Вярно или не? Борисов обвини Радев и служебния кабинет за задънената улица със Скопие

След като правителството на Бойко Борисов блокира преговорите на Северна Македония с Европейския съюз, сега бившият премиер обвини президента Румен Радев и служебния кабинет, че "разделят народа и по темата "Северна Македония" и създават омраза, която се пренася и между народите на двете най-близки държави" .

"Представете си най-близките ви хора да ви кажат: "Няма да ходите е ЕС"...Сега политиката, която водят, ще направят да се мразим...Дали ще ви обичат?...Дано имат куража, умението да проведат преговори, да направят двете държави най-приятелски", каза лидерът на ГЕРБ на среща със симпатизанти.

Бойко Борисов, който управляваше страната до 12 май т.г., се опитва да прехвърли на Радев и служебния кабинет отговорност за очертаващото се ново "българско вето" върху започването на преговори между Северна Македония и Европейския съюз.

Скопие, Европейската комисия, САЩ и повечето европейски страни призоваха да се вземе решение Северна Македония и Албания да започната преговори с ЕС веднага. Темата ще бъде обсъдена на Съвета по общи въпроси в края на юни. Въпреки европейския натиск, служебното правителство потвърди, че засега няма промяна на българската позиция и има много малко шансове България да подкрепи преговорната рамка на Северна Македония.

Служебното правителство на практика следва приетата от българския парламент през 2019 година рамкова позиция, която постави много червени линии и условия към Северна Македония.

Рамковата позиция бе приета с консенсус от миналия парламент и за да има нейна ревизия, трябва действащо Народно събрание. Ако служебното правителство одобри преговорната рамка на Северна Македония без да е изпълнила заложените в рамката условия, ще наруши позицията на българския парламент.

"Рамковата позиция на България за РС Македония е приета с консенсус от всички политически сили в парламента. Ние нямаме оторизация да променяме тази позиция", обясни служебният външен министър Светлан Стоев.

Към момента Радев и служебният кабинет по същество следват същата политика към Скопие, каквато и кабинетът на Борисов. 

С някои нюанси.

Борисов беше "делегирал" ключовия приоритет за Северна Македония на тогавашния вицепремиер и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, чийто подход се изразява в периодични атаки, обиди и неизменно назидателен тон към Скопие. Борисов и партията му ГЕРБ не само че не се разграничаваха от този курс, а го следваха, макар да бе видно, че той води до задънена улица. Така на практика отношенията между двете страни допълнително се влошиха, мостовете за евентуален диалог и компромиси изчезнаха.

В мандата на служебния кабинет преговорите се активизираха, а провокациите от българска страна, които бяха запазена марка на вицепремиера Каракачанов, отпаднаха от дневния ред на двустранните отношения. Въпреки това липсват реални стъпки от страна на Скопие в отговор на българските изисквания.

Една от причините правителството на Борисов да блокира преговорната рамка на Северна Македония е, че българската позиция остана неразбрана от останалите страни членки на ЕС и те отказаха да заложат българските изисквания в документа.

Много от правителствата в ЕС и сега не желаят двустранни въпроси да се прехвърлят на европейско ниво.

До задънената улица се стигна, въпреки че правителството на Борисов подписа със Скопие договора за добросъседство от 2017 година. Договорът се оказа ялов, тъй като в него липсваха конкретни ангажименти и реални механизми чрез които Скопие да започне да решава историческите спорове с България.

За разлика от България, Гърция успя да регулира отношенията си със Скопие с Договора от Преспа. Това се случи въпреки силната съпротива на партии и обществени групи както в Гърция, така и в Македония, на фона на дългогодишния конфликтът между Атина със Скопие за името бившата югославска република – конфликт, който изглеждаше неразрешим.

Твърдението на Борисов, че Радев и служебният кабинет разделят народа и по темата "Северна Македония", не отговаря на истината. Служебната власт следват официална българска позиция, която бе прокарана от последния кабинет на ГЕРБ и подкрепена от всички партии в 44-ото Народно събрание. Тогава само настоя за ДПС зае по- умерен тон към Скопие.

Позицията, че България не трябва да прави отстъпки на Скопие, ако югозападната ни съседка не се съобрази с исканията ни, се споделя и от мнозинството български граждани.

Споделяне
Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата

Още от Вярно или не?