Вторият пенсионен стълб или трябва да се подсили, или да се закрие

При сегашните параметри на системата частните фондове изглеждат безсмислени

Вторият пенсионен стълб или трябва да се подсили, или да се закрие

Хората, на които им предстои да се пенсионират в следващите 4-5 години, чуха лоша новина за себе си миналата седмица. Заради неуспеха на пенсионната реформа, която въведе задължителен втори стълб с частни фондове през 2002 г., те ще получат по-малко, отколкото биха взели, ако се осигуряваха само през държавата.

На пръв поглед проблемът е технически – проценти, вноски, партиди, формули... Реално обаче той е фундаментален. Оказа се, че 20 години българското общество прави реформа, която е на път да даде крайно обезкуражителен резултат – втора пенсия от по 30-40-50 лв. на месец в масовия случай – сума, която дори няма да покрие намалената с около 20% (първоначално 28%) държавна пенсия от НОИ за родените след 31 декември 1959 г.

Но най-обезкуражителното не са загубените пари, а неизбежното усещане, че обществото за пореден път е излъгано, защото едно е обещано преди 20 години, а съвсем друго се случва днес. Това руши базисната спойка на социалните отношения – доверието, а загубеното доверие винаги излиза много скъпо.

Затова всичките опити на социалните министри на прехода – от Иван Нейков и Лидия Шулева до Бисер Петков, да обяснят рационално какви са закономерните причини за лошия резултат, трудно могат да срещнат разбиране.

Вноската за втора пенсия трябвало да е 7%, а не 5%, дефицитът в НОИ трябвало да е 0%, а не 33%, заплатите трябвало да са по-високи, сивата икономика трябвало да е по-ниска, правилата за инвестиране на пенсионните спестявания трябвало да са по-малко рестриктивни, таксите на дружествата трябвало да са по-малки, резултатите от реформата трябвало да се отчетат на 40-ата година, а не на 20-ата...

Всички тези доводи може и да са верни, но едва ли звучат убедително на потърпевшите.

След като за пореден път се е провалила, властта има само един логичен ход – признаване на грешките и ревизия на реформата, която не може да мине без отговор на въпроса има ли изобщо смисъл от втория стълб на пенсионната система.

От 2002 г. до 2015 г. насам българите, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряваха за пенсия както в Държавното обществено осигуряване (НОИ), така и в частен пенсионен фонд (втори стълб), където отиваха 5 процентни пункта от осигурителната вноска. През 2015 г. държавата направи фундаментална промяна в системата като позволи право на избор на осигурените – да продължат да се осигуряват в частните фондове или да преместят партидите си в НОИ.

Според стартиралата през 2002 г. пенсионна реформа, първите редовни пенсионери от втория стълб ще са жени и ще придобият право на пенсия през есента на 2021 г. За мъжете този момент ще настъпи през 2024 г.

Така, в края на 2021 г. новите пенсионери ще взимат две пенсии – една от НОИ, която по закон ще е намалена с около 28%, плюс втора пенсия от частен фонд, която при мнозинството от хората няма да компенсира 28-процентното намаление на пенсията от НОИ. Тези, които са прехвърлили партидите си в НОИ и ще разчитат само на държавна пенсия, най-вероятно ще получават повече от останалите. Въпросното прехвърляне може да стане до 5 години преди настъпване на пенсионна възраст, тоест за хората, които ще се пенсионират през 2021 г., 2022 г., 2023 г., срокът вече е изтекъл и връщане назад няма.

Дълго време държавата и частните фондове криеха две важни обстоятелства от обществото – приблизителния среден размер на втората пенсия и проблема, добил популярност като "две пенсии са по-малко от една". В последните 2-3 години омертата неизбежно падна, като най-голяма заслуга за това имат финансистът Любомир Христов, който дълго време алармираше за проблемите, финансовият министър Владислав Горанов, който прокара реформата от 2015 г., и настоящият социален министър Бисер Петков, който пък изнесе куп актюерски данни и заговори открито за проблемите, без обаче да може да предложи решение.

