Вулгарното обогатяване на част от хората на СДС се стовари като Дамоклев меч върху партията

СДС загуби заедно със своите партньори БЗНС "Народен съюз" едни избори, след като направи много за България. Ние прекрасно знаехме през 1997 година, че се нагърбваме с една задача, в която ще следва голяма жертва за нашата партия - не очаквахме такива размери, разбира се.

В началото на 1997 г. пред СДС имаше две задачи. Първата беше да спре тази невиждана криза, като изгради макрорамката. С това нещо се справихме прекрасно. Втората задача беше да изградим нашата партия по западноевропейски модел, по модела на Европейската народна партия. С това нещо не успяхме да се справим. Тоест ние жертвахме тази втора част от нашата програма в името на националния идеал. Затова считам, че в известен смисъл ние станахме жертва на собствения си успех.

Само на това ли? Защо загубихте изборите?

И не само на това. Все пак държа да отбележа, че ние направихме много, и на фона на това, което чух преди малко, че са получили много тежко наследство колегите от НДСВ...

Г-н Ганев го нарече блато.

Аз не мога да нарека свалянето на инфлацията от 578% до равнище между 5 и 10% блато. Не мога да нарека оздравяването на банковата система блато. Нито един българин не загуби влоговете си по това време. Знаем какво беше преди това. Не мога да нарека покачването на валутния резерв от 792 млн.долара заедно със златните запаси до 3,444 млрд. долара... Не мога да нарека блато покачването на брутния вътрешен продукт от 16 млрд.лв. до 26 млрд.лева. Това не е блато в никакъв случай.

Добре, но хората не гласуваха за вас на парламентарните избори. Изгубихте и с подкрепата си за Петър Стоянов. СДС като че ли все още не може да формулира собствения си неуспех. Съзнавате ли защо хората не гласуваха за вас? Има ли друга причина освен тежките реформи?

Да, безусловно има и друга причина. Трябва да ви кажа, че ние много сме мислили по този въпрос и стигнахме до извода, че в даден момент загубихме доверието на хората в България.

По какъв начин стана това?

През 1997 г. нашето мото беше "Ние няма да ви предадем, ние няма да ви излъжем". Тези хора, които стояха край огньовете, които студуваха, които пиеха чай и които обменяха взаимност, видяха един доста нисък морал на част от нашите политици. Кредитът, който ни дадоха през 1997 г. хората, не беше за Шенген, за безвизовия режим, за Европейския съюз - за тях това беше просто една абстракция. Те ни дадоха кредит, за да не ги излъжем. Вместо това те видяха спектакъла на едно вулгарно обогатяване на част от нашите хора, но това се стовари като Дамоклиев меч върху СДС като цяло.

Казвате - спектакъл на вулгарно обогатяване. Това не е ли епикризата на СДС въобще?

Може би - да. И аз съм сигурен, че това е основната причина за това да загубим доверието на хората.

Добре. Как смятате да го върнете отново, след като СДС се припознава като една корумпирана партия?

В никакъв случай. Това, че в България има криминална престъпност, не означава, че всички българи са криминални престъпници. В СДС има много честни хора и те ще поемат щафетата в свои ръце, като забравят за това, което е било. Но трябва да ви кажа, че ние получихме тази тежка обеца, която ни прокъса ушите, но и ни отвори очите, и ние никога няма да повторим тази грешка.

България съществува в условията на безспорна политическа криза, а гласоподаването на българите е симптом за тази криза - политическа криза както за политиците, така и за гласоподавателите. По-често се говори за политиците, колко те са лоши, колко те не стават, но като че ли по-рядко се говори за политическата слабост на българите. Какво мислите по този въпрос?

