Вторник, 20 август (1968)

Дните от седмицата съвпадат. И през 1968 г. 20 август, когато идва заповедта за инвазията, се е падал във вторник.

170 хил. руснаци, 40 хил. поляци, 12,5 хил. унгарци и 2400 българи. Готовите части с 15 хил. войници от ГДР не преминават границата. Будят лоши асоциации. След тази дата ще ги будят и останалите.

Припомняме годишнината със снимки и думите на човека, който има най-голямо право да говори - Вацлав Хавел.

"Веднъж вече бяхме преживели нещо такова преди Мюнхен, когато чехословашката държава ясно бе дала да се разбере,че е готова да се защитава. През 1968 г. проектът за интервенцията е бил приет в съветското политбюро с неголямо мнозинство. Може би щеше да е друг, ако в Кремъл осъзнаваха, че страната ни не е партньор, който само се подчинява, а понякога може и да удари с юмрук по масата. /.../ Такъв вариант обаче лежеше извън менталния хоризонт на тогавашните ни ръководители."

Хавел казва това преди 5 години в интервю за приятеля си Адам Михник по повод на 40-та годишнина на интервенцията.

"Цялото лято преди нахлуването живеех в особено напрежение. От една страна можеше свободно да се говори, да се правят събрания, пускаха затворниците т.е. имаше хиляди непознати дотогава поводи за еуфория. Но от друга страна повечето от нас чувстваха, че това не е сигурно, че тази работа няма да ни се размине. Утешавахме се само, че танкове не могат да влязат - във времената на разведряването, в центъра на Европа, във времето на атомното оръжие".

"А когато тези танкове действително влязоха, учудването бе съпроводено от общонародна съпротива, тя нямаше въоръжен характер, беше по-скоро нещо като градски фолклор. Градовете бяха пълни с протестни надписи, хората си помагаха, дори крадците в затвора издадоха декларация, че няма да крадат".

"Изкарах първите дни на окупацията в Либерец и видях как местните хипита - ужасът на радчето - дойдоха в кметството и заявиха, че очакват заповедите на общинския съвет. Получиха задача да свалят уличните табели, не вървеше полицията да прави това. За една нощ всичко беше свършено, на сутринта в един коридор в кметството бяха струпани всички табели, а ръководителят на групата питаше за нова задача".

"Беше прекрасен период, но съзнавах, че няма да трае дълго. И действително, скоро дойде общата апатия и деморализация. По-бързо, отколкото очаквах".

Ето още няколко думи от това интервю: "След публикуването на Харта 77 западни журналисти ни повтаряха: Вие сте малка група скарани интелектуалци, нямате зад себе си работниците, не ви подкрепят милиони хора и само удряте глави в стената. Аз им отговарях, че в тоталитарни условия никога не знаем какво дреме под повърхността, защото няма как да се провери".

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

С каква цел премиерът щедро раздава стотици милиони във всички посоки?