стане до 5 години преди настъпване на пенсионна възраст, тоест за хората, които ще се пенсионират през 2021 г., 2022 г., 2023 г., срокът вече е изтекъл и връщане назад няма.
Дълго време държавата и частните фондове криеха две важни обстоятелства от обществото – приблизителния среден размер на втората пенсия и проблема, добил популярност като "две пенсии са по-малко от една". В последните 2-3 години омертата неизбежно падна, като най-голяма заслуга за това имат финансистът Любомир Христов, който дълго време алармираше за проблемите, финансовият министър Владислав Горанов, който прокара реформата от 2015 г., и настоящият социален министър Бисер Петков, който пък изнесе куп актюерски данни и заговори открито за проблемите, без обаче да може да предложи решение.
Дори според собствените сметки на пенсионните фондове, представени в края на 2016 г., пенсията от НОИ ще бъде по-висока от сумарната пенсия (от държавата и от частен фонд) чак до 2041 г., тоест до изминаването на пълния 40-годишен цикъл от действието на реформата.
Дотогава ще е по-изгодно човек да получава парите си от държавата. Едва през 2041 г. човек, който е започнал да се осигурява в началото на пенсионната реформа през 2002 г. на среден осигурителен доход и е изкарал пълен цикъл на осигуряване от 40 години, би получил сумарна пенсия от НОИ и частен фонд в размер на 1365.13 лв., което е с около 15 лв. или 1% повече от пенсията, която би му дала държавата по същото време.
Подобни са и сметките, представени от социалното министерство през 2018 г. Те показаха, че пенсиониращите се между 2021 г. и 2037 г. ще получават средно с около 20% по-ниска пенсия от НОИ, ако останат във втория стълб, като намалението в началото на периода ще е много по-чувствително (28%), отколкото в края.
Другата важна новина от представените през 2018 г. разчети бе, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. - 2027 г. натрупванията в универсалните пенсионни фондове към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия дори в размер от 50 лв. Нещо повече - 55% от първите пенсионери биха получили пенсия не по-голяма от 30 лв. (през 2021 г. или следващите години). Всичко това поставя въпроса какъв е смисълът да се поддържа цялата тежка администрация на пенсионните фондове, за да раздават пенсии от по 30 лв. или 50 лв. и да разпределят партиди от по 4000 – 5000 лв., които са нищожни на фона на потребностите на човек със средна преживяемост в пенсия 15 години.
От друга страна, сравняването между държавната пенсия от НОИ и частната от фонд не е съвсем честно. Държавата работи на разходопокривен принцип и пенсията от НОИ винаги ще зависи от съгласието и възможностите на днешните работещи да издържат днешните пенсионери. Ако се вярва на демографските прогнози, възможностите с годините ще намаляват, което вероятно ще нажежава напрежението между поколенията. Със сигурност, дори да я има, държавната пенсия от НОИ за неопределено дълъг период от време ще е недостатъчна за достоен живот на възрастните хора. Всъщност, държавната пенсия ще става все по-мизерна и това трябва да е ясно на всички настоящи и бъдещи пенсионери, за да нямат свръхочаквания и да не се надяват на някакви невъзможни магически решения.
Въпросът е дали задължителната частна пенсия изобщо е някакво адекватно усъвършенстване на модела? Положителното е, че в случая всеки спестява за себе си и реално натрупва средства за бъдещето. От друга страна, става дума за изземване на ресурс от работещите, които биха могли да го инвестират далеч по-рационално в своя полза – например в имот, в застраховка, в акции. За близо 20 години пенсионните фондове, ограничени от действащите регулации, изобщо не доказаха, че са най-добрата инвестиционна алтернатива за пенсия.
Инвестицията в застраховка или имот може да се окаже по-изгодна. И когато авторите на реформата настояват, че всеки трябва да носи и лична отговорност за собствената си пенсия, не бива да забравя, че е трудно да реализираш личната си отговорност, когато си задължен да се осигуряваш или в частен фонд, или в НОИ.
Очевидно, към 18 години след началото на пенсионната реформа и около две години преди старта на изплащането на първите пенсии по новия ред, е време не просто за равносметка, а за ревизия на пенсионната система, каквато управляващите изобщо нямат смелостта да предприемат в края на мандата си. А и не е добре да го правят на собствена глава или в тесен експертен кръг, а действително чрез широка професионална дискусия. Необходимо е и обществено съгласие, което обаче едва ли може да се изгради в ситуация на популистки политически сблъсъци.
Но изборът трябва да се направи. Вторият стълб или трябва да бъде солидно подсилен с увеличаване на вноската и увеличаване на възможностите за инвестиции, или да бъде закрит. При сегашните параметри на осигуряване за втора пенсия ползата от плеядата фондове с целия им антураж трудно може да се аргументира, а единственото успокоение засега са думите на социалния министър, че пенсията във втория стълб може да е по-малка, но пък по-сигурна.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Мой близък почина преди да се пенсионира и семейството му наследи парите от втория стълб. Ако го нямаше нали се сещате, че нищо нямаше да вземат. Държавата е супер некоректна като намалява държавната пенсия с 20%, а не трябва да е повече от 8%. Всеки да си взима сам решенията, но не препоръчвам на хора, които са под 43 години (тоест 2002 г. са били на 25) да си местят парите в НОИ.