Аз съм сигурен, че българският народ няма вина за това, което се случва. Цялата вина трябва да поеме политическата класа. В последните години, искам да кажа - последните 11 години - ние видяхме една обща политическа импотентност. Политиците не можаха да обяснят защо са на тези постове. Те не можаха да обяснят на хората защо са там и какво целят да направят, така че българският народ остана объркан. Но все пак бих могъл да направя и една аналогия със Западна Германия, с германците - нали казват, че сме прусаците на Балканите. След Втората световна война Западна Германия беше една руина, един апокалипсис. Всичко беше сравнено със земята. Там почти нямаше градове, промишлеността беше унищожена. Германците имаха по 1000 калории на ден. Имаше спекула, имаше черна борса, имаше поток от емигранти от изток. Тези хора стиснаха зъби, стиснаха зъби и от 1947 г. в продължение на 15 години дадоха своето доверие на Конрад Аденауер и неговото коалиционно правителство, и то направи това, което виждаме днес от Германия. Така че тези хора имаха кураж да изтърпят много по-големи несгоди, отколкото българите. Но въпреки всичко аз не обвинявам нашите хора. Те изтърпяха и без това много. 11 години бяха много и затова бяха объркани да дадат вота си за съмнителни анонси като този от 17 юни като възможност за изпълнение и този от президентските избори като прерогативи.

СДС като че ли остава единствената опозиционна сила. Чухме, че БСП и НДСВ все пак ще се опитват да работят заедно занапред. Същевременно в синята партия започват да текат скандали. През последните дни беше обсъждана кариерата на Евгений Бакърджиев в СДС. Какво мислите по този въпрос?

Аз наистина не бих коментирал нищо относно г-н Бакърджиев, защото моето дълбоко убеждение е, че нашите вътрешнопартийни проблеми трябва да се решават на нашите форуми, а не от тази трибуна, още повече, че утре ще имаме Национален съвет, който вероятно ще обсъжда и този въпрос. Но бих могъл да ви кажа нещо за г-ца Екатерина Михайлова. Едното мнение е чуждо, едното мнение е лично мое. Един наш депутат, който е заедно с г-ца Екатерина Михайлова от 1990 година, ми каза нещо, което ме впечатли много: "Тя е единственият човек, когото познавам, който въобще не се е променил през тези 11 години, а това значи много". Това, което аз виждам напоследък, е, че г-ца Михайлова проявява политически кураж, характер и твърдост, които липсват на някои наши политически мъже.

В тези три-четири думи, които казахте за г-жа Михайлова, ли съдържат и бъдещето на СДС според вас, какво е бъдещето на СДС?

Бъдещето на СДС е първо да не забравяме това, което се случи. Ние трябва да върнем доверието на обществото към Съюза на демократичните сили и ще го направим. Ние сме заложници на нашата членска маса и визията, която обществото има за нея. Ние ще работим за перфектен морал на нашите членове и ще представим пред обществото доказано почтени хора с висока нравственост и висококласни специалисти.
На второ място, считам, че ние трябва да върнем диалога с хората. Ние трябва да говорим на един обикновен спокоен човешки език с хората. Ние трябва да питаме - чувате ли ни, разбирате ли ни? Хората в България искат да им се говори като на хора с чест и с достойнство. Ние можем да направим това. Трябва да говорим с ясни, конкретни параметри в сферата на здравеопазването, икономиката, пенсионното дело, но без да ги лъжем.

На трето място, считам, че ние трябва да дадем един продукт на обществото, който обществото да припознае като работещ за него, и този нов продукт е социално ориентираната политика, не бих казал социално пазарно стопанство, щото пазарът се движи по едни закони, които не са в никакъв случай социални или асоциални. Той се движи по законите на пазара. Но искам да кажа, че след като искаме и даваме анонс, че ще се грижим за малоимотните, за тези бедни хора, които наистина изтърпяха тези несгоди, за пенсионерите, искам да кажа, че ние в никакъв случай няма да ги излъжем.

Това е много трудна заявка.

Не искам да кажа като обещания. Ние честно и ясно ще им кажем, че социално ориентираната политика минава през икономически растеж.

Публикуваме със съкращения интервюто, излъчено в предаването "Гласове" на БНТ