Вярно или не? Бойко Борисов: Икономиката ни расте най-бързо в Европа

Министър-председателят изнесе в четвъртък поредица от статистически данни с цел да покаже стабилното финансово и икономическо състояние на страната.

Макар описаната от Борисов картина да има връзка с обявените от НСИ, Евростат, Министерството на финансите и Агенцията по заетостта данни за икономиката, коректното сравнение показва, че от вниманието на премиера убягват съществени детайли и че част от информацията му и следователно - изводите му, са неточни.

БВП на България не расте най-бързо в Европа

Премиерът например заблуждава в основното – че икономиката на страната расте най-бързо в Европейския съюз. БВП на България дейтвително отбелязва приличен растеж, но в последно време той е на опашката сред сравними по развитие икономики от региона на Централна и Източна Европа и е много далеч от първите позиции.

Действително, след началото на световната криза през 2008 г., годините 2015, 2016, и 2017-та (до момента) за България са период на най-висок икономически растеж.

След направената през миналата година ревизия на данните от Националния статистически институт, ръстът на БВП през 2015 г. достигна 3.6%, през 2016 г. - 3.4%, а за второто тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. той е 3.6%. Резултатът за 2017 г. до момента е по-добър от първоначалните прогнози за забавяне на растежа тази година в сравнение с миналата.

За 2016 г. действително можеше да се твърди,че България е сред лидерите по растеж в Европейския съюз – на пета позиция (с 3.4% годишен ръст) след Ирландия (5.2%), Малта (5%), Румъния (4.8%) и Люксембург (4.2%).

През 2017 г. обаче картината е доста по-различна. Ден преди изказването на премиера Евростат обяви данните за второто тримесечие, според които България е на опашката по ръст на икономиката в региона.

Въпреки че седем държави от ЕС все още не са представили експресните си данни, от информацията към 16 август се вижда, че други 7 страни се представят по-добре от България по растеж, като основната част от тях са от Прибалтика и от Централна и Източна Европа.

Най-сериозен е растежът на Румъния – 5.7% на годишна база, но по-добре от България (3.6%) се представят също Латвия (4.8%), Чехия (4.5%), Полша (4.4%), Литва (3.9%), Швеция (3.9%), Холандия (3.8%), а Унгария регистрира идентичен на българския растеж – 3.6% през второто тримесечие. Средно в Евросъюза БВП за периода се увеличава с 2.3%, а в еврозоната – с 2.2%.

В този смисъл изказването на премиера Бойко Борисов, че БВП на България расте най-бързо в Европа е толкова преувеличено, че на практика е невярно.

Вярно е, че безработицата е рекордно ниска

По отношение на безработицата Борисов е по-близо до истината. Макар тя да не е точно 6%, показателят е близко до тази стойност и наистина е на исторически ниски нива.

По данни на Агенцията по заетостта, цитирани на 17 август от социалния министър Бисер Петков, равнището на регистрираната у нас безработица е 6.7 на сто, а регистрираните безработни са около 220 000, което се равнява на нивото на показателя преди настъпването на икономическата криза през юни 2008 година.

Всъщност сегашното равнище на показателя е най-ниското за целия период, за който Агенцията по заетостта води статистика, каза още Петков.

Два дни преди това и НСИ обяви ниски нива на безработицата. Според методологията на института показателят в България е спаднал до 6.3% през второто тримесечие на 2017 г. Това е намаление с 1.7 процентни пункта в сравнение със същия период на 2016 г. През второто тримесечие на 2017 г. безработните са били 213 900 души, като това е спад с 51 700 души за година.

Бюджетът е на излишък, но временно

Борисов е прав също, че бюджетът е на излишък и няма дефицит, но трябва да се има предвид, че това са само оперативни данни. По информация на Министерството на финансите към края на юли излишъкът в хазната е близо 2 млрд. лв. Според средносрочната бюджетна прогноза обаче годината ще приключи с дефицит в размер на 1.33 млрд. лв. или 1.4% от БВП, което е в рамките на допустимите в ЕС 3%.

Въпреки редовните през последните години хвалби за прекрасната събираемост на данъците в бюджета и борбата с контрабандата, реалистичното в последното изказване на Борисов е, че той все пак признава за известни проблеми по някои пера, които в миналото изобщо не забелязваше.

А въпросните проблеми ясно личат в бюлетина на МФ за изпълнението на бюджета към 30 юни, откъдето се вижда, че митниците са събрали по-ниски приходи от акцизи за първото полугодие на 2017 г. в сравнение със същия период на миналата година. Намалението е със 110 млн. лв., като най-съществен проблем има с акциза върху цигарите, който е спаднал с около 150 млн. лв. въпреки увеличението на ставката.

С изказването си от четвъртък Борисов намеква, че изоставането е преодоляно, като по думите му "само от морето" имаме над 100 млн. лв. повече приходи от данъци.

Точната информация от Националната агенция за приходите (НАП) обаче е, че с над 100 млн. лв. са се увеличи не събраните данъци, а оборотите на търговските обекти по Черноморието през юли 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 г. Самите данъчни постъпления върху този увеличен оборот са значително по-ниски от въпросните 100 млн. лв.

Близо до истината

Другите изказвания на Борисов също са близо до истината, макар и не напълно точни.

Под "най-нисък външен дълг" премиерът най-вероятно има предвид най-нисък публичен дълг в ЕС. Евростат отново не потвърждава класацията на премиера, но все пак според последните данни, обявени на 20 юли, България има третия най-нисък публичен дълг в ЕС към края на първото тримесечие на 2017 г. - 28.6%, като по този начин се нарежда след Естония (9.2%) и Люксембург (23%).

Инфлацията също не е точно нулева, но след продължителния период на дефлация тя започна да се възстановява и действително остава на ниски нива.

На 14 юли НСИ съобщи, че от началото на годината инфлацията у нас е 1%, а годишната инфлация за юли 2017 г. спрямо юли 2016 г. е 1.3%. Средногодишната инфлация за периода август 2016 - юли 2017 г. спрямо август 2015 - юли 2016 г. пък е 0.9 процента.

Под понятието "15 млрд. лв. в оборот потребление" Борисов вероятно има предвид парите в обращение, които по данни на Българската народна банка към края на първото полугодие възлизат на 14.2 млрд. лв. и бележат сериозен ръст спрямо юни 2016 г. - с 1.5 млрд. лв. или над 12%. През предходния едногодишен период обаче нарастването беше приблизително същото, а подобни ръстове се регистрират от няколко години насам. Те не означават директно и единствено ръст на потреблението, но действително се предполага, че са свързани с предпочитанието към ползване на пари кеш заради ниските лихви по депозитите и с ръста на БВП.