Дори според собствените сметки на пенсионните фондове, представени в края на 2016 г., пенсията от НОИ ще бъде по-висока от сумарната пенсия (от държавата и от частен фонд) чак до 2041 г., тоест до изминаването на пълния 40-годишен цикъл от действието на реформата.

Дотогава ще е по-изгодно човек да получава парите си от държавата. Едва през 2041 г. човек, който е започнал да се осигурява в началото на пенсионната реформа през 2002 г. на среден осигурителен доход и е изкарал пълен цикъл на осигуряване от 40 години, би получил сумарна пенсия от НОИ и частен фонд в размер на 1365.13 лв., което е с около 15 лв. или 1% повече от пенсията, която би му дала държавата по същото време.

Подобни са и сметките, представени от социалното министерство през 2018 г. Те показаха, че пенсиониращите се между 2021 г. и 2037 г. ще получават средно с около 20% по-ниска пенсия от НОИ, ако останат във втория стълб, като намалението в началото на периода ще е много по-чувствително (28%), отколкото в края.

Другата важна новина от представените през 2018 г. разчети бе, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. - 2027 г. натрупванията в универсалните пенсионни фондове към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия дори в размер от 50 лв. Нещо повече - 55% от първите пенсионери биха получили пенсия не по-голяма от 30 лв. (през 2021 г. или следващите години). Всичко това поставя въпроса какъв е смисълът да се поддържа цялата тежка администрация на пенсионните фондове, за да раздават пенсии от по 30 лв. или 50 лв. и да разпределят партиди от по 4000 – 5000 лв., които са нищожни на фона на потребностите на човек със средна преживяемост в пенсия 15 години.

От друга страна, сравняването между държавната пенсия от НОИ и частната от фонд не е съвсем честно. Държавата работи на разходопокривен принцип и пенсията от НОИ винаги ще зависи от съгласието и възможностите на днешните работещи да издържат днешните пенсионери. Ако се вярва на демографските прогнози, възможностите с годините ще намаляват, което вероятно ще нажежава напрежението между поколенията. Със сигурност, дори да я има, държавната пенсия от НОИ за неопределено дълъг период от време ще е недостатъчна за достоен живот на възрастните хора. Всъщност, държавната пенсия ще става все по-мизерна и това трябва да е ясно на всички настоящи и бъдещи пенсионери, за да нямат свръхочаквания и да не се надяват на някакви невъзможни магически решения.

Въпросът е дали задължителната частна пенсия изобщо е някакво адекватно усъвършенстване на модела? Положителното е, че в случая всеки спестява за себе си и реално натрупва средства за бъдещето. От друга страна, става дума за изземване на ресурс от работещите, които биха могли да го инвестират далеч по-рационално в своя полза – например в имот, в застраховка, в акции. За близо 20 години пенсионните фондове, ограничени от действащите регулации, изобщо не доказаха, че са най-добрата инвестиционна алтернатива за пенсия.

Инвестицията в застраховка или имот може да се окаже по-изгодна. И когато авторите на реформата настояват, че всеки трябва да носи и лична отговорност за собствената си пенсия, не бива да забравя, че е трудно да реализираш личната си отговорност, когато си задължен да се осигуряваш или в частен фонд, или в НОИ.

Очевидно, към 18 години след началото на пенсионната реформа и около две години преди старта на изплащането на първите пенсии по новия ред, е време не просто за равносметка, а за ревизия на пенсионната система, каквато управляващите изобщо нямат смелостта да предприемат в края на мандата си. А и не е добре да го правят на собствена глава или в тесен експертен кръг, а действително чрез широка професионална дискусия. Необходимо е и обществено съгласие, което обаче едва ли може да се изгради в ситуация на популистки политически сблъсъци.

Но изборът трябва да се направи. Вторият стълб или трябва да бъде солидно подсилен с увеличаване на вноската и увеличаване на възможностите за инвестиции, или да бъде закрит. При сегашните параметри на осигуряване за втора пенсия ползата от плеядата фондове с целия им антураж трудно може да се аргументира, а единственото успокоение засега са думите на социалния министър, че пенсията във втория стълб може да е по-малка, но пък по-сигурна.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?