Вярно или не? Правителството дава милиарди за здравеопазване. 8 % от БВП

Според последните данни на Евростат за 2016 година в България разходите за здравеопазване действително са 8.2% от БВП. Много малка част от тях обаче се отделят от правителството, както твърди премиерът. По показателя разход за здравеопазване като процент от БВП страната ни е приблизително в средата с 8.2% при средно 9.9% за 28-те страни членки на ЕС. Половината от тези разходи обаче са частни разходи на хората за прегледи, изследвания, лекарства, доплащания в болниците и др.

В бюджета за 2019 година са заложени общо разходи за здравеопазване в размер на 5.2 млрд. лева, което представлява 4.5% от БВП. Т.е. публичните разходи за здравеопазване са 4.5% от БВП. Съгласно средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. разходите за здравеопазване като дял от БВП ще се запазят в размер 4.5-4.4% от БВП. От тях също много малка част идват като директен разход на правителството.

Основният източник на финансиране на здравната система в страната е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Нейният бюджет за 2019 година е в размер на близо 4.3 млрд. лева. Основният източник на приходи за НЗОК са здравните вноски на работещите българи и техните работодатели, които през 2019 година се очаква да внесат над 2.8 млрд. лева. Отделно почти 1.4 млрд. лева държавата внася в НЗОК за осигуряваните от нея деца, пенсионери и др. категории, но това са отново целеви средства за здравни вноски, произтичащи от законовото задължение на държавата като осигурител, а не директна инвестиция на правителството в здравеопазване.

Бюджетът на Министерството на здравеопазването за 2019 година е 548 млн. лева. По бюджетите на общините за здравеопазване през 2019 година са предвидени 155.1 млн. лв.

Коректно би било да се каже, че правителството отделя стотици милиони левове за здравеопазване, а не милиарди. Като дял от БВП публичният разход от 4.5% е приблизително наполовина на този, който Борисов твърди, че правителството отделя. Отделяните 8% от БВП за здравеопазване в страната се дължат на високите частни разходи на хората.

По данни на СЗО към 2014 година всички държави в Европа поддържат над 65% публичен разход за здравеопазване с изключение на Кипър (45%), България (55%), Гърция (62%), Сърбия (62%) и Латвия (63%). При това европейската статистика отчита, че между 2004 и 2014 г. делът на публичните разходи за здравеопазване значително е нараснал в редица държави, като Холандия (+21.4%), Швейцария (+7.6 %), Латвия (+6.6 %) и Румъния (+5.8 %.), и е спаднал в Ирландия (-10.2 %), Сърбия (-7,0 %), България (-6.2 %)и Португалия (-5.3%).

Относно другото твърдение на Борисов, че “няма нещо, което да е излязло в света в медицинската техника и в България да го няма“, може да се каже, че през последните години с европейско финансиране морално остарялото медицинско оборудване в болниците беше действително подменено. Все още обаче достъпът на пациентите до новата техника е неравномерен и труден по места.

Фактът, че много болници, в това число и държавни, продължават да разчитат

на благотворителни инициативи от компании и граждани за животоспасяваща апаратура и консумативи чрез събиране на капачки, есемеси и др. е показателен за осигуреността на лечебните заведения и ангажимента на държавата.