Втвърдяването на позициите в Скопие и София заплашва българските интереси в региона

Втвърдяването на позициите в Скопие и София заплашва българските интереси в региона

Европейските лидери призоваха Северна Македония да прилага двустранните споразумения с България и Гърция, за да има "осезаеми" резултати по пътя ѝ към Европейския съюз, а българското правителство заяви, че държи да бъдат решени спорните двустранни въпроси и е готово да поставя въпроса по време на преговорния процес.

В последните месеци позициите в София и Скопие се втвърдиха, а дебатът става заложник на трудно разрешими конфликтни теми, които не само препъват разширяването на ЕС, но и застрашават българските интереси в региона.

България все по-трудно капитализира подкрепата, която оказа на югозападната си съседка в придвижването ѝ към ЕС, и подхранва резервите в други страни членки, че Северна Македония не е готова ЕС.

Т.нар "патриоти" в българското правителството през последните две години системно отправят провокации към Скопие, които се използват умело от антибългарските среди там за разпалване на двустранни спорове.

Омагьосан кръг

"Ние ги обичаме, ние ги уважаваме и бих им дал най-братски съвет - да не си поставят невъзможни условия", каза премиерът Бойко Борисов след срещата на лидерите на ЕС и Западните Балкани в сряда вечерта.

В последните седмици той на няколко пъти отказа да отговори на конкретни въпроси дали България може да спре Скопие за ЕС, но повтори ясно българските очаквания да бъдат изчистени историческите спорове.

София заяви, че няма да приеме претенции за македонско малцинство у нас, интерпретации на историята и налагането на "македонски език" за сметка на предпочитаната фраза "официален език на Република Северна Македония"

В края на април Борисов каза в интервю за македонска телевизия, че "идентичността е много важна за една новосъздадена държава, но все пак трябва да се съобразим". 

Северна Македония обаче е в очакване на предсрочни избори и политиците там показаха, че не са готови на непопулярни стъпки.

Служебният премиер на Северна Македония Оливер Спасовски каза по време на видеоконференцията на лидерите на Евросъюза с тези от Западните Балкани, че Преспанският договор с Гърция за новото име на страната му и Договорът за приятелство и добросъседство с България са приносът на Скопие общото европейско бъдеще. 

И че ще бъде от изключително значение изпълнението на тези споразумения с добра воля както от страна на Република Северна Македония, така и от Гърция и България.

Само преди няколко дни македонският президент Стево Пендаровски предупреди, че на страната му не ѝ трябва Европейският съюз, ако цената, която ще плати, е "да не сме македонци и езикът, който говоря, да не е македонски език."

Македонският външен министър Никола Димитров от своя страна коментира, че Скопие няма да позволи избор между македонската идентичност и европейското бъдеще. Северна Македония показа, че не е готова да обсъжда македонския език и да се откаже от македонското малцинство в България.

Тези спорове никога не са спирали, но сега отвово се изострят, особено след като проевропейското правителство на социалдемократа Зоран Заев подаде оставка, а другата голяма партия - проруската ВМРО – ДПМНЕ е срещу каквито и да е отстъпки към София и се очаква коренна промяна, ако поеме властта.

Историята – не преди изборите

В същото време двустранната комисия, която трябва да изчисти спорните исторически въпроси между двете страни, не постигна резултати и е блокирана. Според българската страна това се прави умишлено от македонските участници в нея.

Комисията бе създадена съгласно Договора за добросъседство от 2017 година, но не успя да стигне до съгласие за Средновековието и за историческата личност на Гоце Делчев.

Представители на Северна Македония в комисията са започнали да оспорват и постигнатия по-рано компромис за цар Самуил като български владетел.

Тепърва предстои и периодът на Втората световна война, който се очертава като най-спорен. Македонските представители обаче поискаха комисията да си вземе почивка.

Очакванията са, че комисията изчаква формирането на следващото македонско управление, което не е ясно дали ще е готово на отстъпки към България.

Работата на комисията се очертава като най-ясният лакмус на волята в Северна Македония да бъдат решени спорните исторически въпроси.

Македонският език

Историческите скандали напоследък са изместени от споровете дали има македонски език. БАН излезе с позиция, че официалният език в югозападната ни съседка е писмено-регионална норма на българския език.

Българската реакция бе в отговор на приетата от Академията на науките и изкуствата в Скопие "Харта за македонския език", според която официалния книжовен език на Република Северна Македония e отделен самостоятелен език.

Македонският президент Стево Пендаровски коментира, че "становището на българските академици, че не съществува македонски език, е анахронизъм за 20 и 21 век, в който живеем", а бившият премиер Зоран Заев от своя страна посочи, че е "недопустимо през 21 век да отваряме въпроси за идентичността".

Българският премиер запазва дистанция по въпроса за езика, като се ограничава с коментари, че "ние си имаме български език, вие си говорете на какъвто искате".

Така политиците в двете държави продължават да говорят на различни "езици", които много често не са в полза на гражданите и страните им.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари