Второто искане за освобождаването на Гешев ще е с нови разкрития

Второто искане за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев, което се очаква скоро да бъде внесено във Висшия съдебен съвет от правосъдния министър Надежда Йорданова, ще е с нови разкрития. Това стана ясно от изказване на зам.-министъра на правосъдието Борислав Ганчев пред БНР. 

"Вече е налице формалната правна възможност за искане за предсрочно прекратяване на правомощията на главния прокурор. Ще формулираме нови искания за това, различни от тези на проф. Янаки Стоилов като служебен министър. Считаме, че има данни за сериозни нарушения, които биха могли да обосноват предсрочно прекратяване. Продължават да постъпват и още данни", каза Ганчев. Той уточни, че данните не са събирани с Гугъл.

Преди около две седмици Конституционният съд се произнесе, че правосъдният министър може да иска оставката на главния прокурор.

През юни миналата година съдебният съвет отхвърли като "недопустимо" искането за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, внесено от тогавашния служебен правосъден министър Янаки Стоилов. Искането бе мотивирано с доклад на вътрешния министър Бойко Рашков за уронване на престижа на съдебната власт и нарушаване на Етичния кодекс на магистрата. Дебатът във ВСС продължи близо седем часа и показа на цялото общество, че шефът на държавното обвинение има непробиваемо мнозинство в този състав на ВСС. Повечето от членовете на съвета обясниха, че правосъдният министър няма право да иска предсрочното прекратяване на мандата на Гешев, а последвалото решение на КС постави под въпрос професионалните качества на голяма част от членовете на ВСС.

В интервюто за БНР в неделя зам.-министър Ганчев каза, че трябва да има повече фокус върху процедурата по избор на нов Висш съдебен съвет.

"За да е ясно, че там влизат не след формална процедура някакви личности, а личности и професионалисти, които могат да застанат и да заявят какво е виждането им по несъмнените въпроси и проблеми на съдебната власт. Условието тези хора да са магистрати не означава задължително добри членове на ВСС", посочи Ганчев.

"България трябва да знае, че за да получава субсидии от еврофондове, трябва ясно и точно да се прилага върховенството на правото и да се гарантират демократичните права и свободи. Промените в съдебната система не са наши измислици, това се и препотвърди от Съда на Европейския съюз. Трябва да спазваме върховенството на правото. Затова в Плана за възстановяване и устойчивост основният фокус беше да сме по-смели в съдебната реформа, а поле на корекциите основно бяха реформите в прокуратурата. Европа ни показва, че промените трябва да се направят", допълни зам.-министърът. 

Ганчев посочи, че съдебната реформа се разделя на две групи от мерки - такива, за които не се изисква конституционно мнозинство, и такива, за които се изисква.

"Работим активно по първата част и до дни ще внесем в Министерски съвет законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт - закриването на спецсъда, кариерните бонуси. Спазваме като теми и като срочност коалиционното споразумение... Специализираните съдилища са превърнати в съдилища за специални разузнавателни средства. Едва 3% от делата, образувани в тях, са по същество - наказателни с общ характер. От 6418 дела 2992 касаят разрешаване за използване на СРС. От съдени 290 - оправдани са 70, което е нормално, но 168 са с наказание лишаване от свобода до 3 години. Специализираните съдилища бяха промотирани като съдилища за тежка престъпност, за корупция по високите етажи на властта", каза още Ганчев.

Според него бюджетните корекции в Министерството на правосъдието са нормална последица. "Искаме бюджетът за съдебната власт да е ефективен и с оглед на постигнатите цели", смята зам.-министърът.