Вярно или не? Независима ли е съдебната власт и меси ли се президентът, както твърди премиерът

Независима ли е съдебната власт от парламента?

Отговорът е: "Не". Висшият съдебен съвет е върховният кадрови орган на съдебната власт. Той е най-важната институция, която е призвана да управлява системата, да назначава, наказва и повишава магистратите, както и да ги защитава от опитите на другите власти да уязвят тяхната независимост.

Висшият съдебен съвет има 25 членове. Общо 11 от тях се избират от Народното събрание, като при всеки избор обикновено се знае месеци по-рано как партиите са спазарили квотите си в съвета. Избираните от Народното събрание членове на ВСС имат и нарицателно име - "политическа квота". Конкретните кандидатури се съгласуват предварително между партиите, иначе няма как да се постигне квалифицирано мнозинство от 160 гласа. Почти невъзможно е магистрати без политически гръб да получат подкрепа в НС, независимо дали са авторитетни, успешни и почтени. Установеният в последните години сговор между ГЕРБ, ДПС и БСП в това отношение подсказва, че и без квалифицирано мнозинство положението няма да е много по-добро, тъй като се създава риск управляващата партия(или коалиция) буквално да превземе ВСС, ако има 121 депутати.

Влиянието на "политическата квота" във ВСС е огромно заради начина, по който е структуриран съвета.

Съдийската колегия, която назначава и наказва съдиите, се състои от 14 членове. Решенията се взимат с мнозинство от минимум 8 гласа. В тази колегия всички съдии в страната имат право да излъчат общо шестима представители. Толкова има и парламентът. Останалите членове на колегията са председателите на двете върховни съдилища, които се избират с политическата санкция на 11-те членове на ВСС от парламента и представителите на прокуратурата. От сметката излиза, че избраните с намесата на останалите власти членове в колегията са 8 души, а представителите на съдиите само шест. Още на законово ниво българският съд е поставен в сериозна зависимост от останалите власти.

В Прокурорската колегия нещата не стоят по този начин. Членовете там са 11. Представителите на прокурорите и следователите (следствието е подчинено на прокуратурата) са петима. Шестият решаващ глас е на главния прокурор, който ръководи еднолично цялата система. Представителите на парламента са само петима. За разлика от съда, прокуратурата може да се самоуправлява.

Статуквото в колегиите на ВСС беше скрепено с последните поправки в Конституцията през декември 2015 година. Решаващата роля беше на ГЕРБ, която пак беше на власт. В този контекст няма как да се каже, че Бойко Борисов се е "борил" за независимостта на съдебната власт, защото има "заслуга" за зависимостта на съда от политическата власт.

Народното събрание притежава и друг значим лост за влияние в съдебната власт - съдебния инспекторат. Институцията осъществява всички проверки срещу магистратите, включително имуществените. Правомощията на инспектората са огромни. Институцията може да оневини удобен за политиците магистрат и да започне преследване срещу неудобен такъв. Всички членове на инспектората се избират от парламента по същата схема, по която и ВСС.

Независима ли е съдебна власт от изпълнителната?

Отговорът е: "Не". Съдебната власт не е независима от изпълнителната заради значителните правомощия на министъра на правосъдието и ролята на Народното събрание (т.е. на управляващите) при гласуването на бюджета на съдебната власт.

Министърът на правосъдието ръководи заседанията на Пленума на ВСС без право на глас. Пленумът на ВСС избира главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Правосъдният министър има право сам да номинира кандидат за главен прокурор, който може да е човек, посочен от премиера. За сравнение, кандидат за главен прокурор може да се издига от най-малко от трима членове на Прокурорската колегия във ВСС. Неформално, премиерът, като лидер на управляващата партия, може да използва за издигане на подходящ кандидат за главен прокурор и избраните с протекцията на партията членове на ВСС.

Правосъдният министър може да издигне сам и кандидат за председател на върховен съд. По същата логика това може да стори и премиерът. Върховните съдии не могат. Те трябва да се съберат и гласуват помежду си. Законът прави така, че гласът на министъра тежи колкото гласът на всички върховни съдии взети заедно.

Факт е, че до момента нито един правосъден министър не се е възползвал от тези си правомощия, дадени му от закона. Причината е, че политическата власт предпочита да действа задкулисно, дъпрайки конците на "своите" хора във ВСС.

Министърът на правосъдието може да предлага кандидати за шефове и на всички останали съдилища и прокуратури, но членовете на ВСС нямат това право, редовите съдии също (освен ако съдия реши да се самопредложи). Министърът на правосъдието има право да предлага и налагане на наказания срещу магистрати. Министърът предлага проекта за бюджет на съдебната власт и го внася във ВСС. Министърът има глас и в организирането на обучението на магистратите.

Ситуацията с бюджета на съдебната власт разкрива най-сериозната зависимост на съдебната власт от изпълнителната, защото парите имат огромна роля в оказването на влияние върху магистратите. Одобреният от ВСС проект за бюджет на съдебната власт се внася за приемане в Народното събрание. Едновременно с това свой проект внася и Министерството на финансите. Всяка година, без изключение, парламентът приема проекта на изпълнителната власт. Това поставя магистратите в унизителната позиция да се молят на финансовия министър за техника, ремонт на срутващи се съдебни сгради, пари за дейност и т.н.

В ръцете на изпълнителната власт е и тарифата за съдебните такси, които са единственият друг източник на финансиране за съдебната власт.

Независима ли е съдебната власт от президента?

Ако може да се говори за някаква независимост при настоящото положение, то съдебната власт е най-независима от президентската институция. Единственото правомощие, което има държавният глава, е да издава укази за назначаване на т.нар. трима големи в съдебната система – главния прокурор и шефовете на двете върховни съдилища. Президентът може да откаже указ за избран от ВСС кандидат само веднъж. Ако ВСС избере повторно същия кандидат, държавният глава повече няма думата. Така се случи с последния голям избор. Румен Радев отказа да издаде указ за назначаването на Георги Чолаков за шеф на Върховния административен съд, но ВСС го избра повторно.