Вярно или не? Бойко Борисов: Обещал съм да постигнем 2% от БВП за отбрана, което е вече факт

"На Консултативния съвет преди година на президента Радев съм обещал, че ние ще постигнем 2% от БВП (за отбрана), което вече е факт". Това каза премиерът Бойко Борисов пред български журналисти в Брюксел в края на миналата седмица, коментирайки проекта за закупуване на нови изтребители.

Темата за националните разходи за отбрана стана особено актуална в НАТО, след като американският президент Доналд Тръмп започна периодично да предупреждава, че САЩ повече няма да издържат Алианса и че иска всички съюзници да отделят повече средства за сигурност.

Страната ни пое ангажимент да отделя по 2% от БВП за отбрана още на срещата на НАТО в Уелс преди пет години и оттогава не е направила достатъчно, за да го изпълни. Въпросът обаче има различни нюанси.

България не е единствената страна в НАТО, която отказва да отделя достатъчно средства за отбрана. Самият процент има относителна стойност поради големите разлики в БВП на отделните страни. А и по-важният въпрос е за структурата на разходите. Така че най-големият проблем в българския случай не е в относително малкия бюджет сам по-себе, а в това, че разходите за отбрана почти изцяло отиват за текуща поддръжка и заплати.

Според Министерството на финансите бюджетът за отбрана за 2019 година представлява 1.58% от БВП.

"Политиката в областта на отбраната предвижда да бъде спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 839,3 млн. лв., което представлява 1.58 % от БВП", посочват от финансовото министерство.

В общите разходи от 1 839.3 млн. лева обаче влизат и планираните средства за покупката на нови изтребители, бронирани машини и патрулни кораби. МО планира да изплаща новата техника през следващите десетина години, като все още не са сключени договори и проектите са на различни фази на подготовка. С този малък "номер" България завишава процента на средствата си за отбрана, като включва в него и плащания, които едва ли ще бъдат направени в "отчетния" период.

В действителност само бюджетът на МО е 1.414 млрд. лева и реалният дял на средствата за отбрана е по-нисък от 1,58%.

Според данните на НАТО през миналата година България e oтделила 1.43 % от БВП за отбрана. За сравнение, през 2017 г. страната ни е отделила 1.24% за отбрана.

Тези данни се потвърждават и от Стокхолмския институт за изследване на мира.

Данни представя и европейската статистическа служба Евростат. Последната информация е за 2017 година, според която България отделя за отбрана малко над 1% от БВП. От тогава обаче има нарастване на разходите.

В статистиката, която представя финансовото министерство, обаче не се включват разходите, които държавата прави за пенсии на военните. Именно това даде основание на Борисов по-рано тази година да обяви целта от 2% за изпълнена.

Трудно е да се каже на каква сума възлизат тези разходи, но и тяхното включване едва ли ще промени значително картината.

Заключение:

Твърдението на Бойко Борисов, че България вече е изпълнила изискването за 2% от БВП за отбрана е по-скоро невярно. Въпреки различните национални статистики България все още не е постигнала подобен процент. Въпреки това бюджетът нараства всяка година и ако продължи да се движи така, скоро целта ще бъде изпълнена.

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?

Как оценявате присъдите по делото "Иванчева"?