Вярно или не? Гешев: Натискът за системата за разпределението на делата дойде от Калпакчиев и Христо Иванов

"Виждам как през 2015 г. под натиска на бившия министър на правосъдието Христо Иванов, на (съдия Калин) Калпакчиев, се създава една централизирана система от една фирма. Която би трявало да е временен вариант - без обществена поръчка. И в продължение на 4-5 години въобще не е одитирана по никакъв начин тази система". Това каза главният прокурор Иван Гешев на 3 април пред БНТ.

Mediapool провери това изказване. Главният прокурор твърди, че натискът за въвеждането на централизираната система за случайното разпределение на делата в съдебната система е дошъл от бившия министър на правосъдието Христо Иванов и тогавашния член на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев (сега съдия в Софийския апелативен съд).

Поводът за твърдението на Иван Гешев е все още непубличен одитен доклад на Висшия съдебен съвет (ВСС), в който се изказват съмнения, че въведената система може да се манипулира от всеки регистриран потребител. Все още няма отговор на въпроса кой би манипулирал системата, използвайки собствения си електронен подпис. Това означава някой да извърши престъпление, като остави трите си имена и ЕГН.

------

През 2013 г. ВСС извърши проверка заедно с представители на неправителствени организации на системите за случайното разпределение на делата във Върховния административен съд, Върховния касационен съд и Софийския градски съд. Още тогава бяха открити сериозни съмнения за нередности. Съветът взе решение да създаде нов софтуерен продукт за разпределение на делата, който да е един и същ за цялата система.

В следващите близо две години ВСС не предприема нови мерки, но скандалите започват да се роят.

Причината ВСС изобщо да се задейства бе проверка на Българския институт за правни инициативи, в който тогава работеше Христо Иванов. Неправителствената организация доказа, че масово използваният софтуер за разпределение на делата в съдебната система "Лоу Чойс" може да се манипулира изключително лесно без да остава следа. Въпреки това софтуерът се ползва още близо две години.

На 11 ноември 2014 година избухна скандал със случайното разпределение на делото за обявяването в несъстоятелност на Корпоративна търговска банка (КТБ). Протоколът от разпределението на делото не е изпратен от съда към централизираната система на ВСС, въпреки че това е задължително. Разпределението на делото е било извършено лично от шефката на гражданското отделение на СГС Богдана Желявска. За съдия по делото е определен командирован магистрат с малък опит. Заради съмненията делото е разпределено още веднъж.

Темата се подема от тогавашния френски посланик в България Ксавие дьо Кабан, който многократно призовава за реформа на съдебната система в България. Той казва, че има "гнили ябълки"в българското правосъдие и като един от проблемите посочва случайното разпределение на делата.

На 8 декември 2014 г. ВСС най-накрая взема решение за краткосрочно и дългосрочно преодоляване на проблема с разпределението на делата. Създадена е внушителна работна група, в която участват представители на ВСС, ВКС и Прокуратурата, парламента, президента, правителството, неправителствените организации от Гражданския съвет към ВСС, Технически университет – София и Софийския университет.

Само за 10 дни работната група одобрява краткосрочното решение за подмяна на проблемния софтуер "Лоу чойс".

Оказва се, че в съдебната система се използват други две по-сигурни системи за разпределение на делата. Една е АСУД на "Смарт Системс 2010", а другата е системата на "Декстро груп", която се използва в някои съдилища и следствените отдели в страната. ВСС решава, че те могат да бъдат доработени и да се използват известно време, докато съдебната система не намери дългосрочно решение.

ВСС упълномощава представляващия ВСС (Соня Найденова) да сключи договор с двете фирми за доработка на техните системи. Фирмите представят доработените продукти, които са оценени от експертните групи, в които прокуратурата също е имала право на представителство.

На 7 май 2015 г. ВСС решава да се внедри продукта на "СмартСистемс 2010", който е сметнат за по-сигурен. В тогавашния Висш съдебен съвет Калин Калпакчиев никога не е имал решаващата дума. Мнозинството в съвета бе сфромирано около главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния административен съд Георги Колев. Именно ВАС бе един от източниците на проблеми по линия на разпределението на делата.

Три години след тези събития парламентът няма да позволи експерти от Европейската комисия да пристигнат в София, за да проверят ВАС.

"Смарт системс"получава около 20 000 лева за доработката на продукта си, а ВСС не плаща нито лев повече за поддръжка на софтуера или отстраняване на проблеми.

Чий е решаващият натиск

Още през 2013 г. Европейската комисия отправя призив към българските власти да адресират съмненията за случайното разпределение на делата в съдебната система. Този призив е повторен и през 2014 година, но се превръща в ултиматум през януари 2015 година. ЕК изрично посочва, че ВСС не предприема никакви реални мерки.

"Реакцията на ВСС през есента на 2014  г. показа, че това не е приоритетен въпрос за него, въпреки потенциално извършените престъпления и дисциплинарни нарушения. Най-вероятно репутацията на съдебната власт в България ще продължи да бъде уронвана до въвеждането на напълно сигурна система", се казва в доклада на Европейската комисия от януари 2015 година.

Пет месеца по-късно ВСС решава да внедри продукта на "Смарт Системс 2010" на смешна за подобна система цена. Всички тогава са наясно, че това е временно решение.

Пет години по-късно ВСС все не е пуснал нова система за случайното разпределение на делата в съдебната власт, въпреки че Европейската комисия е предоставила финансиране за такава.

Извод

Твърдението на главния прокурор Иван Гешев е напълно невярно.

Споделяне
Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата
Още от Вярно или не?