Най-лошата последица от стопанските процеси са щетите от дългови кризи. Сега се прилагат модели на пенсионно осигуряване при централна банка, която емитира пари без противодействие срещу най-лошата последица. При наличие на фаталната грешка на централната банка, при всякакъв вариант на пенсионно осигуряване е с нарастващи щети за осигуряваните лица. При запазване на банковата грешка, колкото е по-голям икономически растеж – толкова повече са нанесените щети. За благодатно пенсионно осигуряване е необходимо централната банка да емитира пари с противодействие срещу най-лошата последица.
А заглавията бяха масово "Срина се втория стълб на пенсионната система". Туй ако не е за глоба...
Оказа се,че няма такъв процент 20%! Ето как стоят нещата:"Уважаема г-жо Габровска, на основание чл. 70, ал. 10 и 11 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) намаляването на осигурителния доход, а от там индивидуалния коефициент и размера на пенсията, отпусната от държавното обществено осигуряване на лицата, родени след 31.12.1959 г., е само за времето, когато са осигурявани за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ) и не се отнася за периоди на осигуряване преди 2000 г. За периодите, …
през които лицата са осигурявани в УПФ, индивидуалният им коефициент, определен до 31.12.2018 г., се намалява със средно претеглен коефициент, представляващ съотношение между размерите на осигурителните вноски за УПФ и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960 г. След 31.12.2018 г. индивидуалният коефициент на осигурените в УПФ се намалява, като осигурителния доход на лицето за всеки месец се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960 г. Индивидуалният коефициент не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване по чл. 4б от КСО. Същото се отнася и за случаите, когато за определени периоди натрупаните средства по индивидуалната партида на лицата в УПФ са прехвърлени в „Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система“. За тези периоди индивидуалният коефициент на лицето не се намалява. На основание чл. 4б от КСО осигурените в УПФ лица имат право да изберат да променят осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за УПФ не по-късно от 5 години преди възрастта им за пенсиониране по общия ред на по чл. 68, ал. 1 от КСО и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Осигурените в УПФ лица, които изберат да се осигуряват само във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, подават заявление по образец до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. С § 154, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО („Държавен вестник“ бр. 92 от 2017 г.) е уредена възможността за лицата, на които до 31.12.2018 г. включително остават по-малко от 5 години до навършване на възрастта им за пенсиониране по общия ред на чл. 68, ал. 1 и на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, в срок до 31.12.2018 г., еднократно, да упражнят правото на избор по чл. 4б от КСО за промяна на осигуряването им от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване. ВН"Така за първите жени 2022 г. се получава 13%, а за първите мъже 2025 г. е 14% намалението(приблизително при пълен 42 и 45 години струдов стаж). При средна пенсия от 400 лв. това са 52 лв. за жените и 56 лв. за мъжете. УПФ-тата ще могат ли да ги плащат?Някой на ангро пуска цифрата 20% намаление!
Кога някой ще обясни защо пенсията от НОИ трябва да се намали точно с 20%? От този процент зависи съдбата на втория стълб! Намалете пенсията от НОИ с 50% и ще спасите НОИ! Намалете я с 5 % и ще спасите втория стълб! Сметките са важни! А не празните приказки! Май наистина някой иска за вземе натрупаните 13 милиарда лв.!
Точно вторият стълб не трябва да се пипа, защото парите там са по лични партиди. Ако нещо фалира, това може да е по две причини: 1. Крупна измама корупция лъжливи годишни отчети информационно затъмнение малък брой заинтересовани. 2. Фалит на държавата - тогава тия фондове ще са ни е най-малкия проблем.Първият стълб става все по губещ, ощетяващ ВСИЧКИ, не само пенсионери и той е който има нужда от реофрми. А статиите по темата са доста заблуждаващи и това че няма разследване за насаждането на тая …
истерия говори, че е планирано на високо ниво и постила за бъдеща КРАЖБА от тия фондове. Може би държавния пенсионен фонд е много закъсал и търси начин да сложи ръка върху личните ни пари, които дори се наследяват.
Нужни са фундаментални промени в правилата за пенсиониране в България! Настоящата система нито е солидарна, нито справедлива.
Предлагам проста и работеща пенсионна реформа.
1. Закриват се всички служби свързани с пенсионирането на гражданите в България и се уволняват днешни безделници работещи в тях. Някой да сметне икономиите;
2. Не се събират от Държавата нито доброволни, нито задължителни пенсионни осигуровки;
3. Всеки български гражданин навършил определена възраст, да речем 65 год. да получи …
от държавата една минимална заплата от бюджета на Държавата. Награда от управлявашите, че въпреки управлението им индивидът е устискал до 65 години;
4. Всеки гражданин, ако желае по-висока пенсия от минималната заплата да си управлява сам парите така, че да ги запази и увеличи-частни пенсионни фондове, апартаменти под наем, инвестиционно злато, долари в буркани и т.н.
Всеки е отговорен сам за старините си!
4.
Нещата бяха ясни поне от две години, след като представители на тези "фондове" заявиха по телевизията, че 50 лв. били една добра втопа пенсия. Държавата за пореден път се провали в контрола, но пък стриктно принуждаваше милиони български граждани да наливат пари без да са на ясно с това, което могат да очакват, без да имат избор и възможтост да направят каквото и да е. Не са виновни фондовете. Те са използвали законовото положение, създадено за тях. Ако трябва да сме честни сега би трябвало да се върнем назад и да си припомним кой е претворявал в дела политиките и какви са били те и чии.