По повод проектозаконите за спецслужбите

Вучков призова за окрупняване на подслушването и засилване на контрола

Зам.-вътрешният министър за пореден път поиска девоенизиране на разузнаването и НСО

Веселин Вучков. Снимка: БГНЕС

"Трябва да се мисли за едно окрупняване на службите, които подслушват. Безспорно Националната разузнавателна служба (НРС) трябва да ползва специални разузнавателни средства (СРС), но трябва ли да има собствена дирекция за възпроизвеждането им?"

Тази теза разви във вторник заместник-вътрешният министър Веселин Вучков по време на второто обществено обсъждане на проектозаконите за националната сигурност, Националната служба за охрана (НСО), военното разузнаване и НРС, проведено в Академията на МВР. Преди три дни подобна кръгла маса бе организирана и в Югозападния университет в Благоевград.

Според текстовете, визиращи дейността на цивилните разузнавачи, разработени от Съвета за сигурност към Министерския съвет (МС), службата ще може да разполага със собствен кадрови и технически капацитет за проследяване, издирване и подслушване, подобно на МВР и ДАНС.

Уточнявайки, че няма никаква информация за възможностите на НРС в тази посока, Вучков обаче остро се противопостави на тази идея, тъй като по думите му използването на СРС-та трябва да бъде подложено на много по-строг контрол, вместо да се увеличават службите, които ги възпроизвеждат.

Той се мотивира и с примера, че след допускането на звено за подслушване в ДАНС, от аналогичната структура в МВР (специализираната дирекция "Оперативно-технически операции" – бел. ред.) е започнало да се наблюдава сериозно текучество на кадри заради близо два пъти по-високите заплати в агенцията.

По повод необходимостта от строг контрол Вучков посочи германския опит в тази сфера – още в конституцията им е записано, че две парламентарни комисии следят конкретно използването на СРС-та и работата на всички специални служби, за да не се допускат злоупотреби от политически характер.

Според зам.-министъра в проектозаконите за НСО, НРС и военното разузнаване трябва да се предвиди и създаването на парламентарна подкомисия, която да отговаря за разходването на бюджетите им.

Секретарят на Съвета за сигурност към МС д-р Георги Кръстев увери присъстващите, че и четирите документа са "изработени под непосредствения контрол на премиера г-н Бойко Борисов и на вицепремиера г-н Цветан Цветанов", като призова колегите си активно да дават предложения за корекции.

По думите му най-големи са очакванията за препоръки по отношение на т. нар. граждански контрол на спецслужбите, който не бил ясно разписан в текстовете, тъй като авторите им искали да изчакат обществените обсъждания, за да сондират мнения. Въпреки призива му обаче, единствено шефът на правната програма на "Достъп до информация" Александър Кашъмов изрази мнение по въпроса.

Според него гражданското участие в този процес би могло да се случи освен чрез използването на Закона за достъп до обществена информация и чрез отварянето за посетители на поне част от заседанията на съответните парламентарни комисии, които ще контролират службите.

Кашъмов обърна внимание и върху някои от най-фрапантните пропуски в проектозакона за НРС, където липсва изискване при встъпване в длъжност служителите ѝ да попълват декларация за конфликт на интереси. По думите му не е разписана и заплаха от дисциплинарна отговорност при подаване на имотна или друга декларация с невярно съдържание.

Юристът отдели време и на разпоредбата на член 36 от законопроекта, която позволява на разузнавачите "да се кандидатират за президент и вицепрезидент на Република България, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници и кметове".

Кашъмов иронично призова да не превръщаме разузнаването в школа за ръководни кадри и посочи като меко казано притеснителен текста на Чл. 37, ал. 2, според който всеки служител на НРС, избран на някаква мандатна длъжност, без да се уточнява, излиза в неплатен отпуск "за времето на мандата му и след прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на предишната или на друга равностойна длъжност".

Присъстващите обаче не пожелаха да дискутират забележките му. Единствено зам.-министър Вучков за пореден път обяви, че разузнавачите трябва да бъдат девоенизирани.

"МВР беше девоеннизирано през 2006 г. и нищо страшно не се случи, ДАНС бе изградена през 2008 г. на невоенен принцип, също нищо страшно, поне в НРС със сигурност не трябва да има военни звания, защото няма как да го обясним и на най-близките ни европейски партньори", каза и по време на двете обсъждания заместникът на Цветанов.

Министерският съвет предложи четири проектозакона – общ за националната сигурност и устройствени за НСО, военното и цивилното разузнаване. Към момента липсва консенсус около приемането на първите два, но се оформя консенсус около проектозаконите за Националната разузнавателна служба (НРС) и служба "Военна информация" към МО. В същото време има реална опасност законите да не бъдат приети в рамките на мандата на това правителство и така спецслужбите да продължат да действат без ясни правила.

Дейността на НСО и НРС в момента е регламентирана в едва няколко члена на закона за отбраната, а "временното положение" на липса на закони за двете служби се превърна в удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали. Досега всеки опит на изпълнителната или законодателната власт да промени положението се приемаше от доскорошния президент Първанов като посегателство към неговите правомощия.

Въпросът за регламентирането на дейността на двете служби бе актуален и в началото на мандата на ГЕРБ, но Борисов каза, че за да не се изтълкува това като лична атака срещу Първанов, ще се изчака приключването на президентския му мандат. Преди две години премиерът каза още, че като се пипат правомощията на президента, трябва да се има предвид, че един ден и ГЕРБ може да има свой президент.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?